Синя България: В страната има голям брой болници, които седят празни
В Българи има голям брой лечебни заведения, огромна част от които стоят на практика празни. Това се показва в позиция на обединението " Синя България " във връзка незаконните старешки домове.
Коалицията изяснява, че възрастните хора в " къщите на ужасите " имат потребност най-вече от здравна грижа, това значи грижа, осъществена от медицински сестри и рехабилитатори под лекарски надзор. В тези домове те не я получават, тъй като там такива експерти просто няма. Такива фрагменти има в лечебните заведения, акцентира " Синя България ".
" Смисленото управническо деяние е да направи по този начин, че да срещне публичната потребност с наличния неизползван запас, който може да я посрещне. Липсата на такива управнически дейности довежда до парадокса, в който от едната страна на улицата във вашия град е болничното заведение, в която 80% от леглата са празни, а на отсрещния тротоар някой употребява обективната потребност на доста фамилии и настанява възрастните хора без да има фрагментите, ресурсите и изискванията за това. Това е рецептата за съществуването на " домове на ужасите ", означават от обединението.
Правосъдният министър се закани на " разрядните тарикати " в " къщите на ужасите "
Според него възприятието за безотговорност се шири, както и чувството, че няма страна
Според " Синя България " българските лечебни заведения са съсредоточили активността си главно върху интензивно лекуване, само че всеобщо липсват структури за следене, рехабилитация и палиативни грижи. Резултатът от това, изясняват от обединението, е че хиляди възрастни и тежко заболели пациенти остават без достъп до нужната здравна помощ след изписване, само че за сметка на това всеки ден в българските лечебни заведения има над 23 000 свободни кревати, които в случай че бъдат употребявани по предопределение, огромна част от казуса ще бъде адресиран.
Във връзка с това " Синя България " праща на Министерството на здравеопазването и до Комисията по опазване на здравето в Народното събрание следните промени
Изискване за сложно лекуване - всяка болница, която лекува инсулти, инфаркти и тежки оперативни случаи, би трябвало да подсигурява и опция за дълготрайно лекуване - посредством лични структури или контракт с друго лечебно заведение. Облекчаване на условията по клиничните пътеки - тежки и официални условия сега възпират лечебни заведения да се включат в действия по дълготрайно и палиативно лекуване. Изискванията би трябвало да бъдат преразгледани и приведени в сходство с действителните потребности и запаси. Облекчена процедура за откриване на кревати за дълготрайни грижи - лечебните заведения в региони с дефицит на такива кревати би трябвало да могат бързо да разкриват нови структури или да трансформират част от дейните кревати без тромави административни спънки. Преструктуриране на непотребните кревати за интензивно лекуване - НЗОК разполага с хиляди договорирани кревати, които стоят празни. Време е да се изберат договорни сътрудници по справедливи критерии и да се пренасочат запаси към дълготрайно лекуване, където потребността е действителна и възходяща. Целево субсидиране на дълготрайно лекуване - Министерството на здравеопазването към този момент субсидира общински лечебни заведения, само че финансирането не подтиква даването на грижи за хронично заболели и хора в терминално положение. Необходима е нова методика, обвързана с действително осъществена активност и потребностите на популацията.
" Синя България " акцентира, че огромна част от тези ограничения са изцяло осъществими в границите на настоящия бюджет и административен потенциал. Коалицията акцентира, че ограниченията не изискват харчене на повече пари, а за рационално преразпределение на съществуващите запаси. Част от тези ограничения могат да влязат в действие още от началото на 2026 година с новия Национален рамков контракт и биха били решителна стъпка към създаване на почтена система за грижа за възрастните и най-уязвимите пациенти в България, съгласно Синя България.
Мяра: Близо 80% от българите считат, че институциите са отговорни за незаконните старешки домове
Едва 29,5% са склонни да бъдат настанени в старешки дом
Коалицията изяснява, че възрастните хора в " къщите на ужасите " имат потребност най-вече от здравна грижа, това значи грижа, осъществена от медицински сестри и рехабилитатори под лекарски надзор. В тези домове те не я получават, тъй като там такива експерти просто няма. Такива фрагменти има в лечебните заведения, акцентира " Синя България ".
" Смисленото управническо деяние е да направи по този начин, че да срещне публичната потребност с наличния неизползван запас, който може да я посрещне. Липсата на такива управнически дейности довежда до парадокса, в който от едната страна на улицата във вашия град е болничното заведение, в която 80% от леглата са празни, а на отсрещния тротоар някой употребява обективната потребност на доста фамилии и настанява възрастните хора без да има фрагментите, ресурсите и изискванията за това. Това е рецептата за съществуването на " домове на ужасите ", означават от обединението.
Правосъдният министър се закани на " разрядните тарикати " в " къщите на ужасите "
Според него възприятието за безотговорност се шири, както и чувството, че няма страна
Според " Синя България " българските лечебни заведения са съсредоточили активността си главно върху интензивно лекуване, само че всеобщо липсват структури за следене, рехабилитация и палиативни грижи. Резултатът от това, изясняват от обединението, е че хиляди възрастни и тежко заболели пациенти остават без достъп до нужната здравна помощ след изписване, само че за сметка на това всеки ден в българските лечебни заведения има над 23 000 свободни кревати, които в случай че бъдат употребявани по предопределение, огромна част от казуса ще бъде адресиран.
Във връзка с това " Синя България " праща на Министерството на здравеопазването и до Комисията по опазване на здравето в Народното събрание следните промени
Изискване за сложно лекуване - всяка болница, която лекува инсулти, инфаркти и тежки оперативни случаи, би трябвало да подсигурява и опция за дълготрайно лекуване - посредством лични структури или контракт с друго лечебно заведение. Облекчаване на условията по клиничните пътеки - тежки и официални условия сега възпират лечебни заведения да се включат в действия по дълготрайно и палиативно лекуване. Изискванията би трябвало да бъдат преразгледани и приведени в сходство с действителните потребности и запаси. Облекчена процедура за откриване на кревати за дълготрайни грижи - лечебните заведения в региони с дефицит на такива кревати би трябвало да могат бързо да разкриват нови структури или да трансформират част от дейните кревати без тромави административни спънки. Преструктуриране на непотребните кревати за интензивно лекуване - НЗОК разполага с хиляди договорирани кревати, които стоят празни. Време е да се изберат договорни сътрудници по справедливи критерии и да се пренасочат запаси към дълготрайно лекуване, където потребността е действителна и възходяща. Целево субсидиране на дълготрайно лекуване - Министерството на здравеопазването към този момент субсидира общински лечебни заведения, само че финансирането не подтиква даването на грижи за хронично заболели и хора в терминално положение. Необходима е нова методика, обвързана с действително осъществена активност и потребностите на популацията.
" Синя България " акцентира, че огромна част от тези ограничения са изцяло осъществими в границите на настоящия бюджет и административен потенциал. Коалицията акцентира, че ограниченията не изискват харчене на повече пари, а за рационално преразпределение на съществуващите запаси. Част от тези ограничения могат да влязат в действие още от началото на 2026 година с новия Национален рамков контракт и биха били решителна стъпка към създаване на почтена система за грижа за възрастните и най-уязвимите пациенти в България, съгласно Синя България.
Мяра: Близо 80% от българите считат, че институциите са отговорни за незаконните старешки домове
Едва 29,5% са склонни да бъдат настанени в старешки дом
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ