Великият милосърден поход срещу НАТО-вските кръстоносци
В задатък ще заявя, че в никакъв случай не съм бил поддръжник на В. Путин, нито пък мога в бъдеще да стана негов почитател по две доста елементарни, а и ясни аргументи. Първата е, че като ляво идейно-политически, само че и партийно насочен човек, няма по какъв начин да одоб-рявам, а още повече и да се удивлявам на държавен началник, който залага „ ва банк “ на възкресението и одобряването на консервативната идеология. Вто-рата е не по-малко значима. Като непреклонен безбожник не мога да правя оценка високо или даже еуфорично ходовете на държавен глава, който от първото десетилетие на 21 век извежда на предна бойна линия религията в държавното устройство на Русия, съветската просвета и съветския народ, които откровено обичам. Но като метафизичен мислещ и преценяващ логиката и развоя на историческите събития и обществено-полити-ческите действителности човек, съм задължен деликатно, задълбочено, а и многостранно да диря отговори за мистериите на политическите ходове на Путин в наше време.
Когато беше определен за президент на най-голямата по територия страна в све-та, Путин не се бави доста, с цел да оповести пред целия свят кои ще са трите кита, върху които ще гради новата съветска страна, нейният суверенитет и бъдещето й. В прочут аспект, сходен съдбоносен избор беше неминуем и даже съдбоносен. Защото съветската голяма страна беше умишлено разрушена и разграбена изцяло от горбачовската пета колона от прозападно насочените перестройчици и алчни реформатори-неолиберали като Гайдар, Явлински, Абалкин и прочие, както и от елци-новските бандити-олигарси, които разграбиха безплатно и до дъно благосъстоянията на Русия. Именно те позволяваха на западните политици, квази-правозащитници, ненаситни бизнесмени и антируски настроени и ангажирани религиозни мисионери да сеят без контрол или боязън от наказване отровните семена на русофобията и западнизма, а пък и най-активно участваха в ограбването и разрушаването на своята страна.
Със сигурност може да се каже, че ненапълно тези три кита бяха към този момент доста-тъчно ясни за по-далновидните или проницателните съветски мозъци, които незабавно, из-преварващо и доста вярно се ориентираха в комплицираните ребуси на историческата обстановка, и в мрачните хоризонти на бързо настъпващото историческо бъдеще.
Първият кит бе съдбовният залог на здравия, безрезервен и подготвен на самопо-жертвование съветски национализъм, който за разлика от западния писклив и нарцис-тично перчещ се по медиите и политическите трибуни шовинизъм, беше избрал тихото, само че и непретенциозно аскетично подвижничество в името и за богатството на Родината. Този национализъм към този момент имаше обратно - в по-далечното или по-близкото историческо минало - своите грамади от безпримерни подвизи и чутовни геройства, а и своите сакрални местта на паметта, които руснаците в никакъв случай не са забравяли, а са тачели. Днес, в тежките и сложни времена и бойни събития, съветският национализъм безшумно и без обществени екзалтации и готови за медиите демонстрации натрупа в трезорите на съветската историческа памет, в музея на героизма следващи нови, невиждани подвизи. Затова не е инцидентен фактът, че всеки ден се афишират най-малко по трима нови герои, които не се отличават в сраженията най-много с това какъв брой врагове са умъртвили, нито какъв брой пленници са изтезавали и грубо умъртвили, както вършат техните украински съперници, зомбирани и насърчавани от западните им ментори и подли господари. За този всекидневен подвиг на съветските войни, лекари, медицински сестри, санита-ри в бойните лазарети, а и на всеобщо участващите младежи и хора в дейна възраст в самодейностите на Народния фронт за набиране и даване на безмездна по-мощ на страдащото население в опустошената и опожарената от украйнците дон-банска и луганска области не се приказва, или демонстрира нищо в западните медии, които - назад - занимават вниманието, любознанието на все по-растящата и недоволна западна публика от събитията в Украйна с измислените псевдо-героизми на укра-инските нацисти и с принудително изведените от Зеленски и кликата му в бойните окопи и сражения украинци, които би трябвало да се бият „ до последния украинец “ поради смет-ките и жадуваните облаги на аморалните русофоби от евроатлантическия Запад.
Руският национализъм, който Западът се опита изцяло и вечно да унизи, опозори и изличи от паметта и земите на голямата страна по времето на Горбачов и Елцин, в този момент безшумно и уверено се завръща в Историята, а и й демонстрира своето лице. Ето за какво Путин не сбърка, а - противоположното - избра допустимо най-сигурното и надълбоко спотаено в съветската душа възприятие - безпределната любов и честност към Родината, които се удостоверяват единствено с едно нещо - с всеотдайността и жертвоготовността.
Вторият митичен кит на днешното съветско държавно устройство е обвързван с процесите на обществено одобряване и динамично разширение на виталните те-ритории на характерния съветски консерватизъм - многовековен пазител и внимателен пазач на исторически ревниво защитаваните от, а и посредством него исторически и културни обичаи, нрави, традиции, ритуали, а пък и прекомерно богатата памет на съветския народ.
В съветското общество от епохи и до нашата смутна и преломна историческата актуалност са се водили и не престават да се борят безконечните пристрастия на съветски мъдри мозъци, които са желали страната им да се ориентира и привърже към образците на Запада, или да остане вярна на античните си корени и мощни обичаи. Баталиите сред западници и почвеници, сред прозападни либерали и проруски настроени консерватори, сред космополити и патриоти в никакъв случай не са преставали. Интелектуалните сражения за съдбовния цивилизационен избор не са секвали. И за разлика от други някогашни социалистически страни, общества и нации, които сми-рено и без всякаква опозиция разрешиха на компрадорските им елити да им на-трапят прозападническите модели и евро-атлантическите - необясними от никого удовлетворително - полезности, или съдбовния и само правилен, а в този момент оказващ се от ден на ден гибелен цивилизационен избор, руснаците продължиха непрестанно да имат вяра на, а и умно да следват остарялата си традиция, като залагат на изконното, т.е. на съветското.
Бих желал размислите и думите ми да бъдат вярно, а не спекулативно и предумишлено разбрани, а и оценени. Винаги доста съм се възхищавал, а и учел от великите фигури на Просвещението, Хуманизма, Прогреса и същинския Демокра-тизъм, от светлите и прогресивни мозъци, от непокорните и свободолюбивите души на западно-европейски философи и културни гении. Обаче, не мога, пък и не искам да мълча пред безумията и закононарушенията, които правят през днешния ден почитателите на постмодернизма, реваншистите и убийците на секуларизма, същинската демокра-ция, действителния, а не на нереалния хуманизъм, циничните редактори и безсрамните пренаписвачи и еднооките тълкуватели на Историята на света и изключително на Европа. Не желая да бъда един до друг, а и в един глас с тези, които истерично и съзнателно отхвърлят Прогреса, считат Разума за тоталитарно изчадие и провинен за всички тра-гедии на човечеството, отхвърлят се от всичко в историята и международните цивилиза-ции. И които с неразбираема за моралния разсъдък садистична пристрастеност, само че и с неописуемо наслаждение поставят върху прокрустовите ложета на своите неуместни теоретизации, деконструкции, еклектизми, релативизми, или античовешки тълкования, тотално инфилтрирани и допингирани от гнили идеологеми и перверзни митологеми, реван-шистки клишета и атавистични безчовечен нагони. А в Изтока виждат единствено назадни-чавост, неизлечима поквареност, безконечна нечиста и низка психика, историческа и кул-турна безперспективност, и лесна плячка, оправдаваща всички средства, за които войната, насилието, грабежите и униженията над другите са разрешени, оправдани и даже наложителни безапелационни императиви, удостоверяващи прозападния ман-талитет, само че и фасон на отношение, другарство и деяние към разнообразни от тях хора.
При очевадния неуспех на руския комунизъм и позорното саморазпускане - даже без каквато и да е опозиция - на Комунистическа партия на Съветския съюз, надали залагането ва банк на ляваидеология би могло да бъде най-благоприятен, а и избавителен избор за съветската страна и съветския народ. Още повече, че и на Запад, а и в международен проект левите идеологии и обичайни всеобщи партии търпят явни провали и позорни унижения от неолиберали и неоконсерватори, пък и стартират да се свиват като шагренова кожа до такава степен, че някой от най-видните им представители даже към този момент изцяло изчезнаха. А що се отнася до другият съдбовен избор - към либерализма или неолиберализма - той към този момент беше исторически провален, само че и компрометиран от фиаското на катастройка на Горбачов, а и от пиянските прояви и лишените от всевъзможен разсъдък прояви на Елцин.
Ето за какво на Путин не остана доста за избиране. Единственото, което можеше и трябваше да направи в сходна екстремална обстановка, беше да заложи на съветския здравословен и изцелителен консерватизъм, на мощната религия, крепкото очакване и светлите очаквания, неизличимата мощ на традициите, историческата и културната памет по отношение на православната религия, здравото и сплотеното съветско семейство, гото-вата на всевъзможни саможертви съветска душа в името и за богатството на Отечеството - все ярки детайли от блестящата многовековна ценностна огърлица на консерватизма.
Либерализмът в Русия от много време се е смятал за явно и пресметливо търгашески. За нещо, което е надълбоко непознато, мощно ненавиждано от готовата и спо-собна на всевъзможни безкористни жестове, а и неразбираеми за западняците каузи в името на ближните. Не инцидентно и популярното предизвестие на Фьодор Тютчев, че Русия не може да се разбере с разум, че тя не може да се мери с общ критерий, че тя има голяма и неразбираема за другите загадка - в нея може, само че и би трябвало един-ствено, пък и до дъно да се има вяра, в никакъв случай не било вярно дешифрирано от Запада. За сметка на това В.Путин, като всеки същински руснак и непреклонен патриот, не се поколеба и твърдо заложи точно на този съдбоносен избор за бъдещето на Русия.
Историята познава ужасните и кървави, опустошителни и не оставящи след себе си нищо крепко и живо походи на западните кръстоносци, водени от безмер-ната и ненаситна лакомия за плячкосване на непознати страни и техните нации. Тяхната дълга и прекомерно срамна поредност не е завършила, нито останала единствено в мрачните и потресаващи исторически летописи на Западното Средновековие. Нейните призраци са траяли да бродят и да се пробват да утоляват вампирската и кръволожката си охота и в последващи, а дори и в днешните времена и исторически събития. Ако през днешния ден все по-често, по-силно и натрапчиво се приказва и написа за Новото средно-вековие, за постмодернисткия Нов световен и неолиберален феодализъм, би трябвало ли да се изненадваме от съществуването и деянията (в тези процеси) на разбудилите се от историческа заспалост наследници на западните рицари-кръстоносци, през днешния ден обле-чени в одеждите и под флаговете на евроатлантизма и патологичната русофобия.
Днес евроатлантическите „ кръстоносци “ за следващ път се пробват по всякакъв начин да унижат, опозорят, похитят, а и разграбят голямата съветска страна и нейния народ. И като че ли нищо не се е трансформирало в тяхното мислене и безчовечно деяние, мотиви-рани само от безграничната им, а и многовековна подклаждана русофобия. В това „ свято и велико дело “ им оказват помощ католицизмът, протестантизмът, всевъз-можните други конфесионални деноминации, остарели и нови западни култове, и прочие
Не всички познават добре тъмната и безчовечна страна на западните религии и църкви, окъпани в срам и насилия освен поради Светата Инквизиция, Кръсто-носните походи, колониалните грабежи и всеобщите убийства на локалните популации в завзетите, подчинените, насилваните и ограбваните епохи наред колониални на-роди и страни. Още по-малко са и тези, които тъкмо знаят големите размери, а и кошмарните последствия от бесовете на омразата и насилието над другоячемислещи иноверци. А съветската история и съветското православие не познават, а и не биха одоб-рили моретата от безумия и кръв, каквито Западът е разпалвал епохи наред с ма-совите убийства на врагове и еретици, с безбройните клади за вещици и грешници. Не различен, а Ватикана и Светият трон, и англосаксонският протестантизъм са пре-кланяли глава и гръбнак пред безумията и закононарушенията на Хитлер, търсели са всевъзможни способи за уреждане с него, а и са подклаждали и насърчавали задку-лисно, или най-малко не са оказвали никаква дейна опозиция на разрастването на фа-шистката и нацистката идеология, на партии, или придвижвания, тясно обвързани с нея. Руското православие и неговата черква нямат такива ужасни грехове и престъпле-ния. Те в никакъв случай, а и на никое място в територията на голямата им страна не са били скрити или очевидни подбудители, или насърчители на мизантропски, расистки, ксенофобски и сегрегационистки организации като Ку Клукс Клан, до момента в който цивилизованият Запад е бил тяхна вътрешност, майчина люлка, внимателен пазач, буйно извиняващ ги съдник. А и расизмът е съкровенна рожба и грешен плод на мрачния западен сциентизъм. Ето за какво през днешния ден още веднъж, за следващ път (исторически и актуално) виждаме мрачните силуети, само че и чуваме гласовете на западните кръстоносци, ку клукс клановци и сие, всички дружно и еуфорично захласнати от русофобски транс и бяс, да пеят химни на прослава и опасност на Запада към Русия, а посредством нея в този момент и към целия останал свят.
За разлика от своите храбри и доблестни прадеди-рицари, днешните западни кръстоносци са подлеци, мерзавци и страхливци. Те не смеят лице-в-лице да изля-зат против руснаците, както в миналото са правели техните прародители в рицарски шампионати, или в кървави и опустошителни хищнически, завоевателни и безчовечни войни. За тях през днешния ден е изцяло задоволително да изпращат без всевъзможни угризения и морални угри-зения наложително мобилизираните, или перфидно индоктринираните добровол-ци, военнослужещи на Украйна в окопите, а оттова към този момент право и в студените гробове. Техните прародители нерядко са се биели до последна капка кръв, до момента в който днешните им страхливи и порочни наследници избират това да сторят украинци и наемници. Техните бойни знамена и истерични викове са безграничната русофобия, ненасит-ната лакомия и патологичната надълбоко вкоренена в душевността и битийността на западняците пристрастеност към насилия и убийства; несъмнено, облечени в квази-демокра-тична, или абстрактно-хуманистична терминология, словосъчетание и дискурсивност.
Който деликатно следи съветските малките екрани, вижда, а и слуша, че тези несек-ващи героизми и подвизи на руснаците се правят най-много при избавяне на живо-та на свои, или непознати бойци, т.е. в името на Живота, а не в това на Смъртта, както вършат украинските военнослужащи или многохилядните непознати наемници, чиито за-падни инструктури и командири безспирно, а и ненаситно жадуват за морета от кръв, страдания, премеждия и гибел. А невероятната човечност в условия и условия, които нормално залагат на, а и могат елементарно да оправдаят безчовечието, се оказва доста тясно обвързвана, само че и органично произлизаща от това, което символизира, пък и въплъщава другият кит на държавността. А той се отнася до ролята и смисъла на Руското православие в сложните исторически времена и условия, в извън-редно тежките дни, часове и последни мигове на висшо тестване, в които няма сигурност, че ще приключат с обезпечен триумф. А в компанията на трите митични кита, за които към този момент стана дума, третият се оказва тясно обвързван с престижа, по-пулярността и дейностите на православието в Русия. Може да звучи необичайно и даже извънредно, само че Путин стори за съветското православие доста повече от клировете на Православната черква в големите съветски землища. Той много умно и далновидно заложи на Православната религия освен, а и не толкоз поради нейните солидни и крепки исторически и културни обичаи, а тъй като в изискванията на актуалната то-тална дискредитация на всички идеологически семейства, световното дезавуиране и растящото отчуждение на хората от политиката, единственната избавителна кре-пост на духа и историческата памет остана крепката и буйна православна религия.
В това отношение резидентът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ненапълно наподобява на Сталин във втория му интервал, който след първичните офанзиви и провали над съветската православна черква осъзнава, че е по-добре за страната и отечеството да запази и насърчи вярата в православната вяра, и в нейната черква в свещенните съветски землища. И не е чудно, че днешният съветски патриарх и висшият клир на Православната черква се отблагодаряват по своя обичаен метод за това закрилничество на В. Путин, който нито един път до момента не си разреши да наскърбява, или унижава православието и съветската черква, а също и вероизповеданията, само че и църковните енории на другите конфесии, имащи разпространяване в безкрайните съветски конфесионални територии. А това му държание бе, само че и е в тотално несъгласие с всичко, което в историята и сегашното показват водачите на западните страни, общества и култури. И, вместо на нормалната за всяка война свирепост и безсърдечност, Путин заложи на неизбежното възкресение и огромно проявяване на съветското православно Мило-сърдие, на мъчно неразбираема, като че ли дори безумна Човещина в бойните сражения, в съзнателно закъснение на завладяването на окупираните от украинските нацисти те-ритории, в предоставяне на непотребни жертви от своите в името и поради живота на цивил-ното население, което безпощадно се граби, насилва и унищожава от дирижираните от западни политици и инструктури азовци, или всевъзможни украйнски националисти. Срещу командвания от НАТО-вските стратези безумия и закононарушения, той заложи на Великия Милосърден поход на руснаците, който в никакъв случай не би могъл да бъде из-бран, нито сбъднат с такава безрезервност, а и жертвоготовност от западняците.
Периметърът на безшумно придвижващия се Милосърден поход се разгръща по бойните полета, в медицинските лазарети и пленническите лагери. Неговите жи-ви светци са лекари, медицински сестри, санитари, офицери, сержанти и редови войници. Всички те прецизно, само че и храбро съблюдават хуманния си дълг макар обстоятел-ствата и бомбардировки с НАТО-вски оръжия от кръстоносците, които галопират с гръмки и заплашителни филипики в парламенти и медийни студия, до момента в който украин-ските им лакеи-оръженосци ги заместват по бойните полети и в студените гробове.
Когато през днешния ден в Западна Европа и в Съединени американски щати всекидневно, а и потресаващо порастват образците или случаите на лекари, отказващи да обслужват пациентите си руснаци, по бойните полета на Украйна съветските воини, лекари, медицински сестри, санитари и доброволци без пъчене, или нарцистично удовлетворение, а безшумно, непретенциозно и всеот-дайно жертват здравето и живота си даже поради тези на украинските се пленници. Защото непринудено, морално отговорно са приели, а и непрестанно работят съгласно Свещения правилник на Милосърдието, Човещината и всеотдайността за ближните, въ-преки и без значение дали последните са от тях, или от моментните им съперници. И тъй като са част от знайната или незнайната мартирология на днешните конфликти. За тези живи светци най-важна е грижата за близък без значение от това дали той е от тяхната, или от вражеската страна. Защото са дали заветен обет за безконечна служ-ба на Човещината и Хуманизма, а и не го престъпват без значение от компликациите, трудностите и заплахите, които непрекъснато съпровождат техните саможертви. Те се борят за всеки човешки живот - за разлика от западните евроатлантически „ хуманисти “, само че и крещящи „ бранители “ на Демокрацията, ненаситно жадуващи да се лишават колкото може повече животи на руснаци в сраженията, тила или в Русия.
Тези благородни и морално възвисени съветски души, тези свети мъже и дами са постоянно невидима или нечута част от голямата историческа литургия на съветското православие, на неизкоренимата съветска религия в добротата, човечността и хуманизма. За и след тях не търчат и не ги преследват журналистически микрофони и обективи, не се вършат специфични и „ напудрени “ интернационалните конгреси и прес-конференции. Те правят тихомълком и незабележимо, само че безрезервно и саможертвено своя дълг, тъй като не могат да се откажат от, престъпят на никаква цена съветските си полезности.
Тези свети мъже и дами носят в сърцата и делата си свещенната хоругва на Безкористието. Те не преследват огромни облаги, нито оферират услугите си сре-щу положително възнаграждение, най-добре в долари или евро. Ето за какво, колкото и на пръв да наподобяват като неимоверно далечни, или необикновено непознати, постъпките им на все-отдайност и всеотдайност (заради непознатия живот на свои и чужди), опосредствено се включват и в огромната борба сред Запада и Русия, в това число и във връзка с изпъл-нение на една от основните задания на актуалната съветска икономическа и световна политика - по-скорошното, само че и по-пълното дедоларизиране на международния пазар, на интернационалните стопански връзки, а и зависимости от страната на Хълма, която си е въобразила, че е божествено предопределена да доминира постоянно над целия свят, да тъпче, граби, унижава и убива човечеството за своя полза, облага.
Впрочем, изпадналите изцяло в нервен бяс НАТО-вски самозванци-гос-подари над света наподобява, че в заслеплението си против руснаците са не запомнили, че мъката, или гибелта на Финикийският им господ, който за тях е над всички други божества, са откровено жадувани, а и огласявани в кърваво пулсиращото ни настояще освен от руснаци, а от доста техни, модерни западни братя, или сестри - истин-ски демократични и разкрепостени мозъци и гласове, които, сходно на Ницше, само че и по свои способи, и оглушително с думи като гръмотевици и светкавици са обявили предсмъртните гърчове и неизбежната гибел на Негово провидение Долара още пре-ди доста години, и не се отхвърлят, или уморяват и в този момент да пеят вярната си мантра.
Такива почтени откриватели, храбри специалисти, далновидни анализатори или свободни интелектуалци, които са подвластни само от присъдите на трибу-нала на моралната си съвест, гражданския дълг и професионалната си нравственос, не са се тормозили както обратно във времето, по този начин и през днешния ден да пишат и популяризират своите истински некролози за Негово международно величество Долара. Но техните проницателни, а и потвърждаващи се през днешния ден от живота, разбори нормално не се позволяват до необятната медийна публика, нито пък се възнаграждават с аплаузи.
Затова колкото и необичайно да наподобява, или извънредно да звучи, тихият, само че и неотстъпващ обратно Велик поход на Милосърдието опосредствено е зает във свещеното дело по световната дискредитация и обществената екзекуция на Долара. Защото Милосърдният поход се движи праволинейно под хоругвите на Безкористието и Човещината. А тези полезности постоянно са били най-омразни, само че и най-безцеремонно подценявани от рицарите на Користта, Изгодата, Печалбата и Меркантилността, който през днешния ден отново са възседнали брабантските кобили на кръвожадността, омразата, ненависта, лакомията, злобата и импотентността на помътнелите им разсъдъци.
Колкото и да е неприятно за тях, само че успеха на Безкористието над Користта, на Хуманизма над Безчовечността, на Човещината над Мизантропията е сигурна, въпреки и датата на този популярен, само че и заветен Триумф да не е изцяло ясно датирана. Независимо от това по кое време, а и по какъв начин тя ще пристигна, с цел да изгрее още веднъж Мирът над света и човечеството, още през днешния ден всички същински нравствени, честни и благородни хора би трябвало да изразят своята респект, благодарност и признателност към живите светци, участници и тихия, въпреки и обществено некоментиран Велик поход на Милосърдието.
А ние, същинските учени, които свято тачим сакралността на професионалната ни нравственос и добросъвестно изпълняваме заветите на моралния си дълг, сме длъжни да се приобщим, да изразим съпричастие и съучастничество с тихия героизъм на живите светци. Защото нямаме различен духовен избор - другояче ще престъпим моралния си блян! И с цел да не се срамим от бъдещите обективни присъди на нашите наследници!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Когато беше определен за президент на най-голямата по територия страна в све-та, Путин не се бави доста, с цел да оповести пред целия свят кои ще са трите кита, върху които ще гради новата съветска страна, нейният суверенитет и бъдещето й. В прочут аспект, сходен съдбоносен избор беше неминуем и даже съдбоносен. Защото съветската голяма страна беше умишлено разрушена и разграбена изцяло от горбачовската пета колона от прозападно насочените перестройчици и алчни реформатори-неолиберали като Гайдар, Явлински, Абалкин и прочие, както и от елци-новските бандити-олигарси, които разграбиха безплатно и до дъно благосъстоянията на Русия. Именно те позволяваха на западните политици, квази-правозащитници, ненаситни бизнесмени и антируски настроени и ангажирани религиозни мисионери да сеят без контрол или боязън от наказване отровните семена на русофобията и западнизма, а пък и най-активно участваха в ограбването и разрушаването на своята страна.
Със сигурност може да се каже, че ненапълно тези три кита бяха към този момент доста-тъчно ясни за по-далновидните или проницателните съветски мозъци, които незабавно, из-преварващо и доста вярно се ориентираха в комплицираните ребуси на историческата обстановка, и в мрачните хоризонти на бързо настъпващото историческо бъдеще.
Първият кит бе съдбовният залог на здравия, безрезервен и подготвен на самопо-жертвование съветски национализъм, който за разлика от западния писклив и нарцис-тично перчещ се по медиите и политическите трибуни шовинизъм, беше избрал тихото, само че и непретенциозно аскетично подвижничество в името и за богатството на Родината. Този национализъм към този момент имаше обратно - в по-далечното или по-близкото историческо минало - своите грамади от безпримерни подвизи и чутовни геройства, а и своите сакрални местта на паметта, които руснаците в никакъв случай не са забравяли, а са тачели. Днес, в тежките и сложни времена и бойни събития, съветският национализъм безшумно и без обществени екзалтации и готови за медиите демонстрации натрупа в трезорите на съветската историческа памет, в музея на героизма следващи нови, невиждани подвизи. Затова не е инцидентен фактът, че всеки ден се афишират най-малко по трима нови герои, които не се отличават в сраженията най-много с това какъв брой врагове са умъртвили, нито какъв брой пленници са изтезавали и грубо умъртвили, както вършат техните украински съперници, зомбирани и насърчавани от западните им ментори и подли господари. За този всекидневен подвиг на съветските войни, лекари, медицински сестри, санита-ри в бойните лазарети, а и на всеобщо участващите младежи и хора в дейна възраст в самодейностите на Народния фронт за набиране и даване на безмездна по-мощ на страдащото население в опустошената и опожарената от украйнците дон-банска и луганска области не се приказва, или демонстрира нищо в западните медии, които - назад - занимават вниманието, любознанието на все по-растящата и недоволна западна публика от събитията в Украйна с измислените псевдо-героизми на укра-инските нацисти и с принудително изведените от Зеленски и кликата му в бойните окопи и сражения украинци, които би трябвало да се бият „ до последния украинец “ поради смет-ките и жадуваните облаги на аморалните русофоби от евроатлантическия Запад.
Руският национализъм, който Западът се опита изцяло и вечно да унизи, опозори и изличи от паметта и земите на голямата страна по времето на Горбачов и Елцин, в този момент безшумно и уверено се завръща в Историята, а и й демонстрира своето лице. Ето за какво Путин не сбърка, а - противоположното - избра допустимо най-сигурното и надълбоко спотаено в съветската душа възприятие - безпределната любов и честност към Родината, които се удостоверяват единствено с едно нещо - с всеотдайността и жертвоготовността.
Вторият митичен кит на днешното съветско държавно устройство е обвързван с процесите на обществено одобряване и динамично разширение на виталните те-ритории на характерния съветски консерватизъм - многовековен пазител и внимателен пазач на исторически ревниво защитаваните от, а и посредством него исторически и културни обичаи, нрави, традиции, ритуали, а пък и прекомерно богатата памет на съветския народ.
В съветското общество от епохи и до нашата смутна и преломна историческата актуалност са се водили и не престават да се борят безконечните пристрастия на съветски мъдри мозъци, които са желали страната им да се ориентира и привърже към образците на Запада, или да остане вярна на античните си корени и мощни обичаи. Баталиите сред западници и почвеници, сред прозападни либерали и проруски настроени консерватори, сред космополити и патриоти в никакъв случай не са преставали. Интелектуалните сражения за съдбовния цивилизационен избор не са секвали. И за разлика от други някогашни социалистически страни, общества и нации, които сми-рено и без всякаква опозиция разрешиха на компрадорските им елити да им на-трапят прозападническите модели и евро-атлантическите - необясними от никого удовлетворително - полезности, или съдбовния и само правилен, а в този момент оказващ се от ден на ден гибелен цивилизационен избор, руснаците продължиха непрестанно да имат вяра на, а и умно да следват остарялата си традиция, като залагат на изконното, т.е. на съветското.
Бих желал размислите и думите ми да бъдат вярно, а не спекулативно и предумишлено разбрани, а и оценени. Винаги доста съм се възхищавал, а и учел от великите фигури на Просвещението, Хуманизма, Прогреса и същинския Демокра-тизъм, от светлите и прогресивни мозъци, от непокорните и свободолюбивите души на западно-европейски философи и културни гении. Обаче, не мога, пък и не искам да мълча пред безумията и закононарушенията, които правят през днешния ден почитателите на постмодернизма, реваншистите и убийците на секуларизма, същинската демокра-ция, действителния, а не на нереалния хуманизъм, циничните редактори и безсрамните пренаписвачи и еднооките тълкуватели на Историята на света и изключително на Европа. Не желая да бъда един до друг, а и в един глас с тези, които истерично и съзнателно отхвърлят Прогреса, считат Разума за тоталитарно изчадие и провинен за всички тра-гедии на човечеството, отхвърлят се от всичко в историята и международните цивилиза-ции. И които с неразбираема за моралния разсъдък садистична пристрастеност, само че и с неописуемо наслаждение поставят върху прокрустовите ложета на своите неуместни теоретизации, деконструкции, еклектизми, релативизми, или античовешки тълкования, тотално инфилтрирани и допингирани от гнили идеологеми и перверзни митологеми, реван-шистки клишета и атавистични безчовечен нагони. А в Изтока виждат единствено назадни-чавост, неизлечима поквареност, безконечна нечиста и низка психика, историческа и кул-турна безперспективност, и лесна плячка, оправдаваща всички средства, за които войната, насилието, грабежите и униженията над другите са разрешени, оправдани и даже наложителни безапелационни императиви, удостоверяващи прозападния ман-талитет, само че и фасон на отношение, другарство и деяние към разнообразни от тях хора.
При очевадния неуспех на руския комунизъм и позорното саморазпускане - даже без каквато и да е опозиция - на Комунистическа партия на Съветския съюз, надали залагането ва банк на ляваидеология би могло да бъде най-благоприятен, а и избавителен избор за съветската страна и съветския народ. Още повече, че и на Запад, а и в международен проект левите идеологии и обичайни всеобщи партии търпят явни провали и позорни унижения от неолиберали и неоконсерватори, пък и стартират да се свиват като шагренова кожа до такава степен, че някой от най-видните им представители даже към този момент изцяло изчезнаха. А що се отнася до другият съдбовен избор - към либерализма или неолиберализма - той към този момент беше исторически провален, само че и компрометиран от фиаското на катастройка на Горбачов, а и от пиянските прояви и лишените от всевъзможен разсъдък прояви на Елцин.
Ето за какво на Путин не остана доста за избиране. Единственото, което можеше и трябваше да направи в сходна екстремална обстановка, беше да заложи на съветския здравословен и изцелителен консерватизъм, на мощната религия, крепкото очакване и светлите очаквания, неизличимата мощ на традициите, историческата и културната памет по отношение на православната религия, здравото и сплотеното съветско семейство, гото-вата на всевъзможни саможертви съветска душа в името и за богатството на Отечеството - все ярки детайли от блестящата многовековна ценностна огърлица на консерватизма.
Либерализмът в Русия от много време се е смятал за явно и пресметливо търгашески. За нещо, което е надълбоко непознато, мощно ненавиждано от готовата и спо-собна на всевъзможни безкористни жестове, а и неразбираеми за западняците каузи в името на ближните. Не инцидентно и популярното предизвестие на Фьодор Тютчев, че Русия не може да се разбере с разум, че тя не може да се мери с общ критерий, че тя има голяма и неразбираема за другите загадка - в нея може, само че и би трябвало един-ствено, пък и до дъно да се има вяра, в никакъв случай не било вярно дешифрирано от Запада. За сметка на това В.Путин, като всеки същински руснак и непреклонен патриот, не се поколеба и твърдо заложи точно на този съдбоносен избор за бъдещето на Русия.
Историята познава ужасните и кървави, опустошителни и не оставящи след себе си нищо крепко и живо походи на западните кръстоносци, водени от безмер-ната и ненаситна лакомия за плячкосване на непознати страни и техните нации. Тяхната дълга и прекомерно срамна поредност не е завършила, нито останала единствено в мрачните и потресаващи исторически летописи на Западното Средновековие. Нейните призраци са траяли да бродят и да се пробват да утоляват вампирската и кръволожката си охота и в последващи, а дори и в днешните времена и исторически събития. Ако през днешния ден все по-често, по-силно и натрапчиво се приказва и написа за Новото средно-вековие, за постмодернисткия Нов световен и неолиберален феодализъм, би трябвало ли да се изненадваме от съществуването и деянията (в тези процеси) на разбудилите се от историческа заспалост наследници на западните рицари-кръстоносци, през днешния ден обле-чени в одеждите и под флаговете на евроатлантизма и патологичната русофобия.
Днес евроатлантическите „ кръстоносци “ за следващ път се пробват по всякакъв начин да унижат, опозорят, похитят, а и разграбят голямата съветска страна и нейния народ. И като че ли нищо не се е трансформирало в тяхното мислене и безчовечно деяние, мотиви-рани само от безграничната им, а и многовековна подклаждана русофобия. В това „ свято и велико дело “ им оказват помощ католицизмът, протестантизмът, всевъз-можните други конфесионални деноминации, остарели и нови западни култове, и прочие
Не всички познават добре тъмната и безчовечна страна на западните религии и църкви, окъпани в срам и насилия освен поради Светата Инквизиция, Кръсто-носните походи, колониалните грабежи и всеобщите убийства на локалните популации в завзетите, подчинените, насилваните и ограбваните епохи наред колониални на-роди и страни. Още по-малко са и тези, които тъкмо знаят големите размери, а и кошмарните последствия от бесовете на омразата и насилието над другоячемислещи иноверци. А съветската история и съветското православие не познават, а и не биха одоб-рили моретата от безумия и кръв, каквито Западът е разпалвал епохи наред с ма-совите убийства на врагове и еретици, с безбройните клади за вещици и грешници. Не различен, а Ватикана и Светият трон, и англосаксонският протестантизъм са пре-кланяли глава и гръбнак пред безумията и закононарушенията на Хитлер, търсели са всевъзможни способи за уреждане с него, а и са подклаждали и насърчавали задку-лисно, или най-малко не са оказвали никаква дейна опозиция на разрастването на фа-шистката и нацистката идеология, на партии, или придвижвания, тясно обвързани с нея. Руското православие и неговата черква нямат такива ужасни грехове и престъпле-ния. Те в никакъв случай, а и на никое място в територията на голямата им страна не са били скрити или очевидни подбудители, или насърчители на мизантропски, расистки, ксенофобски и сегрегационистки организации като Ку Клукс Клан, до момента в който цивилизованият Запад е бил тяхна вътрешност, майчина люлка, внимателен пазач, буйно извиняващ ги съдник. А и расизмът е съкровенна рожба и грешен плод на мрачния западен сциентизъм. Ето за какво през днешния ден още веднъж, за следващ път (исторически и актуално) виждаме мрачните силуети, само че и чуваме гласовете на западните кръстоносци, ку клукс клановци и сие, всички дружно и еуфорично захласнати от русофобски транс и бяс, да пеят химни на прослава и опасност на Запада към Русия, а посредством нея в този момент и към целия останал свят.
За разлика от своите храбри и доблестни прадеди-рицари, днешните западни кръстоносци са подлеци, мерзавци и страхливци. Те не смеят лице-в-лице да изля-зат против руснаците, както в миналото са правели техните прародители в рицарски шампионати, или в кървави и опустошителни хищнически, завоевателни и безчовечни войни. За тях през днешния ден е изцяло задоволително да изпращат без всевъзможни угризения и морални угри-зения наложително мобилизираните, или перфидно индоктринираните добровол-ци, военнослужещи на Украйна в окопите, а оттова към този момент право и в студените гробове. Техните прародители нерядко са се биели до последна капка кръв, до момента в който днешните им страхливи и порочни наследници избират това да сторят украинци и наемници. Техните бойни знамена и истерични викове са безграничната русофобия, ненасит-ната лакомия и патологичната надълбоко вкоренена в душевността и битийността на западняците пристрастеност към насилия и убийства; несъмнено, облечени в квази-демокра-тична, или абстрактно-хуманистична терминология, словосъчетание и дискурсивност.
Който деликатно следи съветските малките екрани, вижда, а и слуша, че тези несек-ващи героизми и подвизи на руснаците се правят най-много при избавяне на живо-та на свои, или непознати бойци, т.е. в името на Живота, а не в това на Смъртта, както вършат украинските военнослужащи или многохилядните непознати наемници, чиито за-падни инструктури и командири безспирно, а и ненаситно жадуват за морета от кръв, страдания, премеждия и гибел. А невероятната човечност в условия и условия, които нормално залагат на, а и могат елементарно да оправдаят безчовечието, се оказва доста тясно обвързвана, само че и органично произлизаща от това, което символизира, пък и въплъщава другият кит на държавността. А той се отнася до ролята и смисъла на Руското православие в сложните исторически времена и условия, в извън-редно тежките дни, часове и последни мигове на висшо тестване, в които няма сигурност, че ще приключат с обезпечен триумф. А в компанията на трите митични кита, за които към този момент стана дума, третият се оказва тясно обвързван с престижа, по-пулярността и дейностите на православието в Русия. Може да звучи необичайно и даже извънредно, само че Путин стори за съветското православие доста повече от клировете на Православната черква в големите съветски землища. Той много умно и далновидно заложи на Православната религия освен, а и не толкоз поради нейните солидни и крепки исторически и културни обичаи, а тъй като в изискванията на актуалната то-тална дискредитация на всички идеологически семейства, световното дезавуиране и растящото отчуждение на хората от политиката, единственната избавителна кре-пост на духа и историческата памет остана крепката и буйна православна религия.
В това отношение резидентът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ненапълно наподобява на Сталин във втория му интервал, който след първичните офанзиви и провали над съветската православна черква осъзнава, че е по-добре за страната и отечеството да запази и насърчи вярата в православната вяра, и в нейната черква в свещенните съветски землища. И не е чудно, че днешният съветски патриарх и висшият клир на Православната черква се отблагодаряват по своя обичаен метод за това закрилничество на В. Путин, който нито един път до момента не си разреши да наскърбява, или унижава православието и съветската черква, а също и вероизповеданията, само че и църковните енории на другите конфесии, имащи разпространяване в безкрайните съветски конфесионални територии. А това му държание бе, само че и е в тотално несъгласие с всичко, което в историята и сегашното показват водачите на западните страни, общества и култури. И, вместо на нормалната за всяка война свирепост и безсърдечност, Путин заложи на неизбежното възкресение и огромно проявяване на съветското православно Мило-сърдие, на мъчно неразбираема, като че ли дори безумна Човещина в бойните сражения, в съзнателно закъснение на завладяването на окупираните от украинските нацисти те-ритории, в предоставяне на непотребни жертви от своите в името и поради живота на цивил-ното население, което безпощадно се граби, насилва и унищожава от дирижираните от западни политици и инструктури азовци, или всевъзможни украйнски националисти. Срещу командвания от НАТО-вските стратези безумия и закононарушения, той заложи на Великия Милосърден поход на руснаците, който в никакъв случай не би могъл да бъде из-бран, нито сбъднат с такава безрезервност, а и жертвоготовност от западняците.
Периметърът на безшумно придвижващия се Милосърден поход се разгръща по бойните полета, в медицинските лазарети и пленническите лагери. Неговите жи-ви светци са лекари, медицински сестри, санитари, офицери, сержанти и редови войници. Всички те прецизно, само че и храбро съблюдават хуманния си дълг макар обстоятел-ствата и бомбардировки с НАТО-вски оръжия от кръстоносците, които галопират с гръмки и заплашителни филипики в парламенти и медийни студия, до момента в който украин-ските им лакеи-оръженосци ги заместват по бойните полети и в студените гробове.
Когато през днешния ден в Западна Европа и в Съединени американски щати всекидневно, а и потресаващо порастват образците или случаите на лекари, отказващи да обслужват пациентите си руснаци, по бойните полета на Украйна съветските воини, лекари, медицински сестри, санитари и доброволци без пъчене, или нарцистично удовлетворение, а безшумно, непретенциозно и всеот-дайно жертват здравето и живота си даже поради тези на украинските се пленници. Защото непринудено, морално отговорно са приели, а и непрестанно работят съгласно Свещения правилник на Милосърдието, Човещината и всеотдайността за ближните, въ-преки и без значение дали последните са от тях, или от моментните им съперници. И тъй като са част от знайната или незнайната мартирология на днешните конфликти. За тези живи светци най-важна е грижата за близък без значение от това дали той е от тяхната, или от вражеската страна. Защото са дали заветен обет за безконечна служ-ба на Човещината и Хуманизма, а и не го престъпват без значение от компликациите, трудностите и заплахите, които непрекъснато съпровождат техните саможертви. Те се борят за всеки човешки живот - за разлика от западните евроатлантически „ хуманисти “, само че и крещящи „ бранители “ на Демокрацията, ненаситно жадуващи да се лишават колкото може повече животи на руснаци в сраженията, тила или в Русия.
Тези благородни и морално възвисени съветски души, тези свети мъже и дами са постоянно невидима или нечута част от голямата историческа литургия на съветското православие, на неизкоренимата съветска религия в добротата, човечността и хуманизма. За и след тях не търчат и не ги преследват журналистически микрофони и обективи, не се вършат специфични и „ напудрени “ интернационалните конгреси и прес-конференции. Те правят тихомълком и незабележимо, само че безрезервно и саможертвено своя дълг, тъй като не могат да се откажат от, престъпят на никаква цена съветските си полезности.
Тези свети мъже и дами носят в сърцата и делата си свещенната хоругва на Безкористието. Те не преследват огромни облаги, нито оферират услугите си сре-щу положително възнаграждение, най-добре в долари или евро. Ето за какво, колкото и на пръв да наподобяват като неимоверно далечни, или необикновено непознати, постъпките им на все-отдайност и всеотдайност (заради непознатия живот на свои и чужди), опосредствено се включват и в огромната борба сред Запада и Русия, в това число и във връзка с изпъл-нение на една от основните задания на актуалната съветска икономическа и световна политика - по-скорошното, само че и по-пълното дедоларизиране на международния пазар, на интернационалните стопански връзки, а и зависимости от страната на Хълма, която си е въобразила, че е божествено предопределена да доминира постоянно над целия свят, да тъпче, граби, унижава и убива човечеството за своя полза, облага.
Впрочем, изпадналите изцяло в нервен бяс НАТО-вски самозванци-гос-подари над света наподобява, че в заслеплението си против руснаците са не запомнили, че мъката, или гибелта на Финикийският им господ, който за тях е над всички други божества, са откровено жадувани, а и огласявани в кърваво пулсиращото ни настояще освен от руснаци, а от доста техни, модерни западни братя, или сестри - истин-ски демократични и разкрепостени мозъци и гласове, които, сходно на Ницше, само че и по свои способи, и оглушително с думи като гръмотевици и светкавици са обявили предсмъртните гърчове и неизбежната гибел на Негово провидение Долара още пре-ди доста години, и не се отхвърлят, или уморяват и в този момент да пеят вярната си мантра.
Такива почтени откриватели, храбри специалисти, далновидни анализатори или свободни интелектуалци, които са подвластни само от присъдите на трибу-нала на моралната си съвест, гражданския дълг и професионалната си нравственос, не са се тормозили както обратно във времето, по този начин и през днешния ден да пишат и популяризират своите истински некролози за Негово международно величество Долара. Но техните проницателни, а и потвърждаващи се през днешния ден от живота, разбори нормално не се позволяват до необятната медийна публика, нито пък се възнаграждават с аплаузи.
Затова колкото и необичайно да наподобява, или извънредно да звучи, тихият, само че и неотстъпващ обратно Велик поход на Милосърдието опосредствено е зает във свещеното дело по световната дискредитация и обществената екзекуция на Долара. Защото Милосърдният поход се движи праволинейно под хоругвите на Безкористието и Човещината. А тези полезности постоянно са били най-омразни, само че и най-безцеремонно подценявани от рицарите на Користта, Изгодата, Печалбата и Меркантилността, който през днешния ден отново са възседнали брабантските кобили на кръвожадността, омразата, ненависта, лакомията, злобата и импотентността на помътнелите им разсъдъци.
Колкото и да е неприятно за тях, само че успеха на Безкористието над Користта, на Хуманизма над Безчовечността, на Човещината над Мизантропията е сигурна, въпреки и датата на този популярен, само че и заветен Триумф да не е изцяло ясно датирана. Независимо от това по кое време, а и по какъв начин тя ще пристигна, с цел да изгрее още веднъж Мирът над света и човечеството, още през днешния ден всички същински нравствени, честни и благородни хора би трябвало да изразят своята респект, благодарност и признателност към живите светци, участници и тихия, въпреки и обществено некоментиран Велик поход на Милосърдието.
А ние, същинските учени, които свято тачим сакралността на професионалната ни нравственос и добросъвестно изпълняваме заветите на моралния си дълг, сме длъжни да се приобщим, да изразим съпричастие и съучастничество с тихия героизъм на живите светци. Защото нямаме различен духовен избор - другояче ще престъпим моралния си блян! И с цел да не се срамим от бъдещите обективни присъди на нашите наследници!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ