Символичността на дънките в САЩ през 60-те години
В България дънките може би имат (или по-точно „ са имали “) по-различно значение, в сравнение с в Съединени американски щати през 60-те години. През пролетта на 1965 година стачкуващи в Камдън, Алабама, излизат на улицата в поредност от шествия, с цел да изискат право на глас. Сред тях са „ седем или осем свещеници “, за които United Press International пише, че носят „ синия деним – „ униформа “ на придвижването за цивилен права – върху свещеническите си облекла. “
Въпреки че през днешния ден множеството хора не свързват синия деним с битката за свободата на цветнокожите, той изиграва забележителна роля в придвижването. От една страна, историкът Таниша К. Форд отбелязва, „ Реалностите на активизма “, които могат да включват часове пропаганда в селските региони, не са най-удобни за осъществяване в „ публични облекла “. Но денимът също е и алегоричен. Независимо дали е във форма на панталон, гащеризон или пола, той освен напомня работното облекло, носено от афроамериканците по време на робството, само че също по този начин предлага взаимност със актуалните служащи и даже тъждество сред половете, защото мъжете и дамите могат да носят облекла дънков плат.
Мартин Лутър Кинг-Mладши и Ралф Абърнати присъстват на марш в символ на митинг против сегрегацията в Бирмингам, Алабама, през 1963 година, облечени в дънки.
Учените наблюдават корените на денимa от град Ним от 16 век в южната част на Франция, и град Генуа, в северозападна Италия. Много историци подозират, че думата „ деним “ произлиза от serge de Nîmes, отнасяйки се до твърдата тъкан, която създават френските мелници, и че „ jeans “ (от англ. ез. – дънки) произлиза от френската дума за Генуа (Gênes). В Съединените щати робовладелците през 19 век обличат робите си в тази издръжлива тъкан; на Запад миньорите и други служащи стартират да и носят, откакто шивач от Невада на име Джейкъб Дейвис основава панталони от платнен материал, сходен на деним, закупен от предприемача от Сан Франциско Леви Щраус. През идващите 18 месеца Дейвис създава към 200 чифта – някои от този плат, други от деним – и през 1873 година държавното управление дава патент на Дейвис и Леви Щраус за панталоните с нитове, които те продават в наследник деним и в другия плат. До 90-те години на 19 век Levi Strauss & Co. основават най-трайния си дизайн панталони: дънките Levi’s 501.
През 60-те години денимът стартира да символизира бунтарството. Черните деятели обуват дънки и гащеризони, с цел да покажат, че расовите проблеми заслужават внимание. „ Походът на Мартин Лутър Кинг-Младши във Вашингтон прави [дънките] известни “, написа изкуствоведът Каролайн А. Джоунс. „ Там бяха снимани деятели за гражданските права, облечени в присъщия наследник деним гащеризон на бедния служащ, с цел да драматизират какъв брой малко е реализирано от Реконструкцията на Юга. “ Белите бранители на гражданските права и последват.
Но денимът в никакъв случай не е принадлежал единствено на едно политическо разбиране. Когато звездата на кънтри музиката Мерл Хагард подлага на критика хипитата в консервативния си химн „ Okie From Muskogee “, той също носи деним. Президентът Роналд Рейгън постоянно е сниман в деним по време на визити в ранчото си в Калифорния – картина-еманация на груби индивидуализъм.
А сините дънки са високо в листата на американския културен експорт. През ноември 1978 година Levi Strauss & Co. стартират да изнасят първите по-мащабни колета дънки зад Желязната завеса, където знаем какъв знак стават. След рухването на Берлинската стена, когато Levi’s и други американски марки дънки стават необятно налични в Русия, руснаците са радостни. „ Човек няма доста щастливи моменти в живота си, само че всеки благополучен миг остава в паметта му за дълго време “, написа московска учителка на име Лариса Попик до Levi Strauss & Co. през 1991 година „ Покупката на Levi’s 501 дънки е един от такива моменти в живота ми. Аз съм на 24, само че до момента в който нося дънките ви, се усещам като 15-годишна ученичка. “
Обратно в Щатите дънките не престават да надвишават себе си. В началото на 90-те години TLC, една от най-продаваните момичешки групи за всички времена, нахлува в типично момчешкия хип-хоп и R&B, облечена във възшироки джинси. Тези „ три дребни сладки девойки, облечени като момчета “, по думите на Розонда Томас, една от членките на групата, въодушевява дамите в цялата страна да имитират стила им.
Любопитното е, че дънките не престават да създават вълнения в Източна Европа. В навечерието на президентските избори през 2006 година в Беларус деятели излизат по улиците, с цел да стачкуват против това, което те характеризират като подправен избор в поддръжка на автократично държавно управление. След като полицията взима знамената на опозицията по време на избирателен протест, един протестиращ завързва дънковата си риза на пръчка, създавайки спонтанен байрак, който поражда и името на придвижването им: „ Дънковата гражданска война “.
Младежката организация ЗУБР прикани почитателите си: „ Излезте по улиците на градовете си с дънки! Нека покажем, че сме доста! “ Движението не смъква държавното управление, само че демонстрира, че тази ежедневна дреха към момента може да бъде революционна и бунтарска.
