Узбекистан ни предава убиеца от „Соло“ на 1 март
Жестокото двойно ликвидиране беше осъществено в ранните часове на 18 април 2009 година в центъра на София. Там се засичат две компании, едната от които преди малко е излязла от дискотека „ Соло “, която се намира на метри от Съдебната палата. След разменени реплики един от младежите вади нож и намушква трима от съперниците си. След това се качва на такси и изчезва. 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националния тим по хокей на лед, издъхва на място, а 24-годишният Васил Александров – в колата за спешна помощ на път за болница. Тежко ранен е приятелят им Кирил Димитров.
Илиян Тодоров беше арестуван в Узбекистан при започване на март тази м.г. при опит да напусне страната през летището в Ташкент с полет за Истанбул.
При гранична инспекция летищните управляващи са открили, че Тодоров употребява подправен съветски паспорт и са го задържали. Установили действителната му идентичност и тогава схващат, че Тодоров е търсен с алена бюлетина на Интерпол за влезнала в действие присъда за двойно ликвидиране, постановена от Върховен касационен съд на Република България. Тогава бюрото на Интерпол в Ташкент уведомява неотложно своите сътрудници в София за задържането на Тодоров, а на 9 март Върховната касационна прокуратура изпраща искане за екстрадицията на Тодоров в България за изтърпяване на наказване „ пожизнен затвор “. Срещу Тодоров обаче е формирано наказателно произвеждане за документно закононарушение (ползване на подправен паспорт) в Узбекистан и той е изправен пред Мирабадския областен съд за наказателни каузи в Ташкент, който през юли т.г. го осъжда на 5 години и 1 месец затвор.
Документи, съгласно които на 6 декември в посолството на България в Ташкент дошъл узбекистански жител, който се показал за чиновник в пандиза в Алмалък, където Тодоров излежавал присъдата си. Поискал от посолството на Тодоров да бъде публикуван документ за депортиране в България, защото в същия ден е влезнала в действие подписана от президента на Узбекистан Шавкат Мирзоев прошка на Тодоров и следва той незабавно да бъде освободен от пандиза.
От посолството с грама неотложно осведомят българското Министерство на външните работи, Министерството на правораздаването, Върховната касационна прокуратура и основния прокурор и Министерството на вътрешните работи.
Тогава дирекция „ Международно оперативно полицейско съдействие “ в Министерство на вътрешните работи изпращат незабавно питане за случая до бюрото на Интерпол в Ташкент. Оттам неотложно дали отговор, че на 6 декември 2023 година българският жител Илиян Тодоров е освободен от пандиза в Алмалък и неотложно е арестуван по настояването на България за екстрадиция. От Интерпол – Ташкент са поискали от офиса на основния прокурор в България неотложно да придвижат документите за екстрадиция посредством Главната прокуратура на Република Узбекистан.
Илиян Тодоров беше в неопределеност от края на 2011 година.
На 9 декември 2011 година арбитър Румяна Ченалова от Софийски градски съд оправда подсъдимия за убийството пред „ Соло “ Илиян Тодоров с претекста, че виновността му не била потвърдена. Присъдата обаче бе подписана с изключително мнение от едната съдийка в състава – Мария Дончева. Две седмици по-късно магистратите отхвърлиха и гражданските искове, предявени от родителите на двете убити момчета на обща стойност 850 хиляди лв.. Съдия Ченалова пък оповести претекстовете си чак след 4,5 месеца, вместо в законовия едномесечен период.
Така делото стигна до втора инстанция, само че Илиян Тодоров към този момент бе на независимост след оправдателната присъда.
По време на делото пред Софийския апелативен съд нови доказателства не бяха събрани, все пак правосъдният състав с ръководител арбитър Антоанета Данова и членове арбитър Лада Паунова и арбитър Вера Цветкова реши, че Тодоров е отговорен. В началото на април 2013 година въззивният съд анулира присъдата на Софийски градски съд и постанови нова – „ пожизнен затвор “ за подсъдимия Илиян Тодоров. Магистратите присъдиха по 150 000 лв. обезщетение за фамилиите на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров. 50 000 лв. обезщетение беше присъдено на ранения Кирил Димитров.
Илиян Тодоров не се появи на нито едно съвещание по делото на втората инстанция. Чрез юриста му присъдата на Софийския апелативен съд беше обжалвана пред Върховен касационен съд. На 4 декември 2013 година Върховният касационен съд дефинитивно удостовери присъдата му. Дни по-късно се оказа, че от „ Охрана на правосъдната власт “ не могат да намерят Тодоров, с цел да го приведат в пандиза в София. Полицията направи обиск в дома на родителите на Тодоров. Разпитани са и съседите на наказания, които декларирали, че не са виждали Илиян Тодоров от дълго време. Пак тогава пред полицията родителите на Тодоров декларирали, че от година не поддържат контакт със сина си, тъй като им бил ядосан, че не го защитили в съда./24 часа
