Символът на разрушителното земетресение в Скопие на 26 юли 1963 г. - Старата жп гара, днес е Музей на Скопие
В 5:17 ч. сутринта на 26 юли 1963 година мощен трус от 6,9 степен по скалата на Рихтер, последван от няколко по-леки вторични труса, унищожава към 15 800 домове и публични здания в Скопие, още 28 000 други са повредени, над 200 000 души остават без покрив над главата си, а под отломките намират гибелта си 1070 души, други над 4000 са ранени.
Земетресението и до през днешния ден не просто участва в разказите и спомените на Скопие, само че и всяка публикация за продажба на жилище е обвързвана със наложително конкретизиране за земетръсната резистентност на постройката. За него към този момент над 60 години припомня и спрелият тъкмо в 5:17 ч. часовник на Старата жп гара в Скопие, която земетресението също отчасти унищожава, а в този момент е консервирана като знак на бедствието, оповестена е за монумент на културата, като от 1970 година в нея е ситуиран Музеят на Скопие.
Днес остарялата жп гара е ситуирана безусловно в центъра на града, само че историята й е обвързвана с още по-стара жп гара, издигната на същото място през 1873 година Изграждането на новата сграда по план на Велимир Гаврилович, който смесва разнообразни архитектурни концепции и стилове, стартира през 1938 година и е приключена през 1940 година
От старите, непокътнати фотоси и плана на постройката се вижда, че тя е имала три обособени пространства, свързани между тях, като огромната гарова зала, която е била обвързвана с основния вход и излаз, е заемала повърхност от 1000 квадратни метра. Била е облицована напълно с мраморни плочи, завършващи с мраморен фриз. На фасадата е имало красива мраморна колонада, обвързвана със сводове, която обгръща височината от два етажа. На първия етаж е имало ресторант, а на втория хотел.
От мрамор са били и стените на пероните, където е спирал и тръгвал и прословутият „ Ориент Експрес “, а двете странични зали са имали сутеренни пространства, приземия, два етажа и подпокривно пространство.
Според непокътнатата информация в оня интервал дневно 24 влака са влизали и напускали жп гарата, а пасажерите са били приблизително към 1000 на ден.
Сградата е с железобетонна структура, а стените са били тухлени, като след разрушителния трус през 1963 година от нея остава една трета. Запазени са западната и част от централната й част, в които през днешния ден е ситуиран музеят на Скопие.
Идеята за основаването му поражда през 30-те години на предишния век, в началото като отдел на Градската община в границите на така наречен Музей на Южна Сърбия в Скопие, а след 1945 година в града, към този момент столица на Народна Република Македония, се основават условия за образуване на градски музей. Така през 1949 година Градският национален съвет на Скопие основава Националния музей на град Скопие, който е открит през 1951 година с „ непрекъсната експозиция по случай 10 години от антифашисткото въстание в Македония”.
Днес музеят, ситуиран в Старата жп гара в Скопие, разполага с 2000 кв.м. изложбено пространство има фонд от към 22 000 предмета от района на столицата на днешна Северна Македония, разпределени в елементи за археология, история, етнология и история на изкуството, а тръгвайки по една от улиците от централния площад на града, погледът на туристите стопира на постройката, непокътната в порутен тип, със спрял преди 63 години на 5:17 ч. сутринта часовник.
Земетресението и до през днешния ден не просто участва в разказите и спомените на Скопие, само че и всяка публикация за продажба на жилище е обвързвана със наложително конкретизиране за земетръсната резистентност на постройката. За него към този момент над 60 години припомня и спрелият тъкмо в 5:17 ч. часовник на Старата жп гара в Скопие, която земетресението също отчасти унищожава, а в този момент е консервирана като знак на бедствието, оповестена е за монумент на културата, като от 1970 година в нея е ситуиран Музеят на Скопие.
Днес остарялата жп гара е ситуирана безусловно в центъра на града, само че историята й е обвързвана с още по-стара жп гара, издигната на същото място през 1873 година Изграждането на новата сграда по план на Велимир Гаврилович, който смесва разнообразни архитектурни концепции и стилове, стартира през 1938 година и е приключена през 1940 година
От старите, непокътнати фотоси и плана на постройката се вижда, че тя е имала три обособени пространства, свързани между тях, като огромната гарова зала, която е била обвързвана с основния вход и излаз, е заемала повърхност от 1000 квадратни метра. Била е облицована напълно с мраморни плочи, завършващи с мраморен фриз. На фасадата е имало красива мраморна колонада, обвързвана със сводове, която обгръща височината от два етажа. На първия етаж е имало ресторант, а на втория хотел.
От мрамор са били и стените на пероните, където е спирал и тръгвал и прословутият „ Ориент Експрес “, а двете странични зали са имали сутеренни пространства, приземия, два етажа и подпокривно пространство.
Според непокътнатата информация в оня интервал дневно 24 влака са влизали и напускали жп гарата, а пасажерите са били приблизително към 1000 на ден.
Сградата е с железобетонна структура, а стените са били тухлени, като след разрушителния трус през 1963 година от нея остава една трета. Запазени са западната и част от централната й част, в които през днешния ден е ситуиран музеят на Скопие.
Идеята за основаването му поражда през 30-те години на предишния век, в началото като отдел на Градската община в границите на така наречен Музей на Южна Сърбия в Скопие, а след 1945 година в града, към този момент столица на Народна Република Македония, се основават условия за образуване на градски музей. Така през 1949 година Градският национален съвет на Скопие основава Националния музей на град Скопие, който е открит през 1951 година с „ непрекъсната експозиция по случай 10 години от антифашисткото въстание в Македония”.
Днес музеят, ситуиран в Старата жп гара в Скопие, разполага с 2000 кв.м. изложбено пространство има фонд от към 22 000 предмета от района на столицата на днешна Северна Македония, разпределени в елементи за археология, история, етнология и история на изкуството, а тръгвайки по една от улиците от централния площад на града, погледът на туристите стопира на постройката, непокътната в порутен тип, със спрял преди 63 години на 5:17 ч. сутринта часовник.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ