Как и защо обесиха врага с партиен билет Трайчо Костов
В 2.30 ч. на 17 декември 1949 година на бесилото в Софийския затвор увисва един от основателите на Народния съд Трайчо Костов. Видният комунистически функционер, политически секретар и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия става жертва на личната си политика и партия. Той е упрекнат в антипартийна активност, шпионаж в интерес на английското разузнаване и заговорничество с югославския водач Тито. Политическото и физическото му очистване са по персоналната и безапелационна заповед на Сталин.
Трайчо Костов Джунев е роден на 17 юни 1897 година в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно хранилище. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият прочут полицейски началникНикола Гешев.
След завършването, Костов стартира да учи право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, само че прекъсва поради Първата международна война. Изпратен е на фронта, където е взводен пълководец. След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява следването си.
От 1920 година взе участие в активността на Българска комунистическа партия, а през 1924 година е задържан и наказан на 8 година затвор за присъединяване в издаването на „ Работнически вестник “ и разпространяване на комунистически щемпел.
През 1929 година Трайчо Костов е амнистиран и отпътува за Съюз на съветските социалистически републики, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 година е определен за член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Завръща се в България за малко през 1931-1932 година и 1935-1936 година, а през 1938 година — дефинитивно.
По време на войната се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 година обаче е задържан и наказан на пожизнен затвор като началник на Българска комунистическа партия.
След 9 септември 1944 година Трайчо Костов е освободен от пандиза и е считан за втория човек в Българска комунистическа партия, като става политически секретар на партията. Именно той управлява политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на така наречен Народен съд. На 20 януари 1945 година на съвещание на Политбюро, на което се разискват присъдите на Народния съд, Трайчо Костов упорства за оптимално повече смъртни санкции.
Три години по-късно обаче Костов влиза в спор със руското държавно управление по отношение на предаването на информация, която е държавна загадка и със Съветско-българското стопанско съглашение. Въпреки заявките му, че „ от някои страни ние нямаме секрети “, руските управляващи и персонално Йосиф Сталин считат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася артикули за трети страни.
На среща в Москва Сталин подлага на критика отхвърли на Костов български икономически търговски институции да дават сведения на сътрудниците на руското посолство в София по отношение на цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Трайчо Костов споделя пред руския водач, че кардинално не е срещу даването на информацията, само че това следва да се реализира в един по-централизиран фасон, през него, като ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси.
Йосиф Висарио̀нович е толкоз сърдит, че изкрещява в лицето на Трайчо Костов - „ Вие що за болшевик сте? Жулик!(крадец, шарлатанин - бел.ред) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види от кое място сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път в никакъв случай не се стопираме. Ще доведем битката до дъно! “.
И с това ориста на политсекретаря на Българска комунистическа партия е предрешена. През март 1949 година Трайчо Костов е отхвърлен от държавното управление (като вицепремиер и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси) и е назначен за шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “. През юни с. година е изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия и скоро по-късно е задържан и разгласен за " зложелател на народа и партията ".
Обвинителният акт е подписан от основния прокурор на 28 ноември 1949 година, малко след което е оповестен в печата. Освен Трайчо Костов, обвинени са още 10 души. Вече някогашният политсекретар на Българска комунистическа партия е упрекнат в антипартийна активност, държавна измяна, образуване на държавен прелом и шпионаж в интерес на Англия и Съединени американски щати и заговорничество с Тито.
На 7 декември 1949 година във Военния клуб стартира правосъдният развой. Съдебният състав е управляван от ръководителя на Върховния съд Борис Кьосев, а обвиняването се води от прокурорите в Главна прокуратура Владимир Димчев и Тодор Цаков.
Трайчо Костов се отхвърля от направените по време на следствието признания, които са изтръгнати с безчовечен мъчения. Академик Георги Марков споделя, че в поредицата си „ Тайните на старите полицейски досиета”, че „ …Този човек, който е бил секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, е бил заставен да лази на четири крайници и да лае като куче над купа с храна в килията си. В началото е отказвал, само че на третия ден го е направил.”
На 14 декември Трайчо Костов е наказан на гибел и конфискуване на цялото му имущество. При произнасянето на присъдата той отхвърля виновността си и самопризнанията, само че най-после е принудително изведен от залата, до момента в който пледира своята непорочност.
Два дни по-късно, в 2.30 часа на 17 декември, Трайчо Костов е обесен в Централния софийски затвор.
Писателят Станко Михайлов, който с години е събирал материали от това време, съумял да откри преразказани думите на палача, извършил смъртната присъда на Трайчо Костов: " …Пристъпил към пъкленото си деяние, само че не можел да обеси обречения. Причината: бил толкоз слаб и олекнал от апетит, от денонощните мъчения и ужасите си, че просто се “изхлузвал” от въжето. И с цел да не се мъчел повече той го хванал за краката, провисил се и… почнал с всичка мощ да го дърпа надолу, до момента в който най-после мъченикът умрял. Тогава Евтим запитал палача за какво го е направил? А той дал отговор: “Ами помогнах му по-лесно и бързо да почине. Иначе трябваше да се мъчи кой знае какъв брой още…”.
След гибелта на Сталин през 1953 година и след Априлския пленум през 1956 година, Централен комитет на Българска комунистическа партия преразглежда политическото си отношение към Трайчо Костов и през септември афишира престъпните обвинявания по процеса за неоснователни, вследствие на което на 1 ноември Върховният съд анулира присъдите по делото.
Българска комунистическа партия продължава да осъжда Костов за прояви на шовинизъм и неприязън на Съветския съюз до ново решение на Централен комитет през декември 1989 година, когато дефинитивно е оправдан.
Източник: " Марица "
Трайчо Костов Джунев е роден на 17 юни 1897 година в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно хранилище. Завършва Първа софийска класическа гимназия с отличие. Негови съученици са бъдещият секретар на цар Борис III – Станислав Балан и бъдещият прочут полицейски началникНикола Гешев.
След завършването, Костов стартира да учи право в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, само че прекъсва поради Първата международна война. Изпратен е на фронта, където е взводен пълководец. След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява следването си.
От 1920 година взе участие в активността на Българска комунистическа партия, а през 1924 година е задържан и наказан на 8 година затвор за присъединяване в издаването на „ Работнически вестник “ и разпространяване на комунистически щемпел.
През 1929 година Трайчо Костов е амнистиран и отпътува за Съюз на съветските социалистически републики, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в номенклатурата на Коминтерна. През 1931 година е определен за член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Завръща се в България за малко през 1931-1932 година и 1935-1936 година, а през 1938 година — дефинитивно.
По време на войната се занимава с организирането на терористични акции на въоръженото крило на българските комунисти. През 1942 година обаче е задържан и наказан на пожизнен затвор като началник на Българска комунистическа партия.
След 9 септември 1944 година Трайчо Костов е освободен от пандиза и е считан за втория човек в Българска комунистическа партия, като става политически секретар на партията. Именно той управлява политическите убийства в първите месеци след преврата и организирането на така наречен Народен съд. На 20 януари 1945 година на съвещание на Политбюро, на което се разискват присъдите на Народния съд, Трайчо Костов упорства за оптимално повече смъртни санкции.
Три години по-късно обаче Костов влиза в спор със руското държавно управление по отношение на предаването на информация, която е държавна загадка и със Съветско-българското стопанско съглашение. Въпреки заявките му, че „ от някои страни ние нямаме секрети “, руските управляващи и персонално Йосиф Сталин считат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася артикули за трети страни.
На среща в Москва Сталин подлага на критика отхвърли на Костов български икономически търговски институции да дават сведения на сътрудниците на руското посолство в София по отношение на цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Трайчо Костов споделя пред руския водач, че кардинално не е срещу даването на информацията, само че това следва да се реализира в един по-централизиран фасон, през него, като ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси.
Йосиф Висарио̀нович е толкоз сърдит, че изкрещява в лицето на Трайчо Костов - „ Вие що за болшевик сте? Жулик!(крадец, шарлатанин - бел.ред) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види от кое място сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път в никакъв случай не се стопираме. Ще доведем битката до дъно! “.
И с това ориста на политсекретаря на Българска комунистическа партия е предрешена. През март 1949 година Трайчо Костов е отхвърлен от държавното управление (като вицепремиер и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси) и е назначен за шеф на Народната библиотека „ Кирил и Методий “. През юни с. година е изключен от Централен комитет на Българска комунистическа партия и скоро по-късно е задържан и разгласен за " зложелател на народа и партията ".
Обвинителният акт е подписан от основния прокурор на 28 ноември 1949 година, малко след което е оповестен в печата. Освен Трайчо Костов, обвинени са още 10 души. Вече някогашният политсекретар на Българска комунистическа партия е упрекнат в антипартийна активност, държавна измяна, образуване на държавен прелом и шпионаж в интерес на Англия и Съединени американски щати и заговорничество с Тито.
На 7 декември 1949 година във Военния клуб стартира правосъдният развой. Съдебният състав е управляван от ръководителя на Върховния съд Борис Кьосев, а обвиняването се води от прокурорите в Главна прокуратура Владимир Димчев и Тодор Цаков.
Трайчо Костов се отхвърля от направените по време на следствието признания, които са изтръгнати с безчовечен мъчения. Академик Георги Марков споделя, че в поредицата си „ Тайните на старите полицейски досиета”, че „ …Този човек, който е бил секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, е бил заставен да лази на четири крайници и да лае като куче над купа с храна в килията си. В началото е отказвал, само че на третия ден го е направил.”
На 14 декември Трайчо Костов е наказан на гибел и конфискуване на цялото му имущество. При произнасянето на присъдата той отхвърля виновността си и самопризнанията, само че най-после е принудително изведен от залата, до момента в който пледира своята непорочност.
Два дни по-късно, в 2.30 часа на 17 декември, Трайчо Костов е обесен в Централния софийски затвор.
Писателят Станко Михайлов, който с години е събирал материали от това време, съумял да откри преразказани думите на палача, извършил смъртната присъда на Трайчо Костов: " …Пристъпил към пъкленото си деяние, само че не можел да обеси обречения. Причината: бил толкоз слаб и олекнал от апетит, от денонощните мъчения и ужасите си, че просто се “изхлузвал” от въжето. И с цел да не се мъчел повече той го хванал за краката, провисил се и… почнал с всичка мощ да го дърпа надолу, до момента в който най-после мъченикът умрял. Тогава Евтим запитал палача за какво го е направил? А той дал отговор: “Ами помогнах му по-лесно и бързо да почине. Иначе трябваше да се мъчи кой знае какъв брой още…”.
След гибелта на Сталин през 1953 година и след Априлския пленум през 1956 година, Централен комитет на Българска комунистическа партия преразглежда политическото си отношение към Трайчо Костов и през септември афишира престъпните обвинявания по процеса за неоснователни, вследствие на което на 1 ноември Върховният съд анулира присъдите по делото.
Българска комунистическа партия продължава да осъжда Костов за прояви на шовинизъм и неприязън на Съветския съюз до ново решение на Централен комитет през декември 1989 година, когато дефинитивно е оправдан.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ