Литийно шествие с чудотворната икона в Бачковския манастир
В Бачковския манастир по традиция, на втория ден на Великден, потегля шествието към местността Клувията.
Особен център на манастирския нравствен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото учредяване и постоянно е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и гости.
Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния облик, споделят болката си и измолят отбраната му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е обвързвано със скриването и намирането й. А точно, по време на сложните начални години на турското владичество, иконата е била скрита в местността Клувията, където е открита още веднъж при започване на ХVІІв. и донесена в манастира. За изненада на монасите, тя изчезнала и още веднъж била открита на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, до момента в който един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, обликът й да бъде изложен в съборната черква на манастира, вдясно от централната врата, в обособен иконостас, с три стъпала пред него, с цел да посреща всеки нуждаещ се и с цел да бъде постоянно в храма. Съществува също по този начин поверие, че Чудотворната икона е копие на именитата икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Изображението на Божията майка е от вида „ трогване ”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните изследвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на облика на св.Богородица, може да се разчете надписът „ влахерниотиса ”, което приказва, че тя повтаря живописния вид или пък е копие на фамозната Влахернска св.Богородица – настойничка на Константинопол. Бидейки настойник на града против другите врагове и военни нападения, не би било учудващо, в случай че създателят Григорий Бакуриани, самичък боец, е изискал и централната икона в учредения от него манастир да възпроизвежда упоменатия прототип. Макар и потъмнял обликът на св.Дева е задоволително отличим, с цел да забележим безрезервната посветеност и обич в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „ Син Человечески ”.
Двете полета в профил на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:
„ Обкована бе тази икона на Пресветата кралица наша Богородица в Петрицион (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера дружно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.
Света Богородице, приеми в жертва този дребен техен подарък и елементарни им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин. В хроникон 531, индикт 9. Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин. ” Вероятно от същото време, в случай че не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, при започване на ХІХв., от солиден сребърен нимб с надпис в средата „ Петко Хаджи и Добра 1819г. ” Прието е, че същите са донори на релефната сребърна броня, покриваща в този момент напълно телата на Иисус и майка му. Преданието ни споделя, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в символ на признателност за излечението на щерка му пред иконата. Ризницата е удивително достижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния облик е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.
Особен център на манастирския нравствен живот е поклонението и почитта към Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица. Иконата е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото учредяване и постоянно е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и гости.
Не секва потокът от поклонници, които идват да получат благословията на чудотворния облик, споделят болката си и измолят отбраната му. Самото разположение на св.икона е по волята на изобразената Божия майка и е обвързвано със скриването и намирането й. А точно, по време на сложните начални години на турското владичество, иконата е била скрита в местността Клувията, където е открита още веднъж при започване на ХVІІв. и донесена в манастира. За изненада на монасите, тя изчезнала и още веднъж била открита на същото място в планината и върната. Това се повторило на два пъти, до момента в който един от братята в манастира не получил в съня си заръката на св.Богородица, обликът й да бъде изложен в съборната черква на манастира, вдясно от централната врата, в обособен иконостас, с три стъпала пред него, с цел да посреща всеки нуждаещ се и с цел да бъде постоянно в храма. Съществува също по този начин поверие, че Чудотворната икона е копие на именитата икона на св.Богордица, нарисувана от ев.Лука и прелетяла сама от Грузия до манастира.
Изображението на Божията майка е от вида „ трогване ”, облечено в сребърни и златни обкови. Все още частичните изследвания върху живописта й, сочат като най-вероятна датировка ХІв. или края му. Отстрани на облика на св.Богородица, може да се разчете надписът „ влахерниотиса ”, което приказва, че тя повтаря живописния вид или пък е копие на фамозната Влахернска св.Богородица – настойничка на Константинопол. Бидейки настойник на града против другите врагове и военни нападения, не би било учудващо, в случай че създателят Григорий Бакуриани, самичък боец, е изискал и централната икона в учредения от него манастир да възпроизвежда упоменатия прототип. Макар и потъмнял обликът на св.Дева е задоволително отличим, с цел да забележим безрезервната посветеност и обич в склонението на майчиното лице към Боговъплатения „ Син Человечески ”.
Двете полета в профил на фигурите са покрити от по-стария сребърно-позлатен обков, подарен в 1311г. от двама братя монаси в Обителта през ХІVв. – Атанасий и Окропир. Върху него е изчукана надпис на старогрузински език, който гласи:
„ Обкована бе тази икона на Пресветата кралица наша Богородица в Петрицион (Бачково-С.П.), от двамата родни братя таойци, синовете на Игнатий – наставниците Атанасий и Окропир за 125 перпера дружно със сребърната лампада пред иконата в царстването в Гърция(Византия – С.П.) на благочестивите царе Андроник, Михаил и Андроник Палеолози, а в Грузия – на Константин и Димитрий Багратиди, в лето от началото на (света) по гръцки 6819, а по грузински 6915.
Света Богородице, приеми в жертва този дребен техен подарък и елементарни им и бъди им ходатай и на родителите им в деня на съда пред твоя Син и Бог наш. Амин, амин да бъде, амин. В хроникон 531, индикт 9. Христе Боже, помилуй техните души, човеколюбче, амин. ” Вероятно от същото време, в случай че не и по-стара, е увенчаващата главата на Божията майка сребърно-позлатена ажурна диадема, покрита по-късно, при започване на ХІХв., от солиден сребърен нимб с надпис в средата „ Петко Хаджи и Добра 1819г. ” Прието е, че същите са донори на релефната сребърна броня, покриваща в този момент напълно телата на Иисус и майка му. Преданието ни споделя, че Петко Хаджи е подарил сребърния обков в символ на признателност за излечението на щерка му пред иконата. Ризницата е удивително достижение на златарското изкуство на епохата, предава изразително драперията на одеждите и поривът на телата едно към друго. Във връзка и в памет на намирането и връщането на чудотворния облик е учредено още в ХVІІв. литийно шествие на Втория ден на Великден до Клувията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ