Неприятни истини за МВР
В България постоянно се случва едни и същи събития да се повтарят още веднъж и още веднъж. И всякога диалогът за тях стартира изначало, като че ли нищо не е било. Едни и същи причини и контрааргументи се предъвкват до безконечност, аргументите неразличимо се размесват със следствията и вместо да се разплете, кълбото от проблеми се стяга още по-здраво. Накрая се взимат решения, които не вземат решение нищо. И по този начин - до идващия път.
Нещо сходно се случва в този момент и с полицейските митинги. Някога те изглеждаха като нечувана екзотика, в този момент са по-скоро досадна простащина. Миналия път служителите на реда блокираха София, с цел да защитят обществените си привилегии. И съумяха. Сега запълниха площада пред Народното събрание с искане за по-високи заплати. И рано или късно отново ще съумеят. Ако всичко си продължи както до момента обаче, идващият митинг надали ще закъснее доста. Защото казусът не е единствено в заплатите, пенсиите и униформите на служителите на реда. Истинският проблем е, че Министерство на вътрешните работи е недомислен, непохватен, старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож. Този проблем не може да се реши единствено с пари.
Много или малко са 660 лв.?
Сега служителите на реда споделят, че „ ножът е опрял до кокала “ и че „ първична заплата от 660 лв. за новак служител на реда е насмешка “. И ненапълно са прави - с тези пари в действителност е мъчно да се храни семейство, изключително в огромните градове. Да не приказваме, че в Министерство на вътрешните работи има и доста други чиновници (например IT специалисти), чиито заплати са извънредно несъответстващи на фона на приходите на свободния пазар.
Всъщност обаче, споделят съперниците, с разните добавки първичната заплата скача докъм 900 лв.. Освен това - в случай че те са „ насмешка “, какво да кажат младите лекари, учители, научни служащи? А напрежението, рискът, изискванията (в мраз и пек), пренебрегването на персоналния живот и фамилията? - гласи контрааргументът. Да, споделят съперниците, само че по тази причина пък за разлика от всички останали вие не плащате осигуровки, получавате 2% за всяка прослужена година, имате 30 дни отпуск и се пенсионирате рано с 20 заплати вкупом. А също така резултатът от работата ви е незабележим - всеки се е сблъсквал с вашето безхаберие и нищонеправене, с деянията на корупция и застъпничество на нарушителите, на несръчност и безсърдечие. Това го има, само че не всички са такива, болшинството работи съзнателно, отвръщат служителите на реда. А също така - знаете ли какво е да нямаш най-елементарни условия за работа, да ти заплащат изключителния труд с отпуск, който не можеш да вземеш, да плащаш от джоба си за униформите, обувките, бензина, тонера и хартията и да си носиш съоръжение от у дома, с цел да можеш да работиш?
В този спор всички причини са годни, така че 660 лв. са и доста, и малко. Но някой и различен лев от горната страна няма да промени нищо. Рано или късно служителите на реда (някои справедливо, други - не) ще си получат своите 15-20% и доста скоро отново ще открият, че „ ножът е опрял до кокала “. А Министерство на вътрешните работи ще си остане същият недомислен, непохватен и старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож.
Много или малко са 1 милиард лв.?
Всяка година в бюджета на страната се залагат към 1 милиард лв. за Министерство на вътрешните работи, като поради непрекъснатия дефицит действителните разноски стигат до 1,2-1,3 милиарда. Някои споделят, че това е голяма сума за страна като България и по тази причина настояванията за повече са си напряко изнудване. Донякъде са прави. По данни на Евростат, в последните 2-3 години България се намира към второто място в Европейски Съюз по дял на разноските за сигурност.
Същевременно обаче, като се види защо се харчат тези 1,2-1,3 милиарда, може да се каже, че те са и ужасно малко. Огромната част от тях са за заплати, компенсации при пенсиониране (споменатите 20 заплати) и осигуровки на чиновниците. За така наречен финансови разноски остават мизерните 1,2% или сред 12 и 15 милиона. Което значи, че няма задоволително пари даже за най-елементарните консумативи, камо ли за рационализация и преоборудване, с цел да се промени днешното предтехнологично положение на министерството.
След като в този момент служителите на реда си получат своите 15-20%, общата сума ще нарасне със 100-150 милиона. Но даже и милиардът да стане милиард и половина, при тези условия отново нищо няма да се промени. Министерство на вътрешните работи ще си остане същият недомислен, непохватен и старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож.
А може ли инак?
Големият въпрос е в действителност този: може ли да се направи по този начин, че този милиард или милиард и 300 милиона лв. да стигат за едно министерство, в което доста по-малко, само че доста по-мотивирани и квалифицирани хора с по-високи заплати и съвременно съоръжение да работят доста по-ефективно и да се употребяват с доста повече публично доверие? На този въпрос всички дават позитивен отговор. Бизнесът, да вземем за пример, тези дни напомни, че България е измежду първенците в Европа и света освен по отделяните средства, само че и по брой на заетите в бранша на глава от популацията. Резултатът обаче си е все по този начин беден.
Политиците също дават позитивен отговор. “Ножът е опрял до кокала и промените в Министерство на вътрешните работи са извънредно нужни “, сподели за следващ път следващият управленец. И все дават обещание "радикална промяна ". Когато обаче опитат да я стартират, както стана предходната година, човек се пита дали в действителност съзнателно не вършат по този начин, че промяната да не успее.
Политиците като служителите на реда
Всъщност, Министерство на вътрешните работи и политиката от ден на ден си наподобяват. И това не е по никакъв начин необичайно. Тези дни още веднъж се чу, че поради ниското възнаграждение и другите разказани дотук проблеми претендентите за работа в Министерство на вътрешните работи мощно са намалели - при 80 свободни щата в София, да вземем за пример, се явили единствено шестима претенденти. По-големият проблем (валиден, прочее, и за армията) е, че множеството от претендентите, меко казано, не дават отговор на по-строги (а от време на време и на най-елементарните) критерии за начетеност, просветеност, психическа и физическа валидност. Така критериите наложително се занижават, което никога не оказва помощ за възстановяване на работата в Министерство на вътрешните работи. Резултатът от този развой мощно си проличава освен при конфликт с редови чиновници, само че и при среща с някои от висшите чинове.
В политиката „ претендентите за работа “ сигурно са доста повече, само че болшинството също надалеч не дава отговор на по-строгите критерии. Като че ли работи правилото на негативния асортимент. И най-после става по този начин, че политиците, пропуснати от партийните филтри и излъчени от храбрите гласоподаватели, с дребни изключения „ блестят” най-много с интелектуална семплост, некомпетентност и несръчност. Резултатът е забележим както в Министерство на вътрешните работи, по този начин и във всяка друга сфера, в която “ножът е опрял до кокала, а промените са извънредно нужни “.
Нещо сходно се случва в този момент и с полицейските митинги. Някога те изглеждаха като нечувана екзотика, в този момент са по-скоро досадна простащина. Миналия път служителите на реда блокираха София, с цел да защитят обществените си привилегии. И съумяха. Сега запълниха площада пред Народното събрание с искане за по-високи заплати. И рано или късно отново ще съумеят. Ако всичко си продължи както до момента обаче, идващият митинг надали ще закъснее доста. Защото казусът не е единствено в заплатите, пенсиите и униформите на служителите на реда. Истинският проблем е, че Министерство на вътрешните работи е недомислен, непохватен, старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож. Този проблем не може да се реши единствено с пари.
Много или малко са 660 лв.?
Сега служителите на реда споделят, че „ ножът е опрял до кокала “ и че „ първична заплата от 660 лв. за новак служител на реда е насмешка “. И ненапълно са прави - с тези пари в действителност е мъчно да се храни семейство, изключително в огромните градове. Да не приказваме, че в Министерство на вътрешните работи има и доста други чиновници (например IT специалисти), чиито заплати са извънредно несъответстващи на фона на приходите на свободния пазар.
Всъщност обаче, споделят съперниците, с разните добавки първичната заплата скача докъм 900 лв.. Освен това - в случай че те са „ насмешка “, какво да кажат младите лекари, учители, научни служащи? А напрежението, рискът, изискванията (в мраз и пек), пренебрегването на персоналния живот и фамилията? - гласи контрааргументът. Да, споделят съперниците, само че по тази причина пък за разлика от всички останали вие не плащате осигуровки, получавате 2% за всяка прослужена година, имате 30 дни отпуск и се пенсионирате рано с 20 заплати вкупом. А също така резултатът от работата ви е незабележим - всеки се е сблъсквал с вашето безхаберие и нищонеправене, с деянията на корупция и застъпничество на нарушителите, на несръчност и безсърдечие. Това го има, само че не всички са такива, болшинството работи съзнателно, отвръщат служителите на реда. А също така - знаете ли какво е да нямаш най-елементарни условия за работа, да ти заплащат изключителния труд с отпуск, който не можеш да вземеш, да плащаш от джоба си за униформите, обувките, бензина, тонера и хартията и да си носиш съоръжение от у дома, с цел да можеш да работиш?
В този спор всички причини са годни, така че 660 лв. са и доста, и малко. Но някой и различен лев от горната страна няма да промени нищо. Рано или късно служителите на реда (някои справедливо, други - не) ще си получат своите 15-20% и доста скоро отново ще открият, че „ ножът е опрял до кокала “. А Министерство на вътрешните работи ще си остане същият недомислен, непохватен и старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож.
Много или малко са 1 милиард лв.?
Всяка година в бюджета на страната се залагат към 1 милиард лв. за Министерство на вътрешните работи, като поради непрекъснатия дефицит действителните разноски стигат до 1,2-1,3 милиарда. Някои споделят, че това е голяма сума за страна като България и по тази причина настояванията за повече са си напряко изнудване. Донякъде са прави. По данни на Евростат, в последните 2-3 години България се намира към второто място в Европейски Съюз по дял на разноските за сигурност.
Същевременно обаче, като се види защо се харчат тези 1,2-1,3 милиарда, може да се каже, че те са и ужасно малко. Огромната част от тях са за заплати, компенсации при пенсиониране (споменатите 20 заплати) и осигуровки на чиновниците. За така наречен финансови разноски остават мизерните 1,2% или сред 12 и 15 милиона. Което значи, че няма задоволително пари даже за най-елементарните консумативи, камо ли за рационализация и преоборудване, с цел да се промени днешното предтехнологично положение на министерството.
След като в този момент служителите на реда си получат своите 15-20%, общата сума ще нарасне със 100-150 милиона. Но даже и милиардът да стане милиард и половина, при тези условия отново нищо няма да се промени. Министерство на вътрешните работи ще си остане същият недомислен, непохватен и старомоден инструмент, който не прави работа. Нещо като остарял, крив и тъп нож.
А може ли инак?
Големият въпрос е в действителност този: може ли да се направи по този начин, че този милиард или милиард и 300 милиона лв. да стигат за едно министерство, в което доста по-малко, само че доста по-мотивирани и квалифицирани хора с по-високи заплати и съвременно съоръжение да работят доста по-ефективно и да се употребяват с доста повече публично доверие? На този въпрос всички дават позитивен отговор. Бизнесът, да вземем за пример, тези дни напомни, че България е измежду първенците в Европа и света освен по отделяните средства, само че и по брой на заетите в бранша на глава от популацията. Резултатът обаче си е все по този начин беден.
Политиците също дават позитивен отговор. “Ножът е опрял до кокала и промените в Министерство на вътрешните работи са извънредно нужни “, сподели за следващ път следващият управленец. И все дават обещание "радикална промяна ". Когато обаче опитат да я стартират, както стана предходната година, човек се пита дали в действителност съзнателно не вършат по този начин, че промяната да не успее.
Политиците като служителите на реда
Всъщност, Министерство на вътрешните работи и политиката от ден на ден си наподобяват. И това не е по никакъв начин необичайно. Тези дни още веднъж се чу, че поради ниското възнаграждение и другите разказани дотук проблеми претендентите за работа в Министерство на вътрешните работи мощно са намалели - при 80 свободни щата в София, да вземем за пример, се явили единствено шестима претенденти. По-големият проблем (валиден, прочее, и за армията) е, че множеството от претендентите, меко казано, не дават отговор на по-строги (а от време на време и на най-елементарните) критерии за начетеност, просветеност, психическа и физическа валидност. Така критериите наложително се занижават, което никога не оказва помощ за възстановяване на работата в Министерство на вътрешните работи. Резултатът от този развой мощно си проличава освен при конфликт с редови чиновници, само че и при среща с някои от висшите чинове.
В политиката „ претендентите за работа “ сигурно са доста повече, само че болшинството също надалеч не дава отговор на по-строгите критерии. Като че ли работи правилото на негативния асортимент. И най-после става по този начин, че политиците, пропуснати от партийните филтри и излъчени от храбрите гласоподаватели, с дребни изключения „ блестят” най-много с интелектуална семплост, некомпетентност и несръчност. Резултатът е забележим както в Министерство на вътрешните работи, по този начин и във всяка друга сфера, в която “ножът е опрял до кокала, а промените са извънредно нужни “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ