17 училища с близо 100 ученици: Всички с двойки на матурите
В 17 учебни заведения в България с близо 100 възпитаници междинният триумф през 2025 година на наложителния държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература (БЕЛ) е тъкмо " Слаб 2,00 ", което значи, че нито един абитуриент в тях не е направил безусловно нищо на матурата.
Това демонстрират данните в отчет на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), който разгласява на уеб страницата си карта със междинния триумф по общини.
Средният резултат в страната през 2025 година е " Добър 4,27 ", като още когато бяха обявени резултатите, се направиха редица разбори и мнения за конкуренцията измежду най-хубавите учебни заведения в София и другите огромни градове. От Министерството на образованието и науката (МОН) и районните ръководства по образованието (РУО) съзнателно заобикалят да посочат и обществено да подчертават върху школата с най-слаби резултати.
През тази година в 202 български учебни заведения с близо четири хиляди възпитаници междинният триумф е под " Среден 3,00 ". Като е значимо да се подчертае, че не може да се заключи, че това са дребни учебни заведения в избрани региони и с неприятен шанс на съответния изпитен вид. Според разбора на ИПИ слаби учебни заведения има във всяка една от 28-те области и в общо половината от българските общини (131 общини). В над 70 от слабите учебни заведения зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.
Постоянство
Според отчета тези учебни заведения са непрекъснати в неуспеха си. Почти всички слаби учебни заведения (181 от 202) имат триумф под " Среден 3,00 " в най-малко две от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години. Над половината от тези учебни заведения имат триумф под " Среден 3,00 " във всяка една от последните три години, а четири са с цялостни двойки на всички зрелостници и предходната година. И тук причина за неуспеха не може да се търси в обособени възпитаници, тъй като в някои такива учебни заведения се явяват по над 10 възпитаници. Големината на обитаемото място също не е фактор – някои са в села, само че други са в междинни и даже огромни градове – столицата, Пловдив, Бургас.
" Мащабът, разпространяването и консистентността в резултатите на слабите учебни заведения демонстрират един от главните проблеми на българското обучение. Докато най-хубавите учебни заведения могат да се конкурират на международно равнище, други не съумяват да обезпечат и базисна просветеност на учениците си ", регистрират от ИПИ и допълват: " Фокусът върху тези учебни заведения и техните възпитаници е от изключително значение. Наблюдението им е належащо, а предприемането на ограничения – наложително. Целенасочените дейности могат да варират от промяна на управлението и командироване на учители през смяна на бюджетите и изучаваните профили до оптимизация на учебната мрежа. Това ще се отрази както на общото приблизително равнище на образованието, по този начин и на знанията и уменията на работната мощ и надлежно на икономическото развиване на страната ", разясняват още от ИПИ.
Баланс
Според министъра на образованието Красимир Вълчев задачата на предлаганите от ведомството промени е балансирането на образователните стратегии. Той акцентира, че не се цели да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят уравновесени решения в просветителната система. " Промените са единствено предложение, сега се разискват, а решенията в областта на образованието би трябвало да бъдат добре премислени ", добави той по време на посещаване в Професионалната гимназия по облекло и хранене " Райна Княгиня " в Стара Загора.
" Предложенията на МОН не са нормативен акт, сега текат разисквания. Предложили сме в осми клас понижаване на часовете по непознат език от 18 на 16 часа, което ще резервира опцията учениците да се приготвят ", сподели още Вълчев. Според него тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите, и то освен в езиковите гимназии. Ние сме предложили промени в рамковите образователни проекти. " Имахме диалози с шефове на езикови гимназии и доста от тях считат, че измененията са потребни за езикови гимназии ", уточни Красимир Вълчев.
Той изясни, че сега 18 от 35 часа в езикови гимназии са единствено по език, надлежно учениците не учат история, физика, химия, биология. " Опитваме се да премахнем това спиране в образователните проекти ", означи още министърът. В същото време родители и учители събират подписи под петиция във Facebook, с цел да се запазят в този момент настоящите образователни проекти в езиковите гимназии, написа " Телеграф ".
Това демонстрират данните в отчет на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), който разгласява на уеб страницата си карта със междинния триумф по общини.
Средният резултат в страната през 2025 година е " Добър 4,27 ", като още когато бяха обявени резултатите, се направиха редица разбори и мнения за конкуренцията измежду най-хубавите учебни заведения в София и другите огромни градове. От Министерството на образованието и науката (МОН) и районните ръководства по образованието (РУО) съзнателно заобикалят да посочат и обществено да подчертават върху школата с най-слаби резултати.
През тази година в 202 български учебни заведения с близо четири хиляди възпитаници междинният триумф е под " Среден 3,00 ". Като е значимо да се подчертае, че не може да се заключи, че това са дребни учебни заведения в избрани региони и с неприятен шанс на съответния изпитен вид. Според разбора на ИПИ слаби учебни заведения има във всяка една от 28-те области и в общо половината от българските общини (131 общини). В над 70 от слабите учебни заведения зрелостниците са 20 и повече, а в над 10 – 50 и повече.
Постоянство
Според отчета тези учебни заведения са непрекъснати в неуспеха си. Почти всички слаби учебни заведения (181 от 202) имат триумф под " Среден 3,00 " в най-малко две от последните три години, а 106 от тях – във всяка една от последните три години. Над половината от тези учебни заведения имат триумф под " Среден 3,00 " във всяка една от последните три години, а четири са с цялостни двойки на всички зрелостници и предходната година. И тук причина за неуспеха не може да се търси в обособени възпитаници, тъй като в някои такива учебни заведения се явяват по над 10 възпитаници. Големината на обитаемото място също не е фактор – някои са в села, само че други са в междинни и даже огромни градове – столицата, Пловдив, Бургас.
" Мащабът, разпространяването и консистентността в резултатите на слабите учебни заведения демонстрират един от главните проблеми на българското обучение. Докато най-хубавите учебни заведения могат да се конкурират на международно равнище, други не съумяват да обезпечат и базисна просветеност на учениците си ", регистрират от ИПИ и допълват: " Фокусът върху тези учебни заведения и техните възпитаници е от изключително значение. Наблюдението им е належащо, а предприемането на ограничения – наложително. Целенасочените дейности могат да варират от промяна на управлението и командироване на учители през смяна на бюджетите и изучаваните профили до оптимизация на учебната мрежа. Това ще се отрази както на общото приблизително равнище на образованието, по този начин и на знанията и уменията на работната мощ и надлежно на икономическото развиване на страната ", разясняват още от ИПИ.
Баланс
Според министъра на образованието Красимир Вълчев задачата на предлаганите от ведомството промени е балансирането на образователните стратегии. Той акцентира, че не се цели да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят уравновесени решения в просветителната система. " Промените са единствено предложение, сега се разискват, а решенията в областта на образованието би трябвало да бъдат добре премислени ", добави той по време на посещаване в Професионалната гимназия по облекло и хранене " Райна Княгиня " в Стара Загора.
" Предложенията на МОН не са нормативен акт, сега текат разисквания. Предложили сме в осми клас понижаване на часовете по непознат език от 18 на 16 часа, което ще резервира опцията учениците да се приготвят ", сподели още Вълчев. Според него тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите, и то освен в езиковите гимназии. Ние сме предложили промени в рамковите образователни проекти. " Имахме диалози с шефове на езикови гимназии и доста от тях считат, че измененията са потребни за езикови гимназии ", уточни Красимир Вълчев.
Той изясни, че сега 18 от 35 часа в езикови гимназии са единствено по език, надлежно учениците не учат история, физика, химия, биология. " Опитваме се да премахнем това спиране в образователните проекти ", означи още министърът. В същото време родители и учители събират подписи под петиция във Facebook, с цел да се запазят в този момент настоящите образователни проекти в езиковите гимназии, написа " Телеграф ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ