В Армения петхилядникът Арарат може да се види от много

...
В Армения петхилядникът Арарат може да се види от много
Коментари Харесай

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

В Армения петхилядникът Арарат може да се види от доста места. Но за жалост, арменците могат единствено да се любуват на величествената му хубост и в никакъв случай да не стигнат даже до подножието му. Планината, в която съгласно библейските сказания засяда ковчегът на Ной и потопът стартира да се отдръпва, е напълно на турска територия. А границата на Армения с Турция е затворена от години поради историческата омраза сред двете страни. И тук, в едно от най-дивните места на тази планета, на 42 км от Ереван и на 500 м от граничната река, на високия рид наоколо до Арташат, се намира манастирът Хор Вирап.   Хор Вирап е свято място за локалните. Тук те се венчаят, вричат, кръщават, молят, любуват се на възхитителната панорама на Сис и Масис (Малък -  3914 м и Голям Арарат - 5165 м). И пускат бели гълъби. 


Туристът, който попадне тук и не знае историята на това място, ще се чуди за какво хората чакат на опашка в дребна каменна задушна катакомба, с цел да спуснат децата си, крепейки ги по дребната железна стълбичка, водеща още 4,5 м надолу в една дупка в скалата. Широка колкото едно човешко тяло.


Хор Вирап значи на арменски „ дълбока яма “. Мястото е било затвор. В ямата, съгласно преданията, е бил хвърлен за 13 години Григорий Лусаворич (Св. Григорий Просветител), по-късно станал кръстител на Армения. Трдат Велики, арменски държател който самичък е пратил мъченика в дупката, след 13 година го вади от ямата, прогласява го за свещеник (католикос) на всички арменци и афишира християнството за публична вяра на Армения - 301 година Армения е първата страна, приела християнската вяра.


Ето и цялата история
Дълги години откакто заточил светия човек под скалата, Трдат полудял. (Летописците не са единомислещи за диагнозата му, говорело се за някаква странна форма на бяс с следващи тежки ментални промени.) Мислел се за дива свиня, ходел в гората и пасял трева, ръфал клони. Ангел се явил на сестрата на обезумелия държател. Пророчеството било, че Трдат Велики няма да се оправи, до момента в който Григорий не бъде пуснат на независимост. Всички в царския двор от дълго време били не запомнили за този човек, били уверени, че костите му от дълго време са изгнили на дъното на блатистата яма, бъкаща от змии и скорпиони. (В този регион и до през днешния ден е цялостно с тях.) Цялата царска свита се понесла към дупката и всички закрещели в един глас името на Григорий. За голямо тяхно удивление, отдолу под земята се чул отговор: „ По милостта на моя Бог съм жив. “ (Eдна от многото митове споделя, че през всичките 13 години на изгнание, всеки божи ден, една добра жена идвала при ямата и пускала в нея прясно изпечен самун.)
Извадили го, изкъпали го, подстригали му брадата и косата, нахранили го, напоили го и паднали в нозете му. Помолили го да изцели Великия Трдат, командващите войската и воините, доста от които в това време също били в лудост. 


Блаженият Григорий попитал къде са телата на 37-те свети девици Рипсимианки, убити от Трдат преди десетина дни и непогребани. Те били екзекутирани, тъй като най-красивата от тях – Света Рипсиме – отказала да стане наложница на владетеля. Григорий почнал да учи езичниците на християнство. Карал ги да унищожат идолите си и да повярват в Единия Бог и Неговия Син Исус Христос. Разказвал, че Бог го е съхранил жив в невъзможни за оцеляване условия, с цел да отвори очите им и да ги накара да се устремят към християнската религия.
Светецът заповядал да повдигнат огромен храм с кръст. Проповядвал на владетеля, свитата му и воините, че би трябвало да вървят там и да се молят на Господа за амнистия за зверствата си. Трдат бил изцелен скоро откакто заръките на Григорий били изпълнени. Царят се покръства през 301 година и прогласява християнството за държавна вяра на Армения. 
През столетията от от 6-ти до 17-ти век над ямата, в която е развален кръстителят на Армения, има ту параклис, ту черква, ту манастир. Многократно разрушавани от трусове и нападения, и още веднъж възстановявани. Като всичко в тази земя на „ постоянно смел народ страдалец “, както го разказва Яворов в гениалното си стихотворение Арменци...


Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР