Ако пенсионерите бяха зам.-министри...
В " Ако импресионистите бяха зъболекари " Уди Алън излива от името на Винсент ван Гог житейските тегоби на ортодонт, надълбоко несъгласен с реализма в устите на неговите пациенти. Страхотно четиво - стига да не сте ортодонт или пенсионер, който няма пари за качествена протеза.
Но както нерядко се случва, от време на време животът гръмко се смее даже над най-невероятните авторови хрумвания. Какво ли би се случило, в случай че пенсионерите бяха зам.-министри или най-малко началници на министерски кабинети? И дано сме наясно - не става дума за всички пенсионери по света и даже за не всички пенсионери в България, а единствено за онази миноритарна част от тях, разчитащи на поетапното нарастване на пенсиите им до 200 лв. като на манна небесна. Или на другото, постоянно, повишение на парите за напреднала възраст от 1 юли, което тази година бе с цели 2,4%. Сигурно сте чели тези стряскащи заглавия от вида: " Хиляди пенсионери останаха излъгани ", както и благите пояснения на шефа на Национален осигурителен институт, че няма излъгани, а единствено останали отвън формулата.
Ако (не)излъганите пенсионери бяха зам.-министри, то те нямаше да псуват като каруцари и да попържат като циганка, заловила благоверния на шаблон с комшийката. Щяха да се държат съответно на обстановката, вземайки по-малко от импресионистичната полуда на Ван Гог и брюкселския новоговор на служителите от високите етажи на властта.
Нещата щяха да звучат примерно по този начин:
Драги Бойко,
Отрязах си дясното ухо, откакто научих, че държавното управление е приело механизъм, с който заплатите на зам.-министрите и на началниците на политически кабинети се удвояват и утрояват. Сдъвках отрязаното си ухо от наслада по отношение на протичащото се. Изпих и спирта, с който щях да дезинфекцирам раната, щото щеше да ме боли. Нямам думи да опиша еуфорията си, че вместо да живуркат в мижавия кулоар с 1027-1661 лв., достойните наши служители към този момент ще се подписват против едни 3427,71 лв., към този момент. Пращам ти несдъвканата част от отрязаното си ухо, както и пълномощие да ползваш за чиновническото благоденствие парите от тези 2,4%, с които щяха да усилят моята пенсия от 1 юли, но не стана.
Твой Винсент ван Глог
Всъщност нещата щяха да са доста по-прости откъм черен пиар, в случай че приходите на тези категории служители бяха постигнали галактическите за пенсионерите суми по линия на спомагателното стимулиране за добре свършена работа. По-сложно, само че не и невероятно за един импресионистичен метод към тематиката, би било да се създадат описи на всички пенсионери и всеки по реда си да носи тегобата да е зам.-министър за интервал от 6 месеца или най-вече година. Какъв е казусът, в случай че има задгробен живот?
Има един доста готин анекдот за ограниченията на идеалния за страната пенсионер: 90-60-90. На 90 години, със 60 години трудов стаж и пенсия от 90 лв..
Сегашното е бетер импресионизъм - усилват ти пенсията с 2,4% и след това те упрекват, че си изял надбавката авансово.
Но както нерядко се случва, от време на време животът гръмко се смее даже над най-невероятните авторови хрумвания. Какво ли би се случило, в случай че пенсионерите бяха зам.-министри или най-малко началници на министерски кабинети? И дано сме наясно - не става дума за всички пенсионери по света и даже за не всички пенсионери в България, а единствено за онази миноритарна част от тях, разчитащи на поетапното нарастване на пенсиите им до 200 лв. като на манна небесна. Или на другото, постоянно, повишение на парите за напреднала възраст от 1 юли, което тази година бе с цели 2,4%. Сигурно сте чели тези стряскащи заглавия от вида: " Хиляди пенсионери останаха излъгани ", както и благите пояснения на шефа на Национален осигурителен институт, че няма излъгани, а единствено останали отвън формулата.
Ако (не)излъганите пенсионери бяха зам.-министри, то те нямаше да псуват като каруцари и да попържат като циганка, заловила благоверния на шаблон с комшийката. Щяха да се държат съответно на обстановката, вземайки по-малко от импресионистичната полуда на Ван Гог и брюкселския новоговор на служителите от високите етажи на властта.
Нещата щяха да звучат примерно по този начин:
Драги Бойко,
Отрязах си дясното ухо, откакто научих, че държавното управление е приело механизъм, с който заплатите на зам.-министрите и на началниците на политически кабинети се удвояват и утрояват. Сдъвках отрязаното си ухо от наслада по отношение на протичащото се. Изпих и спирта, с който щях да дезинфекцирам раната, щото щеше да ме боли. Нямам думи да опиша еуфорията си, че вместо да живуркат в мижавия кулоар с 1027-1661 лв., достойните наши служители към този момент ще се подписват против едни 3427,71 лв., към този момент. Пращам ти несдъвканата част от отрязаното си ухо, както и пълномощие да ползваш за чиновническото благоденствие парите от тези 2,4%, с които щяха да усилят моята пенсия от 1 юли, но не стана.
Твой Винсент ван Глог
Всъщност нещата щяха да са доста по-прости откъм черен пиар, в случай че приходите на тези категории служители бяха постигнали галактическите за пенсионерите суми по линия на спомагателното стимулиране за добре свършена работа. По-сложно, само че не и невероятно за един импресионистичен метод към тематиката, би било да се създадат описи на всички пенсионери и всеки по реда си да носи тегобата да е зам.-министър за интервал от 6 месеца или най-вече година. Какъв е казусът, в случай че има задгробен живот?
Има един доста готин анекдот за ограниченията на идеалния за страната пенсионер: 90-60-90. На 90 години, със 60 години трудов стаж и пенсия от 90 лв..
Сегашното е бетер импресионизъм - усилват ти пенсията с 2,4% и след това те упрекват, че си изял надбавката авансово.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ