Китайската екологична цивилизация: Принос за света на дело, а не на думи
В 21 век тематиката за екологията е влезнала в дневния ред, както на Организация на обединените нации, по този начин и на множеството държавни управления по света. За страдание, обаче, постоянно екологичната проблематика се употребява за конюнктурни политически ползи или единствено като празна изразителност без наличие. Но до момента в който мнозина единствено приказват по този въпрос и то от последните 10 години, в Китай нещата имат по-дълбок корен. Още през 2005 година днешният президент Си Дзинпин, който по това време е секретар на един от регионалните комитет на ККП, издига концепцията за " зелените планини, които сами по себе си са златни планини ". А какво в действителност има поради през днешния ден китайската власт, когато приказва за " екологична цивилизация " и какъв брой значимо е това за света?
През последните десетилетия, изключително след 2013 година, Китай прави изключителни триумфи в това отношение, трансформирайки се в световен водач във възобновимата сила, електрическите автомобили, зеления градски превоз и изключително значимо, в стратегиите за биоразнообразие. Тук един от най-известните образци е опазването на китайските панди и последователното увеличение на популацията им, което върви с помощта на напъните на централната и локалните управляващи в КНР.
Друг ослепителен образец за сериозния китайски ангажимент, към това, което китайците назовават " екологична цивилизация " е фактът, че от половин трилион $ изхарчени в международен мащаб за вятърна и слънчева сила за 2022 година, Китай е виновен за цели 55 %. Енергийният потенциал за слънчева сила на Китай през днешния ден е по-голям от този на целия останал свят взет дружно. Някои експерти даже назовават Китай " първата суперсила на възобновимата сила ".
През 2023 година на национална конференция за екологията и отбраната на околната среда, президентът Си Дзинпин съобщи, че Китай ще поддържа висококачественото развиване с висококачествена екология и запазване на околната среда, както и ще предизвиква модернизацията, която допуска хармонично взаимно битие сред хората и природата. Това е в действителност антично китайско схващане, залегнало в китайската космогония. За хармонията сред човек и природа, сред " цивилизацията " и " дивото ", които през днешния ден китайските управляващи се пробват да " помирят " и трансфорат в екологична цивилизация.
Според китайските управляващи и експертни среди, човешкото развиване, рационализация и напредък могат да вървят с цялостна мощ така и така да се отразява съдбовно на околната среда. Нещо повече, от китайска позиция модернизацията е основна в известна степен и за запазването на околната среда, а освен за повишение на стандарта на живот на хората. Впрочем, самият стандарт на живот и обществени условия, съгласно китайските управляващи, зависят също от опазването на околната среда.
И това е разумно. Здравеопазването в развитите страни гълтам големи бюджетни разноски. Но опазването на околната среда, на качеството на въздуха, водите, планините и биоразнообразието, потвърдено въздейства позитивно и върху човешкото здраве и качество на живот.
Китай е потвърдил също по този начин, че модернизацията и сполучливият бизнес и стопанска система са взаимосвързани с екологичната цивилизация. Ярък образец в това отношение е фактът, че 99 % от всички електрически рейсове в света се създават в Китай, а също по този начин 70 % от високоскоростните жп линии и влакове. Това са производства и градежи, които оказват директно въздействие, както върху икономическия напредък и заетостта в Китай, по този начин и върху опазването на околната среда. Тоест реализира се тройно потребен резултат: за китайските жители и стопанска система, за задграничните сътрудници на Китай и за околната среда на трето, само че не последно място.
На всички равнища на китайското ръководство, било то локално, държавно или партийно, грижата за околната среда става все по-важна проблематика. Цялостната икономическа тактика на Китай се гради към основните цели за реализиране на въглероден пик през 2030 и въглеродна индиферентност до 2060 година. Интересното тук е, че даже съгласно западни източници, да вземем за пример " Глобалният енергиен мониторинг " - Неправителствени организации от Сан Франциско, зелените цели на Китай за 2030 евентуално ще бъдат достигнати доста по-рано, през идната 2025 година.
Голям принос за всичко това има самата китайска държавно-политическа и социо-икономическа система, която е структурирана и построена по този начин, че целите се дефинират не от желанието за облага на частния интерес (което обаче не се отхвърля), а от потребностите на китайската нация. Общото е това, което е значимо, както при социализма с китайски характерности, по този начин и в обичайна китайска просвета. Частното, несъмнено, способства към общото и също е значимо, заради което Китай работи съществено с бизнеса на всички равнища, с цел да му помогне да се приспособява към зеления преход и новата енергетика.
Инвестициите на Китай във възобновими източници доведоха и до световно намаление на цените им, като с помощта на това, за първи път в историята, вятърната и слънчева сила стартират да се приближават по конкурентност до обичайните енергийни източници. И с цел да сме съответни, съгласно Международната енергийна организация, вложенията на Китай във възобновима сила, са " съдействали за спад на цените с повече от 80 % ".
При всички тези политики и достижения, Китай се трансформира решително не просто в участник в интернационалното ръководство на екологията и околната среда, а в международен водач. Втората най-голяма стопанска система в света демонстрира, че е допустимо да се направи зелен преход, без това да вреди на стопанската система и обществената сфера, както се случва в някои страни. Според китайските специалисти, хармоничното взаимно битие сред индивида и природата може да бъде напълно действително, стабилно и даже печелившо за хората и бизнеса.
За задачата Китай има пет стълба - нововъведения, съгласуваност, зелена сила, отваряне и шерване. Последното е изключително очевидно в партньорствата на Китай с африканските страни, където Пекин оказва помощ за консервацията на дивия живот, биоразнообразието и построява инфраструктура по подобен метод, че тя да не пречи на околната среда. Конкретен образец са и огромните планове за залесяване на обезлесени райони в Африка, които китайски държавни и частни компании подхващат, както и новаторските ограничения за запазване на околната среда при стабилно икономическо развиване.
Светът, в това число и Европа, имат от какво да се поучат от китайския скъп опит в построяването на екологична цивилизация, която да е от изгода за хората, бизнеса и природата.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5555Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед5226Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед22857Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед37685Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед60745Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаване
 {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
През последните десетилетия, изключително след 2013 година, Китай прави изключителни триумфи в това отношение, трансформирайки се в световен водач във възобновимата сила, електрическите автомобили, зеления градски превоз и изключително значимо, в стратегиите за биоразнообразие. Тук един от най-известните образци е опазването на китайските панди и последователното увеличение на популацията им, което върви с помощта на напъните на централната и локалните управляващи в КНР.
Друг ослепителен образец за сериозния китайски ангажимент, към това, което китайците назовават " екологична цивилизация " е фактът, че от половин трилион $ изхарчени в международен мащаб за вятърна и слънчева сила за 2022 година, Китай е виновен за цели 55 %. Енергийният потенциал за слънчева сила на Китай през днешния ден е по-голям от този на целия останал свят взет дружно. Някои експерти даже назовават Китай " първата суперсила на възобновимата сила ".
През 2023 година на национална конференция за екологията и отбраната на околната среда, президентът Си Дзинпин съобщи, че Китай ще поддържа висококачественото развиване с висококачествена екология и запазване на околната среда, както и ще предизвиква модернизацията, която допуска хармонично взаимно битие сред хората и природата. Това е в действителност антично китайско схващане, залегнало в китайската космогония. За хармонията сред човек и природа, сред " цивилизацията " и " дивото ", които през днешния ден китайските управляващи се пробват да " помирят " и трансфорат в екологична цивилизация.
Според китайските управляващи и експертни среди, човешкото развиване, рационализация и напредък могат да вървят с цялостна мощ така и така да се отразява съдбовно на околната среда. Нещо повече, от китайска позиция модернизацията е основна в известна степен и за запазването на околната среда, а освен за повишение на стандарта на живот на хората. Впрочем, самият стандарт на живот и обществени условия, съгласно китайските управляващи, зависят също от опазването на околната среда.
И това е разумно. Здравеопазването в развитите страни гълтам големи бюджетни разноски. Но опазването на околната среда, на качеството на въздуха, водите, планините и биоразнообразието, потвърдено въздейства позитивно и върху човешкото здраве и качество на живот.
Китай е потвърдил също по този начин, че модернизацията и сполучливият бизнес и стопанска система са взаимосвързани с екологичната цивилизация. Ярък образец в това отношение е фактът, че 99 % от всички електрически рейсове в света се създават в Китай, а също по този начин 70 % от високоскоростните жп линии и влакове. Това са производства и градежи, които оказват директно въздействие, както върху икономическия напредък и заетостта в Китай, по този начин и върху опазването на околната среда. Тоест реализира се тройно потребен резултат: за китайските жители и стопанска система, за задграничните сътрудници на Китай и за околната среда на трето, само че не последно място.
На всички равнища на китайското ръководство, било то локално, държавно или партийно, грижата за околната среда става все по-важна проблематика. Цялостната икономическа тактика на Китай се гради към основните цели за реализиране на въглероден пик през 2030 и въглеродна индиферентност до 2060 година. Интересното тук е, че даже съгласно западни източници, да вземем за пример " Глобалният енергиен мониторинг " - Неправителствени организации от Сан Франциско, зелените цели на Китай за 2030 евентуално ще бъдат достигнати доста по-рано, през идната 2025 година.
Голям принос за всичко това има самата китайска държавно-политическа и социо-икономическа система, която е структурирана и построена по този начин, че целите се дефинират не от желанието за облага на частния интерес (което обаче не се отхвърля), а от потребностите на китайската нация. Общото е това, което е значимо, както при социализма с китайски характерности, по този начин и в обичайна китайска просвета. Частното, несъмнено, способства към общото и също е значимо, заради което Китай работи съществено с бизнеса на всички равнища, с цел да му помогне да се приспособява към зеления преход и новата енергетика.
Инвестициите на Китай във възобновими източници доведоха и до световно намаление на цените им, като с помощта на това, за първи път в историята, вятърната и слънчева сила стартират да се приближават по конкурентност до обичайните енергийни източници. И с цел да сме съответни, съгласно Международната енергийна организация, вложенията на Китай във възобновима сила, са " съдействали за спад на цените с повече от 80 % ".
При всички тези политики и достижения, Китай се трансформира решително не просто в участник в интернационалното ръководство на екологията и околната среда, а в международен водач. Втората най-голяма стопанска система в света демонстрира, че е допустимо да се направи зелен преход, без това да вреди на стопанската система и обществената сфера, както се случва в някои страни. Според китайските специалисти, хармоничното взаимно битие сред индивида и природата може да бъде напълно действително, стабилно и даже печелившо за хората и бизнеса.
За задачата Китай има пет стълба - нововъведения, съгласуваност, зелена сила, отваряне и шерване. Последното е изключително очевидно в партньорствата на Китай с африканските страни, където Пекин оказва помощ за консервацията на дивия живот, биоразнообразието и построява инфраструктура по подобен метод, че тя да не пречи на околната среда. Конкретен образец са и огромните планове за залесяване на обезлесени райони в Африка, които китайски държавни и частни компании подхващат, както и новаторските ограничения за запазване на околната среда при стабилно икономическо развиване.
Светът, в това число и Европа, имат от какво да се поучат от китайския скъп опит в построяването на екологична цивилизация, която да е от изгода за хората, бизнеса и природата.
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5555Проф. Захари Захариев: Китай залага основите на нов модел на икономическо и научно-техническо развитиеАлтернативен Поглед5226Н.Пр. Виктор Темирбаев: България е благонадежден другар и сътрудник на Казахстан в Югоизточна ЕвропаАлтернативен Поглед22857Проф. Захари Захариев: След 1989 година в България има пълзяща деградацияАлтернативен Поглед37685Доц. Валентин Вацев: Светът със спотаен мирис чака резултати от изборите в САЩАлтернативен Поглед60745Доц. Валентин Вацев: Нахлуването в Курска област от страна на ВСУ е неуспех на съветското разузнаване
КОМЕНТАРИ