В 1914 или 1939 живеем? Или 1918 г.? Тези на

В 1914 или 1939 живеем? Или 1918 година? Тези на пръв взор неразбираеми въпроси са в основата на политиката на европейските страни (или неналичието на такава) по отношение на Украйна. За някои немски мислители заплахата е да " налетят " в огромна война, тъкмо както направиха европейските водачи през 1914 година Никой в действителност не е желал този пожар, който унищожи просперитета, реда и сигурността, само че решенията, взети в Берлин, Москва, Виена и Париж, го направиха неминуем, написа Едуард Лукас за " Център за разбор на европейската политика " - CEPA.

Тази теза е показана в провокираща размисъл книга, наречена " Сомнамбулите ", оповестена през 2012 година от австралийския историк Кристофър Кларк. Ангела Меркел бе огромен почитател и както отбелязва моят другар от New Statesman, Джеръми Клиф, доста от нейните наследници също. Канцлерът Олаф Шолц възкликна на неотдавнашна среща " Аз не съм кайзер Вилхелм ". Това, което имаше поради, бе, че няма да вкара Германия във война инцидентно. Той също по този начин се опасява от разрушителните последствия от нескончаем спор.

Друга обща историческа референтна рамка е 1918 година и призракът на Версайския кротичък контракт. Неговото наказателно отношение към победена Германия пося семената на идващия спор. Някои хора, като основания в Москва външнополитически специалист Сергей Караганов, считат, че Русия към този момент е претърпяла оскърбление във Версайски жанр след разпадането на Съветския съюз. Други, като френския президент Еманюел Макрон, считат, че е жизненоважно да се избегне сходен излаз, когато войната Русия-Украйна завърши. Така или другояче, урокът е явен: отнасяйте се с Русия по-добре, в случай че желаете положително държание в бъдеще.

Друга школа на мисълта вижда 1939 година като насочна точка. Неуспехът на Запада да се опълчи на Мусолини за Абисиния през 1935 година и на Хитлер, когато той марширува в Рейнланд през 1936 година и завладява Австрия и Судетите през 1938 година, проправи пътя за офанзивата против Полша през 1939 година Това наподобява е отразявано от по-скорошното усмиряване на експанзията на Кремъл против Естония, Грузия и други страни.

Историята е потребен тласък за мислене. Но това е неприятно управление за сегашното. Тезата е неправилна: тя отхвърля прекомерно леко войнствения пруски милитаризъм и прекалено упреква сръбския шовинизъм. Неговото значение за войната в Украйна е неуместно, както показва не различен, а самият Кларк. Тогава никой не искаше война. Но Путин очевидно желае такава в този момент. Въпросът е по какъв начин реагираме на това.

Препратките към Версай са нежни. Западът не унижава Русия през 90-те години. Той глезеше и угаждаше на Кремъл и Елцин. Ако войната с Украйна приключи пагубно, виновността е на Владимир Путин, а не на тези, които се опълчват на неговата експанзия. Руският водач може да спре, когато пожелае и колкото по-скоро го направи, толкоз по-добре за всички.

30-те години на предишния век не дават образец. Тогава пейзажът бе напълно друг. Нацистка Германия бе икономическа суперсила. Русия не е. Нацистко-съветският пакт от 1939 година няма актуален аналог (слава Богу). Нямаме потребност от исторически аналогии, с цел да знаем, че сме се оставили рисково късно да се събудим за съветския неоколониализъм.

Германците също са прекомерно подготвени да гълтам други неправилни исторически уроци, като митовете на Кремъл за Втората международна война, която сякаш основава безконечен дълг от Германия към модерна Русия. Само за протокола, най-големите загуби като дял от популацията са в днешните Украйна и Беларус. Всяко възприятие за виновност или историческа отговорност би трябвало да се насочва там, а не да се употребява за оправдаване на алчността и страхливостта.

Вместо да търсят безуспешно аналогии, нашите модерни сомнамбули би трябвало да се разсънят за неотложните несправедливости на сегашното и да обмислят по какъв начин бъдещите историци могат да преценяват отговора им.