Децата на България изхвърлят всяка година близо 80 млн. пластмасови чашки
В 1/3 от държавните детски градини в България децата на възраст сред 3 и 7 години всекидневно изхвърлят еднократни пластмасови чаши, сочи анонимно изследване с анкетна карта. Изследването е осъществено по научен план на Магистърска стратегия „ Отговорно и стабилно ръководство ” към Стопански факултет на Софийски университет „ Свети Климент Охридски. “ В него са взели участие шефове, учители и родители от общо 141 държавни детски градини. Проучването е извършено през юни тази година. Като съществени аргументи за използването на еднократни чаши се показват неналичието на сурогат за случаите, когато децата играят на открито (67%), рекомендации от Регионалните здравни инспекции за приложимост на еднократни чаши (46%) и родители, които упорстват за използването на еднократни чаши (33%).
В навечерието на подготовките за старта на новата образователна година уредниците на изследването, академичната общественост, екологични сдружения и дейни жители припомнят за дълготрайните вреди от замърсяването с пластмаса. Те насочат апел към виновните институции, шефове, учители и родители на деца в детски градини и учебни заведения да подхващат ограничения за подмяна на еднократните съдове на храни и питиета с многократни такива. Целта е в дълготраен проект да се опази здравето на децата, да се основат привички за повторна приложимост у подрастващите и да се опази чистотата на околната среда.
Изследването включва както еднократни чаши, създадени напълно от пластмаса, по този начин и чаши, отчасти пластмасови, които постоянно са наричани „ картонени чаши. “ Тяхната приложимост съставлява рисков случай на потребителско държание: в случай че междинното време за приложимост на най-често срещаните пластмасови предмети варира от няколко часа до няколко минути, то времето за приложимост на водна чаша от едно дете се прави в границите на едвам няколко секунди.
Наблюдава се позитивна наклонност: през последните години в 64% от детските градини използването на еднократни чаши е била или към момента е налице, само че във всички детски заведения са били положени старания посредством полемики в общността тази процедура да бъде прекратена и да се предложат екологични заместители. Изводът от изследването е, че за прекратяване използването на еднократна пластмаса в детските градини не липсват средства, а институционална поддръжка, на първо място от страна на Министерство на здравеопазването. Липсата на консенсус в общността евентуално се дължи на незадоволителна осведоменост по отношение на вредите за здравето от използването на синтетичните полимери и тяхното струпване в околната среда.
Замърсяването с пластмасови боклуци води до интоксикация на околната среда. Над 7000 от общо над 13 000 химични субстанции, свързани с пластмасите, са класифицирани като рискови за хората и екосистемите. Както механичните, по този начин и химичните детайли на пластмасовите боклуци мигрират посредством водните и въздушни течения, попадат в хранителната верига, с което бележат наличие на процедура във всички екосистеми. Значително е натрупването на пластмасови боклуци във водните басейни: 109 млн. тона пластмаси има към този момент в реките, а 30 млн. тона — в океана. Почистването се трансформира във все по-голямо предизвикателство, поради непрекъснатото раздробяване на пластмасите на микрочастици, наречени микропластмаси. Европейските консуматори способстват към замърсяването с 32 милиона тона пластмасов боклук на година, като приблизително формираният боклук на глава от популацията е 150 кг. Това е два пъти повече от международната осреднена статистика от 60 кг/жител/година. По данни на Евростат в България междинната стойност на формирания боклук на човек общо от опаковки е 78.8 кг, от които ¼ по индикатор тегло са опаковки от пластмаса.
Като последващи стъпки за реализиране на екологично съзнание у подрастващите и спестяването на обилни количества пластмасов боклук, екологичната общественост приготвя отворено писмо до Министерство на здравеопазването, в което ще се упорства да бъдат взети ограничения против рекомендациите на районни инспектори за използването на еднократни чаши. Предлага се също да бъде направен лист с подобаващи заместители на пластмасата за пиянство на вода в дворните пространства на детските градини. Гражданските организации упорстват още за огромна осведомителна акция за предварителна защита на пластмасовия боклук, както и за неотложно въвеждане на депозитната система в страната.
Проучването е отдадено на Мисия „ Аз предпочитам чашата за многократна приложимост ”, към Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие (ОЦОСУР) е част от необятно публично придвижване, което от 10 години работи за смислена смяна на практиката за потребление на еднократни пластмасови чаши в детските градини. Еднократната пластмасова чаша е един от знаците на консуматорското общество, довело до чудовищните мащаби на световното замърсяване с пластмаса. С близо 1 400 000 000 еднократни пластмасови чаши за вода, които единствено децата от българските държавни детски градини са изхвърлили от 2017 г до през днешния ден, те прибавят към това замърсяване диря, която би описала повече от три пъти окръжността на Планетата. Към юни 2025 г. в над 550 държавни детски градини към момента постоянно се използват пластмасови чаши, като годишният боклук от 80 000 000 чаши основава “река ” от пластмаса с дължина 8 000 км – по-дълга и от река Нил.
Актрисата Илияна Лазарова, която през годините поддържа разнообразни дела, свързани със замърсяването с пластмаса, се включи и в тази акция. Тя прикани за незабавна реакция, като сподели следното: „ Като майка съм очевидец на несъразмерната приложимост на пластмаса в градините и учебните заведения. Проблемът назряваше и доста от дълго време трябваше да му се обърне внимание. Неведнъж съм алармирала виновните лица в образователните заведения и ограничения не бяха взети. За да избегна този проблем, да предпазя децата си от нездравословната пластмаса и да не способстваме и ние към световното замърсяване, адресирам децата си на учебно заведение с шишета и кутии за храна от материали за многократна приложимост като метал и стъкло. “
В навечерието на подготовките за старта на новата образователна година уредниците на изследването, академичната общественост, екологични сдружения и дейни жители припомнят за дълготрайните вреди от замърсяването с пластмаса. Те насочат апел към виновните институции, шефове, учители и родители на деца в детски градини и учебни заведения да подхващат ограничения за подмяна на еднократните съдове на храни и питиета с многократни такива. Целта е в дълготраен проект да се опази здравето на децата, да се основат привички за повторна приложимост у подрастващите и да се опази чистотата на околната среда.
Изследването включва както еднократни чаши, създадени напълно от пластмаса, по този начин и чаши, отчасти пластмасови, които постоянно са наричани „ картонени чаши. “ Тяхната приложимост съставлява рисков случай на потребителско държание: в случай че междинното време за приложимост на най-често срещаните пластмасови предмети варира от няколко часа до няколко минути, то времето за приложимост на водна чаша от едно дете се прави в границите на едвам няколко секунди.
Наблюдава се позитивна наклонност: през последните години в 64% от детските градини използването на еднократни чаши е била или към момента е налице, само че във всички детски заведения са били положени старания посредством полемики в общността тази процедура да бъде прекратена и да се предложат екологични заместители. Изводът от изследването е, че за прекратяване използването на еднократна пластмаса в детските градини не липсват средства, а институционална поддръжка, на първо място от страна на Министерство на здравеопазването. Липсата на консенсус в общността евентуално се дължи на незадоволителна осведоменост по отношение на вредите за здравето от използването на синтетичните полимери и тяхното струпване в околната среда.
Замърсяването с пластмасови боклуци води до интоксикация на околната среда. Над 7000 от общо над 13 000 химични субстанции, свързани с пластмасите, са класифицирани като рискови за хората и екосистемите. Както механичните, по този начин и химичните детайли на пластмасовите боклуци мигрират посредством водните и въздушни течения, попадат в хранителната верига, с което бележат наличие на процедура във всички екосистеми. Значително е натрупването на пластмасови боклуци във водните басейни: 109 млн. тона пластмаси има към този момент в реките, а 30 млн. тона — в океана. Почистването се трансформира във все по-голямо предизвикателство, поради непрекъснатото раздробяване на пластмасите на микрочастици, наречени микропластмаси. Европейските консуматори способстват към замърсяването с 32 милиона тона пластмасов боклук на година, като приблизително формираният боклук на глава от популацията е 150 кг. Това е два пъти повече от международната осреднена статистика от 60 кг/жител/година. По данни на Евростат в България междинната стойност на формирания боклук на човек общо от опаковки е 78.8 кг, от които ¼ по индикатор тегло са опаковки от пластмаса.
Като последващи стъпки за реализиране на екологично съзнание у подрастващите и спестяването на обилни количества пластмасов боклук, екологичната общественост приготвя отворено писмо до Министерство на здравеопазването, в което ще се упорства да бъдат взети ограничения против рекомендациите на районни инспектори за използването на еднократни чаши. Предлага се също да бъде направен лист с подобаващи заместители на пластмасата за пиянство на вода в дворните пространства на детските градини. Гражданските организации упорстват още за огромна осведомителна акция за предварителна защита на пластмасовия боклук, както и за неотложно въвеждане на депозитната система в страната.
Проучването е отдадено на Мисия „ Аз предпочитам чашата за многократна приложимост ”, към Обществен Център за Околна Среда и Устойчиво Развитие (ОЦОСУР) е част от необятно публично придвижване, което от 10 години работи за смислена смяна на практиката за потребление на еднократни пластмасови чаши в детските градини. Еднократната пластмасова чаша е един от знаците на консуматорското общество, довело до чудовищните мащаби на световното замърсяване с пластмаса. С близо 1 400 000 000 еднократни пластмасови чаши за вода, които единствено децата от българските държавни детски градини са изхвърлили от 2017 г до през днешния ден, те прибавят към това замърсяване диря, която би описала повече от три пъти окръжността на Планетата. Към юни 2025 г. в над 550 държавни детски градини към момента постоянно се използват пластмасови чаши, като годишният боклук от 80 000 000 чаши основава “река ” от пластмаса с дължина 8 000 км – по-дълга и от река Нил.
Актрисата Илияна Лазарова, която през годините поддържа разнообразни дела, свързани със замърсяването с пластмаса, се включи и в тази акция. Тя прикани за незабавна реакция, като сподели следното: „ Като майка съм очевидец на несъразмерната приложимост на пластмаса в градините и учебните заведения. Проблемът назряваше и доста от дълго време трябваше да му се обърне внимание. Неведнъж съм алармирала виновните лица в образователните заведения и ограничения не бяха взети. За да избегна този проблем, да предпазя децата си от нездравословната пластмаса и да не способстваме и ние към световното замърсяване, адресирам децата си на учебно заведение с шишета и кутии за храна от материали за многократна приложимост като метал и стъкло. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ