В 12:00 ч. на 2 юни в цяла България настъпва

В 12:00 ч. на 2 юни в цяла България настава тишина. Сирени звучат, хора стопират на място, транспортни средства прекъсват придвижването си. Мълчанието трае единствено минута, само че носи тежестта на цялата ни благодарност. Това е нашият метод да се поклоним – с тишина – пред Христо Ботев и всички, които са дали живота си за свободата и независимостта на България.

Традицията на националното безмълвие стартира през 1948 година, когато страната отбелязва 100 години от рождението на Ботев. За първи път тогава сирените прозвучават по едно и също време в цялата страна – не за паника, а за памет. Оттогава насам този обред се повтаря всяка година, непроменяемо, като автентичен жест на респект, който не се нуждае от думи.

2 юни стартира да се отбелязва още през 1884 година във Враца и Пловдив. През 1901 година на връх Вола, където умира Ботев, живи четници за пръв път се събират, с цел да почетат паметта му. През годините, съгласно политическия подтекст, денят сменя наименованията си – от „ ден на борците срещу турското иго и фашизма “ до „ ден на починалите за национално и обществено избавление “. Но едно остава непроменено – потребността да помним.

С решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година, 2 юни получава днешното си публично име: „ Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България “.

Мълчанието в този ден е акт на национално схващане. То е гласът на историята, който чуваме най-ясно точно когато всичко към нас утихне.