1 май 1966 г. една от най-зловещите минни трагедии в света
В 11.25 ч. на 1 май 1966 година над половин милион куб. м маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета се откъсват от стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „ Мир " край врачанското село Згориград. Калната маса минава през прохода „ Вратцата " и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 километра, тинята опустошава къщи, хора и животни, а ударната вълна била висока 3 метра.
Само намесата на незнаен и до през днешния ден миньор, който слиза от Балкана с мотора си и вижда протичащото се, предотвратява по-голяма покруса. С цялостно гърло мъжът крещи на всички да бягат нависоко. Миньорът застига пред Враца и рейс с възпитаници, стопира го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот тинята.
Твърди се, че на другия ден самият Тодор Живков преглежда провалите с хеликоптер. Наредено е труповете на починалите да се събират на стадиона. Държавата оказва помощ на оживелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лева за възмездяване на потърпевшите. Кръвнината за околните на починалите била по 1000 лева
Черната равносметка след трагичното събитие е стотици обезобразени до неразбираемост трупове /между тях четири деца/, 2 000 ранени, над 310 фамилии останали без дом, 156 разрушени къщи и над 1000 къщи с отнесени от стихията покриви. Официално се приказва за 118 починали, само че съгласно очевидци на събитието починалите са били към 500.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвиквало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени. Освен изказаните пожелания не се вземали никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на употребата на хвостохранилището. След нещастието властта скрила от останалата част на страната и света същинските размери на нещастието.
Почти година след страшното наводняване небрежно са наказани като отговорни за нещастието няколко шефове и инженери от мините и металургичния цех край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, същинските виновници обаче остават ненаказани.
Трагедията става причина преди няколко години село Згориград да се побратими с италианския град Тезеро. Там през 1985 година локалното население претърпява сходна покруса. Сега централният площад на балканското село носи името на град Тезеро, а площадът в италианското обитаемо място е наричан Згориград.
Само намесата на незнаен и до през днешния ден миньор, който слиза от Балкана с мотора си и вижда протичащото се, предотвратява по-голяма покруса. С цялостно гърло мъжът крещи на всички да бягат нависоко. Миньорът застига пред Враца и рейс с възпитаници, стопира го и дружно с водача юрват децата към околните скали, до момента в който изпод прекосявала с екот тинята.
Твърди се, че на другия ден самият Тодор Живков преглежда провалите с хеликоптер. Наредено е труповете на починалите да се събират на стадиона. Държавата оказва помощ на оживелите да възстановят жилищата си и отпуска близо 20 млн. лева за възмездяване на потърпевшите. Кръвнината за околните на починалите била по 1000 лева
Черната равносметка след трагичното събитие е стотици обезобразени до неразбираемост трупове /между тях четири деца/, 2 000 ранени, над 310 фамилии останали без дом, 156 разрушени къщи и над 1000 къщи с отнесени от стихията покриви. Официално се приказва за 118 починали, само че съгласно очевидци на събитието починалите са били към 500.
Скъсалото се хвостохранилище година преди този момент е предизвиквало безпокойството на редица експерти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея към този момент има пукнатини и хранилището е претрупано, обаче били подценени. Освен изказаните пожелания не се вземали никакви действителни ограничения за укрепването на стената или прекъсването на употребата на хвостохранилището. След нещастието властта скрила от останалата част на страната и света същинските размери на нещастието.
Почти година след страшното наводняване небрежно са наказани като отговорни за нещастието няколко шефове и инженери от мините и металургичния цех край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, същинските виновници обаче остават ненаказани.
Трагедията става причина преди няколко години село Згориград да се побратими с италианския град Тезеро. Там през 1985 година локалното население претърпява сходна покруса. Сега централният площад на балканското село носи името на град Тезеро, а площадът в италианското обитаемо място е наричан Згориград.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ