В бъдеще членките на НАТО ще трябва да заделят по

В бъдеще членките на НАТО ще би трябвало да заделят по 5 % от Брутният вътрешен продукт за защита. За доста страни това е голямо предизвикателство, защото парите липсват. Къде е България?

Какво значи новата цел за обособените страни?

Италия има проблем с новата цел

Италия е разграничена по въпроса за разноските за защита. Министър-председателката Джорджа Мелони до момента следваше линията на НАТО и Европейски Съюз. Само преди няколко дни тя обществено акцентира смисъла на модернизацията на Алианса, както и това, че по-високите разноски за защита в Италия не значат единствено танкове, само че и вложения в киберсигурността да вземем за пример. Министърът на защитата Гуидо Крозето застава зад нея: през последните години той нееднократно е заявявал, че за него е значимо Италия да е в положение да се пази и че страната му би трябвало да извършва задачата за 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.

Според актуалните оценки обаче Италия няма да реализира тази цел и през настоящата 2025 година, а това пък значи, че повдигането на разноските за защита до пет % от Брутният вътрешен продукт ще е непостижима задача за страната.

В тази връзка кореспондентката на немската социална телевизия АРД в Рим Ана Джордано напомня, че в италианската съпротива и в обществото като цяло има доста мощни пацифистки трендове и слаба поддръжка за увеличението на военните разноски. Италианците се притесняват, че в случай че разноските за защита се вдигнат още повече, Италия, която така и така е мощно задлъжняла, ще има още по-малко пари за обучение, опазване на здравето и инфраструктура.

Франция е изправена пред херкулесова задача

Франция е кардинално подготвена да влага повече в защита. Париж си е сложил средносрочна цел да влага 3,5% от брутния си вътрешен артикул в защита, като е подготвен да влага и спомагателни средства, да вземем за пример в киберсигурност, и по този метод индиректно да усили разноските си за защита. Следователно като цяло Франция е в унисон с предлагането на генералния секретар на НАТО Марк Рюте. По данни на Алианса сега Франция влага малко над 2 % от Брутният вътрешен продукт в защита, напомня АРД.

Бюджетът за защита за актуалната година възлиза на 50 милиарда евро. Според изчисленията на частния мозъчен концерн IFRAP и държавния мозъчен концерн France Stratégie, в случай че Франция желае да реализира задачата от 3,5% до 2030, военният бюджет ще би трябвало да бъде най-малко двойно по-голям. Действащият закон за военното обмисляне, който Франция употребява за установяване на разноските си за защита в средносрочен проект, планува през 2030 разноски в размер на 67 милиарда евро. Това значи, че с цел да изразходва 3,5% от Брутният вътрешен продукт единствено за защита, Франция ще би трябвало да похарчи доста повече, в сравнение с е планувано в средносрочното ѝ военно финансово обмисляне. А това ще е херкулесова задача предвид на положението на бюджета на страната.

Според изследване, извършено от социологическия институт IPSOS при започване на март, съвсем 70% от французите поддържат увеличението на разноските за защита. В същото време множеството от участниците в допитването се афишират против закупуването на повече оръжия от американски производители, предава от Париж кореспондентката на АРД Каролин Дила.

Ще има ли изключение за Испания?

Испания е страната измежду сътрудниците в Алианса, която най-силно се опълчи на концепцията за най-малко 5 % разноски за защита до 2035 година. Премиерът на страната Педро Санчес дефинира новата цел като " неразумна " и " контрапродуктивна " и в писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте се аргументира за какво Испания не би трябвало да влага повече от 2,1% от брутния си вътрешен артикул в чисто военни разноски, с цел да може да отбрани Алианса при положение на рецесия или война.

Испания в този момент е в дъното на листата на сътрудниците от НАТО с разноски за защита от едвам 1,3 % от Брутният вътрешен продукт. Това се дължи освен на обстоятелството, че страната се ръководи от лява коалиция, а по-малкият съдружен сътрудник " Сумар " се опълчва на повече пари за армията - поддръжката за повече разноски за защита е ниска и измежду популацията. В месечния барометър на социологическия институт CIS за публичните настройки загрижеността за сигурността или заплахата от война заемат последните места в листата със страховете на испанците, предава от Мадрид кореспондентката на АРД Юлия Махер.

За образец: балтийските страни

Балтийските страни постоянно са се отнасяли с схващане по въпроса за бюджетите за защита. Литва, Латвия и Естония възприемат НАТО като гаранция за своята сигурност, а на тяхна територия отбранителният алианс поддържа свои бази. И трите страни влагат доста повече в защита, в сравнение с доста други членки на пакта, като Естония се стреми в близко бъдеще да премине границата от пет %. Латвия отделя към четири % от брутния си вътрешен артикул, а Литва желае да изразходва сред пет и шест % през идната година. Литовският президент Науседа е уверен, че страната му би трябвало да се въоръжи, с цел да не стане идната жертва на съветската експанзия.

Къде е България?

България ще усили разноските си за защита до 3,5% от брутния си вътрешен артикул до 2032 година. Това разгласи министърът на защитата Атанас Запрянов, представен от Българска телеграфна агенция. " За да подсигуряваме триумфа на нашите капиталови планове в региона на защитата, разноските ни за защита доближиха задачата от 2% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година. Това към този момент е незадоволително и взехме решение да увеличим разноските си за защита най-малко до 2,5-3%, а до 2032 година да достигнем 3,5% от Брутният вътрешен продукт като минимално равнище, с цел да успеем в напъните си за рационализация ", сподели Запрянов.

Да напомним, че при започване на март председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен показа проект за превъоръжаването на Европейски Съюз. Той освобождава страните членки от условията за бюджетните разноски, когато влагат средства в защита. Освен това страните ще могат свободно да пренасочват средства от фондовете на Европейски Съюз за доближаване, тъй че да ги употребяват за отбранителни цели.