Историята на българите преди Атила и след него /Част 6/
В 520 година ненадейно умира опората на страната, Банджа-Татра. Опасявайки се от напрежение, императорът Чалап Азан (Асен) заповядал на Българ да заеме поста балтавар на Българския бейлик и той го извършва. Независимо, че Българ се стремил към съюз с Барджил (Персия), урумците съумели да настроят барджилския шах против него и в 522 година барджилците убиват Българ при Дар-Банджа (Дербент).
След гибелта на балтавар Българ в Персия Велика България краткотрайно се раздрала на Западна (Катрагска или Българска) и на Източна (Утригурска или Себерска, Суварска). В българския ил почнал да ръководи Менгер (Могер) Казак, наследник на Руджа-Джураш, а в Суварския ил - вдовицата на Българ Бояр-Къйз (522-535 г.). Могер (522-527, 528-569 г.) бил ослепителен зложелател на ИРИ и стоял в Къй-Уба, а Бояр-Къйз се стремяла към съюз с ИРИ и седяла в град Кавъйл-Сувар, или Самаркент в устието на Волга.
През 527 година хората на Бояр-Къйз свалили Могер и сложили на императорския престол в Къй-Уба сина на Руджа-Джураш, приятеля на християните и ИРИ Кущан Елбир (Гостун Алвар). Кущан се опитал да вкара във Велика България християнството, само че през 528 година бил погубен от Могер. Сега Могер управлявал малко. Опозицията му била много мощна. Затова Могер предпочел да съобщи властта на своя брат Айяр (528-531 г.). Когато Айяр се разболял и не могъл даже физически да стои на царското ложе, Могер издигнал на императорския престол сина на Кущан, Съйерган или Сю-Бюрган (Заберган, 531-550 г.), а самият той се задоволил с титула " император-съвладетел " и едвам през 550 година намерено станал едноличен властник на Велика България. Заберган бил учтив от Могер, обичал го като татко и не желал да чува нищо за своя татко Кущан и за християнството. Но той не съумял да доближи висотата на най-големият български политик Могер, който през 535 година предиздвикал Бояр-Къйз да капитулира, изпратил я в Сибир като български губернатор и още веднъж обединил Велика България. В Кавъйл-Сувар Могер сложил сина на Банджа-Татра, Боян-Челбир, който бил пленник при Бояр-Къйз. Половината си време като наместник на Могер в Идел-Българ и Сибир Боян-Челбир прекарвал в своята втора столица Улуг-Българ (Велики Болгар), а в 550 година се преместил да живее в своята трета столица Сандугач (Питягорск).
В интервала на ръководство на Боян-Челбир, в Саклан се преселили аварите, изгонени от хазарските тюрки. Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и му дал името на своя наследник, а той пък взел за себе си името Боян. След аварите се появили техните преследвачи – хазарските тюрки, само че българите дружно с аварите в яростни сражения ги отблъснали от Сула и Бури-чай. Тюркутите отстъпили, само че отвели със себе си част от джалдийските българи и им разрешили да образуват в Джураш личното бекство Бурджан за защита на техните владения от южна посока. От времето на борбата при Кан-Дере (Одрин) българите били считани за най-умелите и храбри воини в света. По тази причина тези българи почнали да се назовават бурджани и тях ги възглавил огромният наследник на Боян-Челбир, Атрак.
Могер-Казак повтарял, " Докато Велика България владее Алтъйнбаш (Италия), тя може да въздейства на цялостен Кермек (Западна Европа). Ако загубим Алтъйнбаш, ще се лишим и от Кермек! " Могер живял 83 година (486-569г.), бил император 522-527, 528-569 година Той предсказал, че Боян-Челбир ще живее една година (506-590 г.) повече от него. И оказал помощ доста на българите в Африка и Италия:
През 533 година Могер, стремейки се да провали поход на ромеите в Северна Африка, изпратил против ИРИ войска отпред със своя най-хубав военачалник Джик. Но джавъйдците, встъпили в скришен сговор с ромеите и с командирите на българския анчийски корпус, заградили пътя на Джик. През време на гепитския бунт 533-538 година ИРИ отвоювала Северна Африка от българите и повела съвсем 20 годишна война против Българска Италия.
През 538 година благодарение на алан-кубарите армията на Джик разгромила метежниците джавъйдци. Кралят на джавъйдците, предател, бил екзекутиран, а джавъйдскит бек Тамъйр, негов наследник, станал новият им крал и заречен да служи правилно на Велика България. И тази клетва, за разлика от мнозина други джавъйдски крале, Тамъйр (538-551 г.) удържал.
Джик-Българ, вдъхновен от успеха, навлязъл в Кара-Бурджан (Дунавска България) с две свои армии и напълно разрушил грамадната войска на ромеите, която се била отправила за Италия. Джик останал в Кара-Бурджан и през 539-540 година, откакто получил от Тамъйр отлична джавъйдска пехота, завзел в Илирик 40 ромейски замъци и лишил ромейската армия от сухопътна връзка с Италия. След това през 541 година Джик-Българ със 70 хиляди свои баръйнджари и каракалпаци навлязъл в Италия и утвърдил на престола остготския крал Татяк, правилен на Велика България. Като научили на навлизането на българите, част от остготските бии, която се била сближила с ромеите, още веднъж се върнала под българска власт. Татяк и Джик бързо освободили от ромеите цяла Италия и в 546 година влезнали в Рим. От ИРИ пристигнала нова армия, водена от погубителя на Българска Африка, Велизарий, само че в този момент българите го победили и го принудили през 549 година позорно да избяга. В 550 година остготските българи, уверени в своята победа, помолили Татяк да редуцира великобългарския корупс до 15 хиляди бойци, заради компликации на неговото обслужване.
Могер не възразил и като оставил в Италия Сарос Тухчи с 15 хиляден корпус хазарски баръйнджари, изпратил Джик с 45 хиляди бойци в Кангъйл (Западен Казахстан). Тук почнали да атакуват чулахите (тюркутите). Бумин, внукът на българския наместник в Средна Азия (Караджим - Хорезъм) Чалап-бий, избягал от българска работа в Ала-Кашан (Алтай, Монголия) при итбашите, които му предложили да им стане водач. Докато Чалап-бий, наследник на Еллак и внук на Атила, бил прекомерно редовен българин, то неговият наследник Джилки и внукът Бумин не желали да служат на императорите на Велка България и мечтали да станат независими владетели.
Един ден през тази 550 година, когато Джик-Българ бил навлязъл в Кангъйлската степ, насреща му на р. Ишим изскочили не по-малко от 100 хиляди души на Бумин и помолили за леговище. Джик-Българ, който имал 45 хиляди бойци, би могъл да нападна и да разгони итбашите, които били изморени и гладни. И тогава Тюркският каганат в никакъв случай не би бил се появил в историята. Но българското степно разузнаване открило, че по пътя итбашите били преследвани от 30 хиляди кумани, а това била доста сериозна и непредсказуема мощ... Джик разрешил на Бумин да остане.
След няколко месеца на Бумин му се отдало да открие и завземе в ход с ненадейно нахлуване основният мачински лагер. След този ход той внезапно се оказал богат и почитан и всичките 3 милиона степни хора го признали за собствен хакан (император). Тези степняци и тяхната земя съставили страната на Бумин - Тюркския (Тюркутския) хаганат.
След като Джик подготвил южната граница към идната война, той бил изпратен със своята армия в помощ на Татяк. През 551 година починал правилният на Велика България джавъйдски крал Тамъйр и болшинството джавъйдци още веднъж вдигнали бунт против великобългарската власт. През 552 година Джик с тъга отхвърлил остатъците от ромейската армия отвън рамките на Илирик - в град Салум (Солун) и Балдиу или Белебейбул (Пълдин или Филипополис, Пловдив).
По това време ромейският сардар (генерал) Наджи (Нарзес), едвам избегнал цялостния розгром в сражението с Джик, бил изпратен в Италия по море с нова 80 хилядна войска и влезнал в Рим. В 553 година Джик с 50 хиляди баръйнджари и баграджци, 30 хиляди лековъоръжени галиджийски пехотинци на Будай и 10 хиляди тежковъоръжени алан-кубарски пехотинци на Алъйп-Боян (бъдещият лонгобардски крал Албоин) навлязъл в Италия. Но ромеите незабавно, благодарение на джавъйдците, заградили пътищата от Буляр-Джалмат за Алтъйнбаш. Армията на Джик се оказала в капан край Мултан (Северна Италия). От юг от Рим настъпвала армията на Нарджи, а от изток 60 хиляди ромеи и 100 хиляди джавъйдци. Великобългарският наместник в Баил (Централна Европа) Съйерган (Заберган), назначен през 550 година, се опитал да пресече това обграждане, само че половината от анчийския корпус отпред с Миджанбир (Мезамир), брат на командира на корпуса Иждар (Идаризий), предходна на страната на джавъйдския крал-метежник Кара-Кул. Миджанбир оглавявал сарбийското опълчение на джавъйдците, състоящо се от 300 хиляди праславяни.
През същата 553 година Миджанбир превзел Северен Галидж (Галичина, Закарпатието, Западна Украйна) и преселил тук един милион и 500 хиляди сарбийци, избягали от саксите през Байлак (Полша). Предишните стопани на Галидж - галиджийците - част от улчиите, остарели българи, говорещи тогава на два български езика - новоагилски и трьок-български, се пробвали да не пуснат неканените праславянски посетители, само че след няколко сражения били притиснати от Миджанбир на юг от Галидж и се задържали там само при помощта на анчийците на другия наследник на Иждар Кул-Акказ (Келагаст). През 554 година Миджанбир преселил в Кук-Бъйрбат (Белорусия) и в Галидж още 1 милион сарбийци, вследствие на което съумял да събере 500 хилядна сарбийска армия.
В същото време ситуацията на шунгутите (българите готи) и армията на Джик се влошило дотолкоз, че Джик решил през 554 година да ги изтегля от Италия. С армията на Джик, която не разрешила на ромеите и джавъйдците да си пробият път към Централна Италия за съединяването им с Нарджи, Италия била напусната от 300 хиляди остготи на Джирдар и 7 хиляди хазарски българи на Сарос Тухчи. Джик наред извел своите хора по Баръйнския (Веронския) път в кралството на алан-кубарите, влизащо в състава на Велика България. Столицата на алан-кубарите бил остарелия български град Чек-Българ (Прага) на река Балтавар (Вълтава). Когато Могер научил, че през време на прехода починали 10 хиляди баръйнджари и баграджци, той се зарекъл: " С тези безумни набези над българската императорска армия, минаващи настрана от владенията на Кара-Кул и Миджанбир, джавъйдците и " самозваните анчийци " се сложиха отвън закона и аз ще унищожа техните суби (владения, орди)! "
След като през 552 година станал хакан на Тюркския каганат, първата работа на Бумин била да разбие и прогони старите врагове на куманите и итбашите - аварите (Аварите са от групата източни българи - абдали - ефталити, или есегели). Като измамили тюркутите, разрушените авари на хакан Тубджак избягали на запад не директно през кангъйлската степ, а през Караджим (Хорезъм). Тюркутският водач Истан (Истеми), хвърлил се след аварите през степта, ги изгубил и се върнал от Джаик (р. Урал) обезкуражен.
По това време Боян Челбир не бил в своя окръг. През 554-558 година армията на Джик се нараснала до 70 хиляди за сметка на улчийски и готски пехотинци и дружно със 100 хилядния анчийски корпус на Иждар и неговия наследник Кул-Акказ непрестанно воювали с метежниците джавъйдци и " самозвани анчийци " на Миджанбир. Търпението на император Могер се изчерпало. През 558 година заповядал на Съйерган да вземе от Джик 10 хиляди баръйнджари и 50 хиляди минали на българска работа сарбийци и с тях да нападне Балканските лимити на ИРИ. Едновременно с тях императорът заповядал на Боян-Челбир със своите налични сили да излезе на Дунав за прикритие на прекосяването на Съйерган. Боян-Челбир със своят наследник Аскал Келбир и 80 хиляди българи-утигури, баръйнджари, бурджани и баграджци навлязъл в Долен Дунав. Съйерган осъществил победоносно нахлуване в ИРИ, само че при връщането му през река Дунав бил изненадващо нападнат от 50 хиляди джавъйдци. Джавъйдците единствено с гръмки викове били прогонили Боян-Челбир и той оставил брода без прикритие. Все отново Съйерган и Аскал съумели да отхвърлен джавъйдците.
За проявения боязън Могер лишил армията на Боян-Челбир и я разстановал към Къй-Уба. Поле заповядал на Сарос, който по заповед на Могер заградил всички преправи през Българ-Идел, да пропусне през реката цялата аварска суба. Скоро, остарелият Тубджак, изнемощял от похода от Хорезъм към Волга, починал и аварската суба възглавил неговият наследник Танъйш. Танъйш се съгласил да служи на Велика България, побратимил се с Боян-Челбир и му взел името като свое ново тронно име. Поради това в Западна Европа и ИРИ Танъйш бил именуван единствено " хакан Боян " (558-585 г.).
Сарос разрешил на аварите да пресекат Волга при Саръйчин (оттук Царицин) и те с наслада побързали да го създадат, тъй като се разнесъл слух за приближаването на нова тюркутска армия. Когато Танъйш-Боян пристигнал при императора на Велика България, Могер му посочил готовата за пердах с всеки противник армия на Джик, потресаващите по мощност защитни уреди на река Урус (Рос) с подлите валове и искрено добавил: " Ако служиш на мен, аз ще ти дам земите на метежниците- джавъйдци и " самозваните анчийци ", които нямат други равни на белия свят по берекет, а в случай че алан-кубарите се съгласят да вземат Италия, ще ти дам и Алан-Кубар Суба (Чехословакия). Там ти ще се почувстваш в парадайса. А в случай че искаш друга земя, мога да ти дам Бъйрман. Но в случай че ти отидеш при румците, те ще ти дадат част от Буляр-Джалмат, където и в този момент тече война сред готите с ромеите и джавъйдците и там ти ще попаднеш в същински пъкъл. "
Хакан Боян помолил императора за време да си намерения и под прикритието на аварски дипломат дошъл при ромеите и разгледал Илирик. Там той незабавно се уверил, че Могер е бил почтен с него. Като се върнал Танъйш-Боян се съгласил да служи на Могер и да завземе земите на метежниците с пердах. Сега при Танъйш-Боян се събрала 120 хилядна войска, а за това време това била страшна мощ. През 559 година Боян пристъпил към отвоюването от метежниците на полагащите му се земи, а аланкубарите и императорската армия по всякакъв начин му помагали. В началото през 559 и 560 година нанесъл няколко провали на Миджанбир и през 560 година го принудил да пристигна на договаряния. Съйерган посредством своя наследник Искел предал на хакан Боян: " Ако стане ясно, че Миджанбир няма желание да се съобщи и използва договарянията единствено с цел да завоюва време, ще би трябвало да го убием безпощадно, като някогашен държавен нарушител. " Боян послушал Съйерган и когато Миджанбир почнал да се държи смело, заповядал да убият вожда на " самозваните анчийци ". Миджанбир ( " Първенецът на Миджан " ) е описван от доста историци като " славянин ". Но бащата на Миджанбир Иждар е бил потомък на Карадан, синът на последният български император от династията на Булджарите, Кама-Батъйр. Миджанбир, както и неговите родственици, не е знаел новоагилски (праславянски) език. Анчийските офицери от българите-улчии и деберци са говорили със своите подчинени единствено на трек-български език.
А от кое място са бягали сарбийците? Още в ХІ век пр.н.е. предците на сарбийците - българите-карахалджийци излезли от българлъка, напуснали Велика България и отишли в Западна Прибалтика. Но българският новоагилски език сарбийците запазили. Някога Атила заповядал на сарбийците да се подчинят на анатъйшския (датския) крал Кубан. Синът на Кубан, Руджа, станал събрат на Атила, като се оженил за вдовицата на Къй (Атила) Илтеке ( " Илдико " ), която била родила от Атила сина Янбит (Канбит, Ганбит, Хамлет), а от Руджа Кубан - синовете Унган и Карт-Айдар. Веднъж Руджа бил погубен незнайно от кого и Янбит-Хамлет отгледал Унган и Карт-Айдар.
[Много по-късно се появила легендата, че Руджа с отрова е умъртвил своя брат наименуван Атила, с цел да се ожени за неговата вдовица Илдико. Когато Янбит-Хамлет пораснал, то духът на Атила му съобщил за това. Янбит в яростта си умъртвил Руджа, а Илдико изпила отровеното вино от Руджа, предопределено да токсини Янбит. По тази легенда Шекспир е написъл своя шедьовър " Хамлет, датският принц " ].
Някога Туки (Атила) поръчал на Кубан да ръководи 6 милиона сарбийци. След един век Джан-Айдар се опитал със силите на същите сарбийци да победи кермекските саксини (сакси) и маранги (франки), само че неговите сарбийци през 551 година били напълно разрушени от съперниците и се разбягали в разнообразни страни. Два милиона бегълци се укрили във владенията на Миджанбир (т.е. в Мизия), а три милиона в метежното кралство на джавъйдците (днешна Дунавска Сърбия, Войводина, югозападна Румъния). Хакан Боян, откакто умъртвил Миджанбир и завзел неговите владения в Галидж, през 561 година подчинил сарбийската област, северно от Чек-Баил (Чехословакия) и от нея се отправил към владенията на марангите. Неговият първи припрян опит да подчини марангите на Велика България приключил с крах през 562 година, обаче през 565 година благодарение на българска императорска армия, Боян разрушил и завладял марангския крал Сигез-Бирде. След това марангите се подчинили на Велика България и до 630 година плащали налог както на Велика България, по този начин и на нейната най-западна Аварска суба.
Сигез-Бирде се оженил за дъщерята на Боян - Байлъйби. Подарил на тъста си в качеството на калъйм (булченска зестра), региона Бавъйр (Бавария) и Тюрянг (Тюрингия) и през целия си живот служил правилно на Велика България. През 567 година аварите и алан-кубарите, дружно с българската императорска армия, разгромили кралството на метежниците - джавъйдци. Един милион от локалните сарбийци се подчинили на Велика България, а два милиона сарбийци избягали в Ромейската страна. [Ако изчислим, че Миджанбир е " управникът на Миджан " - Мизия, първичните негови два милиона сарбийци от 551 година и тези 2 милиона сарбийци са мигрирали в Ромейските владения, т.е. на юг от Дунав, може да си представим, по какъв начин е зародил " праславянския " детайл в нашите земи преди идването на Аспарух. Бeл.авт.]
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
След гибелта на балтавар Българ в Персия Велика България краткотрайно се раздрала на Западна (Катрагска или Българска) и на Източна (Утригурска или Себерска, Суварска). В българския ил почнал да ръководи Менгер (Могер) Казак, наследник на Руджа-Джураш, а в Суварския ил - вдовицата на Българ Бояр-Къйз (522-535 г.). Могер (522-527, 528-569 г.) бил ослепителен зложелател на ИРИ и стоял в Къй-Уба, а Бояр-Къйз се стремяла към съюз с ИРИ и седяла в град Кавъйл-Сувар, или Самаркент в устието на Волга.
През 527 година хората на Бояр-Къйз свалили Могер и сложили на императорския престол в Къй-Уба сина на Руджа-Джураш, приятеля на християните и ИРИ Кущан Елбир (Гостун Алвар). Кущан се опитал да вкара във Велика България християнството, само че през 528 година бил погубен от Могер. Сега Могер управлявал малко. Опозицията му била много мощна. Затова Могер предпочел да съобщи властта на своя брат Айяр (528-531 г.). Когато Айяр се разболял и не могъл даже физически да стои на царското ложе, Могер издигнал на императорския престол сина на Кущан, Съйерган или Сю-Бюрган (Заберган, 531-550 г.), а самият той се задоволил с титула " император-съвладетел " и едвам през 550 година намерено станал едноличен властник на Велика България. Заберган бил учтив от Могер, обичал го като татко и не желал да чува нищо за своя татко Кущан и за християнството. Но той не съумял да доближи висотата на най-големият български политик Могер, който през 535 година предиздвикал Бояр-Къйз да капитулира, изпратил я в Сибир като български губернатор и още веднъж обединил Велика България. В Кавъйл-Сувар Могер сложил сина на Банджа-Татра, Боян-Челбир, който бил пленник при Бояр-Къйз. Половината си време като наместник на Могер в Идел-Българ и Сибир Боян-Челбир прекарвал в своята втора столица Улуг-Българ (Велики Болгар), а в 550 година се преместил да живее в своята трета столица Сандугач (Питягорск).
В интервала на ръководство на Боян-Челбир, в Саклан се преселили аварите, изгонени от хазарските тюрки. Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и му дал името на своя наследник, а той пък взел за себе си името Боян. След аварите се появили техните преследвачи – хазарските тюрки, само че българите дружно с аварите в яростни сражения ги отблъснали от Сула и Бури-чай. Тюркутите отстъпили, само че отвели със себе си част от джалдийските българи и им разрешили да образуват в Джураш личното бекство Бурджан за защита на техните владения от южна посока. От времето на борбата при Кан-Дере (Одрин) българите били считани за най-умелите и храбри воини в света. По тази причина тези българи почнали да се назовават бурджани и тях ги възглавил огромният наследник на Боян-Челбир, Атрак.
Могер-Казак повтарял, " Докато Велика България владее Алтъйнбаш (Италия), тя може да въздейства на цялостен Кермек (Западна Европа). Ако загубим Алтъйнбаш, ще се лишим и от Кермек! " Могер живял 83 година (486-569г.), бил император 522-527, 528-569 година Той предсказал, че Боян-Челбир ще живее една година (506-590 г.) повече от него. И оказал помощ доста на българите в Африка и Италия:
През 533 година Могер, стремейки се да провали поход на ромеите в Северна Африка, изпратил против ИРИ войска отпред със своя най-хубав военачалник Джик. Но джавъйдците, встъпили в скришен сговор с ромеите и с командирите на българския анчийски корпус, заградили пътя на Джик. През време на гепитския бунт 533-538 година ИРИ отвоювала Северна Африка от българите и повела съвсем 20 годишна война против Българска Италия.
През 538 година благодарение на алан-кубарите армията на Джик разгромила метежниците джавъйдци. Кралят на джавъйдците, предател, бил екзекутиран, а джавъйдскит бек Тамъйр, негов наследник, станал новият им крал и заречен да служи правилно на Велика България. И тази клетва, за разлика от мнозина други джавъйдски крале, Тамъйр (538-551 г.) удържал.
Джик-Българ, вдъхновен от успеха, навлязъл в Кара-Бурджан (Дунавска България) с две свои армии и напълно разрушил грамадната войска на ромеите, която се била отправила за Италия. Джик останал в Кара-Бурджан и през 539-540 година, откакто получил от Тамъйр отлична джавъйдска пехота, завзел в Илирик 40 ромейски замъци и лишил ромейската армия от сухопътна връзка с Италия. След това през 541 година Джик-Българ със 70 хиляди свои баръйнджари и каракалпаци навлязъл в Италия и утвърдил на престола остготския крал Татяк, правилен на Велика България. Като научили на навлизането на българите, част от остготските бии, която се била сближила с ромеите, още веднъж се върнала под българска власт. Татяк и Джик бързо освободили от ромеите цяла Италия и в 546 година влезнали в Рим. От ИРИ пристигнала нова армия, водена от погубителя на Българска Африка, Велизарий, само че в този момент българите го победили и го принудили през 549 година позорно да избяга. В 550 година остготските българи, уверени в своята победа, помолили Татяк да редуцира великобългарския корупс до 15 хиляди бойци, заради компликации на неговото обслужване.
Могер не възразил и като оставил в Италия Сарос Тухчи с 15 хиляден корпус хазарски баръйнджари, изпратил Джик с 45 хиляди бойци в Кангъйл (Западен Казахстан). Тук почнали да атакуват чулахите (тюркутите). Бумин, внукът на българския наместник в Средна Азия (Караджим - Хорезъм) Чалап-бий, избягал от българска работа в Ала-Кашан (Алтай, Монголия) при итбашите, които му предложили да им стане водач. Докато Чалап-бий, наследник на Еллак и внук на Атила, бил прекомерно редовен българин, то неговият наследник Джилки и внукът Бумин не желали да служат на императорите на Велка България и мечтали да станат независими владетели.
Един ден през тази 550 година, когато Джик-Българ бил навлязъл в Кангъйлската степ, насреща му на р. Ишим изскочили не по-малко от 100 хиляди души на Бумин и помолили за леговище. Джик-Българ, който имал 45 хиляди бойци, би могъл да нападна и да разгони итбашите, които били изморени и гладни. И тогава Тюркският каганат в никакъв случай не би бил се появил в историята. Но българското степно разузнаване открило, че по пътя итбашите били преследвани от 30 хиляди кумани, а това била доста сериозна и непредсказуема мощ... Джик разрешил на Бумин да остане.
След няколко месеца на Бумин му се отдало да открие и завземе в ход с ненадейно нахлуване основният мачински лагер. След този ход той внезапно се оказал богат и почитан и всичките 3 милиона степни хора го признали за собствен хакан (император). Тези степняци и тяхната земя съставили страната на Бумин - Тюркския (Тюркутския) хаганат.
След като Джик подготвил южната граница към идната война, той бил изпратен със своята армия в помощ на Татяк. През 551 година починал правилният на Велика България джавъйдски крал Тамъйр и болшинството джавъйдци още веднъж вдигнали бунт против великобългарската власт. През 552 година Джик с тъга отхвърлил остатъците от ромейската армия отвън рамките на Илирик - в град Салум (Солун) и Балдиу или Белебейбул (Пълдин или Филипополис, Пловдив).
По това време ромейският сардар (генерал) Наджи (Нарзес), едвам избегнал цялостния розгром в сражението с Джик, бил изпратен в Италия по море с нова 80 хилядна войска и влезнал в Рим. В 553 година Джик с 50 хиляди баръйнджари и баграджци, 30 хиляди лековъоръжени галиджийски пехотинци на Будай и 10 хиляди тежковъоръжени алан-кубарски пехотинци на Алъйп-Боян (бъдещият лонгобардски крал Албоин) навлязъл в Италия. Но ромеите незабавно, благодарение на джавъйдците, заградили пътищата от Буляр-Джалмат за Алтъйнбаш. Армията на Джик се оказала в капан край Мултан (Северна Италия). От юг от Рим настъпвала армията на Нарджи, а от изток 60 хиляди ромеи и 100 хиляди джавъйдци. Великобългарският наместник в Баил (Централна Европа) Съйерган (Заберган), назначен през 550 година, се опитал да пресече това обграждане, само че половината от анчийския корпус отпред с Миджанбир (Мезамир), брат на командира на корпуса Иждар (Идаризий), предходна на страната на джавъйдския крал-метежник Кара-Кул. Миджанбир оглавявал сарбийското опълчение на джавъйдците, състоящо се от 300 хиляди праславяни.
През същата 553 година Миджанбир превзел Северен Галидж (Галичина, Закарпатието, Западна Украйна) и преселил тук един милион и 500 хиляди сарбийци, избягали от саксите през Байлак (Полша). Предишните стопани на Галидж - галиджийците - част от улчиите, остарели българи, говорещи тогава на два български езика - новоагилски и трьок-български, се пробвали да не пуснат неканените праславянски посетители, само че след няколко сражения били притиснати от Миджанбир на юг от Галидж и се задържали там само при помощта на анчийците на другия наследник на Иждар Кул-Акказ (Келагаст). През 554 година Миджанбир преселил в Кук-Бъйрбат (Белорусия) и в Галидж още 1 милион сарбийци, вследствие на което съумял да събере 500 хилядна сарбийска армия.
В същото време ситуацията на шунгутите (българите готи) и армията на Джик се влошило дотолкоз, че Джик решил през 554 година да ги изтегля от Италия. С армията на Джик, която не разрешила на ромеите и джавъйдците да си пробият път към Централна Италия за съединяването им с Нарджи, Италия била напусната от 300 хиляди остготи на Джирдар и 7 хиляди хазарски българи на Сарос Тухчи. Джик наред извел своите хора по Баръйнския (Веронския) път в кралството на алан-кубарите, влизащо в състава на Велика България. Столицата на алан-кубарите бил остарелия български град Чек-Българ (Прага) на река Балтавар (Вълтава). Когато Могер научил, че през време на прехода починали 10 хиляди баръйнджари и баграджци, той се зарекъл: " С тези безумни набези над българската императорска армия, минаващи настрана от владенията на Кара-Кул и Миджанбир, джавъйдците и " самозваните анчийци " се сложиха отвън закона и аз ще унищожа техните суби (владения, орди)! "
След като през 552 година станал хакан на Тюркския каганат, първата работа на Бумин била да разбие и прогони старите врагове на куманите и итбашите - аварите (Аварите са от групата източни българи - абдали - ефталити, или есегели). Като измамили тюркутите, разрушените авари на хакан Тубджак избягали на запад не директно през кангъйлската степ, а през Караджим (Хорезъм). Тюркутският водач Истан (Истеми), хвърлил се след аварите през степта, ги изгубил и се върнал от Джаик (р. Урал) обезкуражен.
По това време Боян Челбир не бил в своя окръг. През 554-558 година армията на Джик се нараснала до 70 хиляди за сметка на улчийски и готски пехотинци и дружно със 100 хилядния анчийски корпус на Иждар и неговия наследник Кул-Акказ непрестанно воювали с метежниците джавъйдци и " самозвани анчийци " на Миджанбир. Търпението на император Могер се изчерпало. През 558 година заповядал на Съйерган да вземе от Джик 10 хиляди баръйнджари и 50 хиляди минали на българска работа сарбийци и с тях да нападне Балканските лимити на ИРИ. Едновременно с тях императорът заповядал на Боян-Челбир със своите налични сили да излезе на Дунав за прикритие на прекосяването на Съйерган. Боян-Челбир със своят наследник Аскал Келбир и 80 хиляди българи-утигури, баръйнджари, бурджани и баграджци навлязъл в Долен Дунав. Съйерган осъществил победоносно нахлуване в ИРИ, само че при връщането му през река Дунав бил изненадващо нападнат от 50 хиляди джавъйдци. Джавъйдците единствено с гръмки викове били прогонили Боян-Челбир и той оставил брода без прикритие. Все отново Съйерган и Аскал съумели да отхвърлен джавъйдците.
За проявения боязън Могер лишил армията на Боян-Челбир и я разстановал към Къй-Уба. Поле заповядал на Сарос, който по заповед на Могер заградил всички преправи през Българ-Идел, да пропусне през реката цялата аварска суба. Скоро, остарелият Тубджак, изнемощял от похода от Хорезъм към Волга, починал и аварската суба възглавил неговият наследник Танъйш. Танъйш се съгласил да служи на Велика България, побратимил се с Боян-Челбир и му взел името като свое ново тронно име. Поради това в Западна Европа и ИРИ Танъйш бил именуван единствено " хакан Боян " (558-585 г.).
Сарос разрешил на аварите да пресекат Волга при Саръйчин (оттук Царицин) и те с наслада побързали да го създадат, тъй като се разнесъл слух за приближаването на нова тюркутска армия. Когато Танъйш-Боян пристигнал при императора на Велика България, Могер му посочил готовата за пердах с всеки противник армия на Джик, потресаващите по мощност защитни уреди на река Урус (Рос) с подлите валове и искрено добавил: " Ако служиш на мен, аз ще ти дам земите на метежниците- джавъйдци и " самозваните анчийци ", които нямат други равни на белия свят по берекет, а в случай че алан-кубарите се съгласят да вземат Италия, ще ти дам и Алан-Кубар Суба (Чехословакия). Там ти ще се почувстваш в парадайса. А в случай че искаш друга земя, мога да ти дам Бъйрман. Но в случай че ти отидеш при румците, те ще ти дадат част от Буляр-Джалмат, където и в този момент тече война сред готите с ромеите и джавъйдците и там ти ще попаднеш в същински пъкъл. "
Хакан Боян помолил императора за време да си намерения и под прикритието на аварски дипломат дошъл при ромеите и разгледал Илирик. Там той незабавно се уверил, че Могер е бил почтен с него. Като се върнал Танъйш-Боян се съгласил да служи на Могер и да завземе земите на метежниците с пердах. Сега при Танъйш-Боян се събрала 120 хилядна войска, а за това време това била страшна мощ. През 559 година Боян пристъпил към отвоюването от метежниците на полагащите му се земи, а аланкубарите и императорската армия по всякакъв начин му помагали. В началото през 559 и 560 година нанесъл няколко провали на Миджанбир и през 560 година го принудил да пристигна на договаряния. Съйерган посредством своя наследник Искел предал на хакан Боян: " Ако стане ясно, че Миджанбир няма желание да се съобщи и използва договарянията единствено с цел да завоюва време, ще би трябвало да го убием безпощадно, като някогашен държавен нарушител. " Боян послушал Съйерган и когато Миджанбир почнал да се държи смело, заповядал да убият вожда на " самозваните анчийци ". Миджанбир ( " Първенецът на Миджан " ) е описван от доста историци като " славянин ". Но бащата на Миджанбир Иждар е бил потомък на Карадан, синът на последният български император от династията на Булджарите, Кама-Батъйр. Миджанбир, както и неговите родственици, не е знаел новоагилски (праславянски) език. Анчийските офицери от българите-улчии и деберци са говорили със своите подчинени единствено на трек-български език.
А от кое място са бягали сарбийците? Още в ХІ век пр.н.е. предците на сарбийците - българите-карахалджийци излезли от българлъка, напуснали Велика България и отишли в Западна Прибалтика. Но българският новоагилски език сарбийците запазили. Някога Атила заповядал на сарбийците да се подчинят на анатъйшския (датския) крал Кубан. Синът на Кубан, Руджа, станал събрат на Атила, като се оженил за вдовицата на Къй (Атила) Илтеке ( " Илдико " ), която била родила от Атила сина Янбит (Канбит, Ганбит, Хамлет), а от Руджа Кубан - синовете Унган и Карт-Айдар. Веднъж Руджа бил погубен незнайно от кого и Янбит-Хамлет отгледал Унган и Карт-Айдар.
[Много по-късно се появила легендата, че Руджа с отрова е умъртвил своя брат наименуван Атила, с цел да се ожени за неговата вдовица Илдико. Когато Янбит-Хамлет пораснал, то духът на Атила му съобщил за това. Янбит в яростта си умъртвил Руджа, а Илдико изпила отровеното вино от Руджа, предопределено да токсини Янбит. По тази легенда Шекспир е написъл своя шедьовър " Хамлет, датският принц " ].
Някога Туки (Атила) поръчал на Кубан да ръководи 6 милиона сарбийци. След един век Джан-Айдар се опитал със силите на същите сарбийци да победи кермекските саксини (сакси) и маранги (франки), само че неговите сарбийци през 551 година били напълно разрушени от съперниците и се разбягали в разнообразни страни. Два милиона бегълци се укрили във владенията на Миджанбир (т.е. в Мизия), а три милиона в метежното кралство на джавъйдците (днешна Дунавска Сърбия, Войводина, югозападна Румъния). Хакан Боян, откакто умъртвил Миджанбир и завзел неговите владения в Галидж, през 561 година подчинил сарбийската област, северно от Чек-Баил (Чехословакия) и от нея се отправил към владенията на марангите. Неговият първи припрян опит да подчини марангите на Велика България приключил с крах през 562 година, обаче през 565 година благодарение на българска императорска армия, Боян разрушил и завладял марангския крал Сигез-Бирде. След това марангите се подчинили на Велика България и до 630 година плащали налог както на Велика България, по този начин и на нейната най-западна Аварска суба.
Сигез-Бирде се оженил за дъщерята на Боян - Байлъйби. Подарил на тъста си в качеството на калъйм (булченска зестра), региона Бавъйр (Бавария) и Тюрянг (Тюрингия) и през целия си живот служил правилно на Велика България. През 567 година аварите и алан-кубарите, дружно с българската императорска армия, разгромили кралството на метежниците - джавъйдци. Един милион от локалните сарбийци се подчинили на Велика България, а два милиона сарбийци избягали в Ромейската страна. [Ако изчислим, че Миджанбир е " управникът на Миджан " - Мизия, първичните негови два милиона сарбийци от 551 година и тези 2 милиона сарбийци са мигрирали в Ромейските владения, т.е. на юг от Дунав, може да си представим, по какъв начин е зародил " праславянския " детайл в нашите земи преди идването на Аспарух. Бeл.авт.]
Валентин ВЪТОВ
Следва продължение
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ