Поне двойно по-висока заплата за висшисти у нас
В 15 от 20-те специалности с най-висока предстояща нужда на пазара на труда системата на професионалното обучение сега приготвя малко (под 0,3%) или никакви фрагменти, написа Pariteni.
В същото време има огромна тежест на специалности, които не се търсят на пазара на труда, изключително на районно равнище - в Добрич, Сливен и столицата сходството е най-високо.
Само 8% от започващите приблизително професионално обучение са в дуална форма на образование. Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) показа огромно изследване, направено от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), което предлага съответни и новаторски насоки за промени в просветителната система в България.
4% от учениците са функционално необразовани по математика, а единствено 1/3 от популацията покрива базовото равнище на цифрови умения, сочи анализът на ИПИ. В професионалното обучение близо 45% от завършващите приблизително обучение получават подготовка, само че в 15 от 20-те най-търсени специалности системата приготвя под 0.3% фрагменти.
Висшето обучение носи обилни изгоди – 90% претовареност и междинна заплата от 25 хиляди лева годишно, само че единствено 18% от завършващите бакалаври са в ИТ специалности. Докато при тези без висше тя е едвам 1,2 хиляди лева на месец.
Премията на висшето обучение последователно нараства, като през 2022 година надвишава 100%, а икономическите рецесии водят до разширение на разликата. Тенденцията е към разкриване на все по-малко високоплатени места за среднисти и изгубване на тези за хора с главно и по-ниско обучение.
Според разбора на ИПИ това води до съществено разминаване сред икономическите действителности, потребностите на работодателите и предлагането на квалифицирани фрагменти на пазара на труда. Липсата на ефикасни просветителни политики води до стопански загуби и пропуснати изгоди за страната, което прави промените в бранша предпочитани, безапелационни са членовете на БРАИТ.
Изводите от изследването сочат, че би трябвало да се положат старания за смяна на образователните стратегии, с цел да отговорят по-добре на потребностите на актуалния пазар на труда и да развиват основни умения у учениците, изключително в цифровата сфера. Освен това се акцентира нуждата от по-добро обмисляне на приема в професионалните учебни заведения и даване на повече благоприятни условия за дуално образование. Така ще се подсигурява, че завършващите младежи ще бъдат по-подготвени за реализация на пазара на труда.
В същото време има огромна тежест на специалности, които не се търсят на пазара на труда, изключително на районно равнище - в Добрич, Сливен и столицата сходството е най-високо.
Само 8% от започващите приблизително професионално обучение са в дуална форма на образование. Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) показа огромно изследване, направено от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), което предлага съответни и новаторски насоки за промени в просветителната система в България.
4% от учениците са функционално необразовани по математика, а единствено 1/3 от популацията покрива базовото равнище на цифрови умения, сочи анализът на ИПИ. В професионалното обучение близо 45% от завършващите приблизително обучение получават подготовка, само че в 15 от 20-те най-търсени специалности системата приготвя под 0.3% фрагменти.
Висшето обучение носи обилни изгоди – 90% претовареност и междинна заплата от 25 хиляди лева годишно, само че единствено 18% от завършващите бакалаври са в ИТ специалности. Докато при тези без висше тя е едвам 1,2 хиляди лева на месец.
Премията на висшето обучение последователно нараства, като през 2022 година надвишава 100%, а икономическите рецесии водят до разширение на разликата. Тенденцията е към разкриване на все по-малко високоплатени места за среднисти и изгубване на тези за хора с главно и по-ниско обучение.
Според разбора на ИПИ това води до съществено разминаване сред икономическите действителности, потребностите на работодателите и предлагането на квалифицирани фрагменти на пазара на труда. Липсата на ефикасни просветителни политики води до стопански загуби и пропуснати изгоди за страната, което прави промените в бранша предпочитани, безапелационни са членовете на БРАИТ.
Изводите от изследването сочат, че би трябвало да се положат старания за смяна на образователните стратегии, с цел да отговорят по-добре на потребностите на актуалния пазар на труда и да развиват основни умения у учениците, изключително в цифровата сфера. Освен това се акцентира нуждата от по-добро обмисляне на приема в професионалните учебни заведения и даване на повече благоприятни условия за дуално образование. Така ще се подсигурява, че завършващите младежи ще бъдат по-подготвени за реализация на пазара на труда.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ