Наталия Киселова: В 52-то НС има нюанси на дясното и абсолютна липса на ляво
" В 52-рия парламент сме очевидци на нюанси на дясното и на безспорна липса на ляво. " Това сподели пред БНР доцент Наталия Киселова, академични учител по Конституционно право, някогашен народен представител от БСП-ОЛ и ръководител на 51-вия парламент, като разяснява:
" Грешките са и в нас, само че това е общоевропейска и международна наклонност лявото да бъде натиквано в ъгъла и свеждано единствено до проблемите на половите и на етническите малцинства. Лявото не е това. Разговорът в България би трябвало да стартира от това ".
Според нея в " Прогресивна България " (ПБ) има говорене и с лява, и с дясна изразителност:
" Зависи от това кой приказва. Когато приказват хора, които са били част от Българска социалистическа партия, приказват с лява изразителност, а когато приказват хора, които са по-скоро вдясно - те приказват с дясна изразителност. Когато стартират дебатите по плана за Бюджет и във връзка с някои аспекти на обществената политика, тогава ще можем да кажем дали те са вляво, или са вдясно ".
Българските жители чакат да е завършила мъката и да има обикновено работещ парламент, акцентира някогашната председателка на Народното събрание и добави:
" Нормално функциониращите парламент и държавно управление би трябвало да възстановят активността и на всички останали институции, тъй като това, което гледахме 5 години, би трябвало да свърши по един безапелационен метод ".
До 15 май е допустимо да има държавно управление на ПБ, счита тя.
По думите на Наталия Киселова измененията в Закона за НСО и Закона за правосъдната власт ще бъдат първите огромни тествания за ПБ, не като гласоподаване, а като развиване на дебатите:
" Част от плановете, които ще се предложат, са подготвени, само че не са толкоз положителни и по тази причина не бяха утвърдени в предходния парламент част от предложенията на ПП-ДБ ".
Тя дефинира разделянето на Политическа партия и Демократична България в две парламентарни групи като политически ход, като уточни две аргументи - първата е съдействие с " Възраждане ", каквото Демократична България не приема, а Политическа партия приема да има по избрани въпроси, а втората - дали ще има по-тясно съдействие с ПБ:
" Една от вероятните цели за промени в Конституцията, която ще гони болшинството е за 180 народни представители на първо гласоподаване, а в случай че не се реализиран 180, само че са реализирани 160, да се подложи на гласоподаване сред 2 и 5 месеца по-късно. Други цели са кадровите въпроси, свързани с Висш съдебен съвет и с Инспектората към него ".
Според доцент Киселова по-добре би било да се създадат бързи промени в Закона за правосъдната власт и промени в персоналния състав, тъй като огромният диалог за промени в Конституцията лишава доста време и законодателна сила и не постоянно резултатът е е този, който се чака:
" Личното ми мнение е, че изваждането на Прокуратурата от правосъдната власт значи Велико национално заседание. Това е доста тежък спор ".
