Драматичният театър във Варна отбелязва 173 години от рождението на Вазов с премиера на Под игото
В 103-ия си креативен сезон Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “, кани феновете на 20 и 21 септември, в навечерието на Деня на независимостта, на премиера на „ Под игото “ от Иван Вазов. Постановката е дело на режисьорката Бина Харалампиева, драматурга Юрий Дачев, художничката Свила Величкова и композитора Асен Аврамов, с присъединяване на Богдан Бухалов, Иван Юруков, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Христина Джурова, Николай Божков, Константин Соколов, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Валентин Митев, Николай Кенаров, Даниела Викторова, Недялко Стефанов, Симеон Лютаков, Габриела Боева, Гергана Арнаудова.
173 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
На 9.07.2023 година се навършиха 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов (9.07.1850-22.09.1921), първото българско предложение за Нобелова премия за литература (1917). Паметникът в Морската градина на Варна, дело на известния ваятел Андрей Николов, е повдигнат от комитет „ Българско Възраждане “ (1920), във връзка 50-годишния празник на националния стихотворец. В средата на постамента е гравиран стихът: „ Отъ ранните си млади години живехъ, за мен си не, а за народа. От ранните си млади години запехъ „ За татковина и за независимост. Приживе освещават и паметника на Иван Вазов в София, а в Рим, покрай вила Боргезе, се намира най-големият монумент на Иван Вазов, след този в родния му Сопот, повдигнат по концепция на премиера Силвио Берлускони, в памет на създателя на стихосбирката „ Италия “.
„ ПОД ИГОТО “
Премиерата на „ Под игото “ на сцената на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ е мотив да си напомним, че първият български разказ, сложил началото на този род в младата българската литература, остава и до през днешния ден най-познатото и обичано произведение на българите, както откри и телевизионният формат „ Голямото четене “ (2009). Написан по време на изгнаничеството на Вазов в Одеса, зареден с носталгия по родината, „ Под игото “ преглежда, като всички знаем, историческия интервал на османското господство, а подзаглавието „ Из живота на българите в предвечерието на Освобождението “ насочва към Априлското въстание и упованията за смяна, за нов и заслужен живот на общността. Неслучайно го назовават „ най-българският разказ “. Излиза като независима книга (1894) по едно и също време на британски „ Under the Yoke “, изд. William Heinemann и на български, „ Под игото “, изд. „ Т. Ф. Чипев “. Славата на „ Под игото “ като най-превежданата българска книга е неоспорима (освен в случай че „ Времеубежище “ на Георги Господинов не промени това).
Първата черно-бяла екранизация на „ Под игото “, реж. Дако Даковски (1952), с музика на Филип Кутев и присъединяване на Мирослав Миндов, Петко Карлуковски и Константин Кисимов придобива голяма известност. Години по-късно се появява 9-серийният ефирен филм “Под игото ” (1990), копродукция на България и Унгария, реж. Янко Янков и Нина Янкова, с Андрей Слабаков, Георги Черкелов, Георги Парцалев и други
В първата театрална акомодация на „ Под игото “ на сцената на Народния спектакъл (сезон 1910/1911) функциите на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина извършват забележителните артисти Атанас Кирчев и Адриана Будевска. Филип Филипов слага своя „ Драматичен сюжет в 2 елементи на „ Под игото “ (1981), със сценография на Стефан Савов и костюми на Венера Наследникова, също в Народния спектакъл, който носи името на Вазов от 1962 година
ПОД ИГОТО ВЪВ ВАРНА
Варненският трагичен спектакъл постоянно протяга ръка към произведения на Иван Вазов, само че „ Под игото “ се слага за пръв път в сезон 2023/24 от режисьорката Бина Харалампиева по драматургичния вид на Юрий Дачев, със сценография и костюми на Свила Величкова и музика на Асен Аврамов. Това е превъзходният постановъчен екип на „ Тютюн “ по Димитър Димов, основал най-търсеното зрелище в новата история на Варненския спектакъл, посрещано от претъпкани зали в цялата страна. Очакванията са, че същото ще се случи и с „ Под игото “. В функциите на Бойчо Огнянов и Д-р Соколов гостуват Богдан Бухалов от МГТ „ Зад канала “ и Иван Юруков от НТ „ Иван Вазов “, ролята на Кириак Стефчов е поверена на Стоян Радев, Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова – Кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Колчо Слепеца, Пламен Димитров – Чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – Чорбаджи Юрдан, Валентин Митев – Чорбаджи Мичо Бейзадето, Николай Кенаров – Хаджи Смион, Даниела Викторова – Хаджи Ровоама, Недялко Стефанов - Кандов, Симеон Лютаков – Г-н Фратю, Габриела Боева – Лалка, Гергана Арнаудова – Стайка. Премиерата следва на 20, 21.09.2023 година, в навечерието на Деня на независимостта.
173 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ
На 9.07.2023 година се навършиха 173 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов (9.07.1850-22.09.1921), първото българско предложение за Нобелова премия за литература (1917). Паметникът в Морската градина на Варна, дело на известния ваятел Андрей Николов, е повдигнат от комитет „ Българско Възраждане “ (1920), във връзка 50-годишния празник на националния стихотворец. В средата на постамента е гравиран стихът: „ Отъ ранните си млади години живехъ, за мен си не, а за народа. От ранните си млади години запехъ „ За татковина и за независимост. Приживе освещават и паметника на Иван Вазов в София, а в Рим, покрай вила Боргезе, се намира най-големият монумент на Иван Вазов, след този в родния му Сопот, повдигнат по концепция на премиера Силвио Берлускони, в памет на създателя на стихосбирката „ Италия “.
„ ПОД ИГОТО “
Премиерата на „ Под игото “ на сцената на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ е мотив да си напомним, че първият български разказ, сложил началото на този род в младата българската литература, остава и до през днешния ден най-познатото и обичано произведение на българите, както откри и телевизионният формат „ Голямото четене “ (2009). Написан по време на изгнаничеството на Вазов в Одеса, зареден с носталгия по родината, „ Под игото “ преглежда, като всички знаем, историческия интервал на османското господство, а подзаглавието „ Из живота на българите в предвечерието на Освобождението “ насочва към Априлското въстание и упованията за смяна, за нов и заслужен живот на общността. Неслучайно го назовават „ най-българският разказ “. Излиза като независима книга (1894) по едно и също време на британски „ Under the Yoke “, изд. William Heinemann и на български, „ Под игото “, изд. „ Т. Ф. Чипев “. Славата на „ Под игото “ като най-превежданата българска книга е неоспорима (освен в случай че „ Времеубежище “ на Георги Господинов не промени това).
Първата черно-бяла екранизация на „ Под игото “, реж. Дако Даковски (1952), с музика на Филип Кутев и присъединяване на Мирослав Миндов, Петко Карлуковски и Константин Кисимов придобива голяма известност. Години по-късно се появява 9-серийният ефирен филм “Под игото ” (1990), копродукция на България и Унгария, реж. Янко Янков и Нина Янкова, с Андрей Слабаков, Георги Черкелов, Георги Парцалев и други
В първата театрална акомодация на „ Под игото “ на сцената на Народния спектакъл (сезон 1910/1911) функциите на Бойчо Огнянов и Рада Госпожина извършват забележителните артисти Атанас Кирчев и Адриана Будевска. Филип Филипов слага своя „ Драматичен сюжет в 2 елементи на „ Под игото “ (1981), със сценография на Стефан Савов и костюми на Венера Наследникова, също в Народния спектакъл, който носи името на Вазов от 1962 година
ПОД ИГОТО ВЪВ ВАРНА
Варненският трагичен спектакъл постоянно протяга ръка към произведения на Иван Вазов, само че „ Под игото “ се слага за пръв път в сезон 2023/24 от режисьорката Бина Харалампиева по драматургичния вид на Юрий Дачев, със сценография и костюми на Свила Величкова и музика на Асен Аврамов. Това е превъзходният постановъчен екип на „ Тютюн “ по Димитър Димов, основал най-търсеното зрелище в новата история на Варненския спектакъл, посрещано от претъпкани зали в цялата страна. Очакванията са, че същото ще се случи и с „ Под игото “. В функциите на Бойчо Огнянов и Д-р Соколов гостуват Богдан Бухалов от МГТ „ Зад канала “ и Иван Юруков от НТ „ Иван Вазов “, ролята на Кириак Стефчов е поверена на Стоян Радев, Христина Джурова е Рада Госпожина, Веселина Михалкова – Кака Гинка, Николай Божков – Боримечката, Константин Соколов – Колчо Слепеца, Пламен Димитров – Чорбаджи Марко, Свилен Стоянов – Чорбаджи Юрдан, Валентин Митев – Чорбаджи Мичо Бейзадето, Николай Кенаров – Хаджи Смион, Даниела Викторова – Хаджи Ровоама, Недялко Стефанов - Кандов, Симеон Лютаков – Г-н Фратю, Габриела Боева – Лалка, Гергана Арнаудова – Стайка. Премиерата следва на 20, 21.09.2023 година, в навечерието на Деня на независимостта.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ