В апогея на Римската империя, всеки човек с пари можел

В апогея на Римската империя, всеки човек с пари можел да подсигурява своята сигурност благодарение на бодигардове. Много постоянно политическите спорове съумяват да доближат равнището на обществени убийства, затова защитата и пазачите са доста нужни. Древността е време за безусловно всички – от феновете на мистиката до феновете на демокрацията. Много постоянно богатите създавали свои двойници, корумпирали политици, плащали за убийства и мислили най-различни способи за почистване на сметките.

Проблемът е, че за тези каузи се изискват експерти и в случай че никой не желае да навлече силата на вендетата, би трябвало да търси истинските способи за деяние. Богатите и заможни римляни постоянно имали един доста специфичен прикрит коз – отровите. И в случай че има човек, в Древен Рим, който да знае тайната на всички тези вълшебства, това може да е единствено Локуста от Галия. Известна е като една от майсторките на отровите и съвършен палач във времето, в което химията едвам в този момент прохождала.

За нея обаче не се знае толкоз доста. Локуста е известна като индивидът, който е оказал помощ за края на редица други хора и с изключение на произхода ѝ – Галия, всичко останало е потънало в мистичност. Споменава се доста постоянно в разнообразни източници и постоянно е в съмнението, само че нищо повече от това. Смята се, че дамата има тъмни вълшебен сили и е съумяла да ги придобие, когато е странствала в Алпите. Галите също са известни със основаването на разнообразни отвари, само че когато Локуста пристигнала в Рим, осъзнала и жестоката истина – цялостно е с евентуални клиенти и хора, които биха платили за вярната запарка.

Любимите ѝ занимания включвали комбинирането на растения, които постоянно можели да докарат на избран човек сърдечен удар. И още по-лошото е, че в средата на I век прочие Хр. всеки бил обвинен в изменничество и като човек, който поддържал най-хубавия билков бизнес Локуста в действителност станала една от най-важните дами. Похвално е, че преди тоолкова години е можела да предложи субстанции като арсен, хинин, опиат, многообразие от цианиди и съвсем всичко, което би съкратило живота на човек от години в часове. Проблемът обаче се криел другаде. Славата ѝ бързо съумяла да притегли вниманието както на властта, по този начин и на нейните клиенти. Локуста влиза два пъти в пандиза и двата пъти е освободена благодарение на могъщи римски сенатори, никой не е разрешил този скъп кадър да стои надалеч от бойната линия.

В множеството случаи Локуста трябвало да заплати за свободата си с ново ликвидиране, само че най-високата точка на Локуста идва с поръчката на императрица Юлия Агрипина – разказвали сме историята на дядо ѝ Агрипа, който на практика изковава империята на Октавиан Август. От неговия жанр излизат и идващите огромни управници на Рим. Когато Агрипина вади толкоз известният палач от пандиза, има единствено едно условие – да убие император Клавдий. И по този начин на 13 октомври 54 година прочие Хр. галската повелителка на отровите почнала своята подготовка.

Първо съумяла да натрови телохранителя, който не съумял да извърши дилемите си, откакто паднал и се разболял, по-късно подкупила дегустатура, с цел да не отиде на работа и най-сетне добавила специфични отровни гъби в менюто на владетеля на Рим и даже се постарала да направи колкото се може по-вкусни. Това обаче не помогнало. Когато императорът почнал да се дави на трона, лекарите побързали да го спасят, навирайки дълго перо в стомаха му с вярата, че ще го накарат да повърне. За страдание господата не съумели да реализират този триумф и Клавдий в действителност умрял на трона – толкоз мечтаната позиция в цялостен Рим. Агрипина съумяла, нейният наследник Нерон съумял да се изкачи на трона и да получи правото си да ръководи империята.

Локуста изпълнила задачата си, само че била упрекната от своята спасителка, че е умъртвила императора. Отново е изпратена в пандиза и наказана за ликвидиране. Изненадата била огромна, откакто имала желание да се възползва от заплатата и реномето се на палач, освен това на императори. Само една година след затварянето ѝ, Нерон се замисля, че може би ще има потребност от човек, който убива с взор всеки други. Плаща ѝ сериозна сума за преданост, дава ѝ земя, трансформира я в благородник, почиства името ѝ от всички типове закононарушения и на практика я прави едно от най-хубавите си оръжия. Същата година идва и новата ѝ задача – да убие 14-годишния доведен брат Британикус, който с изключение на всичко е и един от доста харесваните хора в Рим.

На един от по-сериозните императорски приеми, Британикус пада и стартира да се гърчи, откакто е изпил една глътка вино. Всички стартират да се тормозят от пяната към устата му, само че не и Нерон. Неговият доведен брат имал епилепсия и постоянно припадал по този метод. Обикновено хората просто чакали да се успокои, само че този път сюжетът не се повторил. На идващият ден Локуста била провъзгласена за формален имперски боец, получила огромна вила в Рим и почнала да извършва най-различни поръчки. Много скоро самата Юлия Агрипина попаднала в листата ѝ с хора за ликвидиране, въпреки и да липсва публична информация.

Забавната страна е, че Агрипина имала добра имунна система и по един или различен метод знаела какво да пие, с цел да се защищити. Локуста освен продължава да избива хора в идващите 14 години, също така отваря и учебно заведение, с цел да образова идващите фенове на химическото оръжие в най-ранна античност. По разпореждане на императора е почнала да създава и нови форми, които можела да ползва върху пандизчиите. Когато Нерон към този момент става цел за всички и е квалифициран за екзекуция с железни притове, той би трябвало да одобри обстоятелството, че ще бъде обичай с железни прътове. Локуста е направила специфична отрова, с която може да почине безболезнено, само че я не помни и надлежно се самоубива с нож. Самата химичка е изведена на площада и е екзекутирана като дясната ръка на някогашния император. С това доста завършва и практиката за тихите убийства в Древен Рим.