HR не е отдел, HR е култура
В България постоянно слушам изказвания, че HR отделът е „ без добавена стойност “, че всичко, което вършат експертите по човешки запаси не е кой знае какво и умерено може да се поеме от мениджърите. С две думи детска игра. Но истината, скъпи читатели, е напълно друга. Без устойчиви HR практики българският бизнес няма по какъв начин да бъде конкурентоспособен в актуалната стопанска система.
Когато липсва система идва хаосът
Представете си организация, а не е доста мъчно да си я визиите, тъй като в България има доста такива, в която няма ясна процедура за асортимент на чиновниците, няма съществено водене на отсъствията, споровете се позволяват с напускането на скъпи чиновници, а за оценка на представянето може единствено да си мечтаете. Резултатът е повече от явен: цялостен безпорядък, недоволни чиновници и токсична работна среда. Когато отсъстват транспарантни политики и поредни процедури, всяко решение наподобява случайно, а всяка неточност се възприема като персонална офанзива. В сходна среда няма по какъв начин да задържите гении, тъй като веднъж попаднали във вашата организация, при такава конюнктура, те стартират интензивно да търсят излаз.
Затова HR-ът не е „ спомагателна администрация “, а стратегическа функционалност, която поддържа ядрото на организационната просвета. Добре структурираният HR е един незабележим механизъм, който трансформира визията на управлението в действителност посредством верните хора, процеси и полезности. Въпреки това, когато отваряме нов бизнес доста малко бизнесмени стартират с концепцията, че „ хората са най-важният актив “. И това е напълно обикновено, тъй като има толкоз доста по-належащи неща, които би трябвало да се подсигурят. Например, индустриалния потенциал, пространства, логистика, качеството на крайния артикул, пазари и така нататък И когато сложим въпроса за хората, всички бизнесмени и мениджъри изричат най-топлите си планове. Но сред желанието и действителността постоянно има една огромна бездна. Истината е, че положителните екипи не се задържат единствено с положителни планове, нужна е система. И освен на хартия. Аз приказвам за същински, ясни, устойчиви и човешки насочени HR практики.
Когато липсва система идва хаосът
Представете си организация, а не е доста мъчно да си я визиите, тъй като в България има доста такива, в която няма ясна процедура за асортимент на чиновниците, няма съществено водене на отсъствията, споровете се позволяват с напускането на скъпи чиновници, а за оценка на представянето може единствено да си мечтаете. Резултатът е повече от явен: цялостен безпорядък, недоволни чиновници и токсична работна среда. Когато отсъстват транспарантни политики и поредни процедури, всяко решение наподобява случайно, а всяка неточност се възприема като персонална офанзива. В сходна среда няма по какъв начин да задържите гении, тъй като веднъж попаднали във вашата организация, при такава конюнктура, те стартират интензивно да търсят излаз.
Затова HR-ът не е „ спомагателна администрация “, а стратегическа функционалност, която поддържа ядрото на организационната просвета. Добре структурираният HR е един незабележим механизъм, който трансформира визията на управлението в действителност посредством верните хора, процеси и полезности. Въпреки това, когато отваряме нов бизнес доста малко бизнесмени стартират с концепцията, че „ хората са най-важният актив “. И това е напълно обикновено, тъй като има толкоз доста по-належащи неща, които би трябвало да се подсигурят. Например, индустриалния потенциал, пространства, логистика, качеството на крайния артикул, пазари и така нататък И когато сложим въпроса за хората, всички бизнесмени и мениджъри изричат най-топлите си планове. Но сред желанието и действителността постоянно има една огромна бездна. Истината е, че положителните екипи не се задържат единствено с положителни планове, нужна е система. И освен на хартия. Аз приказвам за същински, ясни, устойчиви и човешки насочени HR практики.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ