20% ръст на заплатите в съдебната система поиска пак ВСС въпреки кризата в бюджетния сектор
Увеличението се желае за тази година, само че надали ще бъде утвърдено от парламента
Висшият правосъден съвет (ВСС) отново изиска нарастване на заплатите в правосъдната система през 2023 година с 20%.
Пленумът на Висш съдебен съвет утвърди плановете по бюджетната прогноза на правосъдната власт за интервала 2024-2026 година и приложенията към нея, в осъществяване на Решение на Министерски съвет №70 от 27 януари 2023 година за бюджетната процедура за 2024 година, оповестиха от Висш съдебен съвет.
Припомняме, че през септември 2022 година правосъдната власт изиска нарастване на заплатите за 2023 година с 20%.
Миналата година служебният кабинет на Гълъб Донев обаче отхвърли да внесе в 48-ото Народно заседание проектобюджет за 2023 година В момента финансите на страната са основани върху бюджета за 2022 година
Правителството понастоящем готви да внесе проектофинансова рамка за 2023 година Това ще стане след свикването на 49-ото Народно заседание. З аради проблемите с недостига обаче държавното управление счита да замрази заплатите в администрацията и да вдигне някои налози.
Въпреки това Висш съдебен съвет отново упорства за сериозен растеж на заплатите за магистратите.
Разходите са създадени, като за база е употребен бюджетът на правосъдната власт за 2022 година с планувана актуализация на заплатите с 30%, 20 % от които са планувани за 2023 година и 10% за 2024 година, като за идващите две години – 2025 година и 2026 година, нарастването е планувано с 10%, на разноските за прехрана с 16,9 % (размерът на годишната инфлация за 2022 г.) и предложенията на органите на правосъдната власт, показват от Висш съдебен съвет.
Съгласно член 233, алинея 6, изр. първо от Закон за съдебната власт по бюджетите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и съдилищата са планувани средства за спомагателни хонорари на магистратите в органите на правосъдната власт, като първата група включва извънредно и високо натоварени съдилища, а втората включва приблизително и ниско натоварени.
Относно данните за Прокуратурата на Репулика България разноските за заплати са , както следва: за 2024 година – 806,3 млн. лева, за 2025 година – 886,9 млн. лева и за 2026 година – 975,6 млн. лева
Капиталовите разноски разчетени по години , са както следва: 2024 година – 97,1 млн. лева, 2025 година – 66,7 млн. лева и 2026 година – 36,6 млн. лева За всяка от идващите три години е плануван запас за неотложни и непредвидени потребности по 900 хиляди лева, показват още от Висш съдебен съвет.
При дебата през днешния ден в Пленума на Висшия правосъден съвет ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова сложи въпроса за внезапно понижени бюджети за командировки на съда. Тя обаче изясни, че няма да предлага промени във финансовата рамка.
Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев разяснява от своя страна: „ Само да ви напомня, в случай че си спомняте, за предходната година, когато подготвяхме плана за бюджет на правосъдната власт за тази година, ние го внесохме още по средата на месец септември в Министерството на финансите. Последваха три поредни корекции до внасянето му вероятно, което по този начин и не се случи, несъмнено, в Народното събрание. Поне три пъти коригирахме бюджета, който бяхме заложили, до неговото дефинитивно приготовление от страна на Министерския съвет за внасяне в Народното събрание. “
По предписание желаният от Висш съдебен съвет бюджет се разграничава от това, което предлага държавното управление като промяна . Народното събрание пък всекидневно на първо четене утвърждава проектобюджета, препоръчан от Министерския съвет, и отхвърля този на правосъдната власт.
Висшият правосъден съвет (ВСС) отново изиска нарастване на заплатите в правосъдната система през 2023 година с 20%.
Пленумът на Висш съдебен съвет утвърди плановете по бюджетната прогноза на правосъдната власт за интервала 2024-2026 година и приложенията към нея, в осъществяване на Решение на Министерски съвет №70 от 27 януари 2023 година за бюджетната процедура за 2024 година, оповестиха от Висш съдебен съвет.
Припомняме, че през септември 2022 година правосъдната власт изиска нарастване на заплатите за 2023 година с 20%.
Миналата година служебният кабинет на Гълъб Донев обаче отхвърли да внесе в 48-ото Народно заседание проектобюджет за 2023 година В момента финансите на страната са основани върху бюджета за 2022 година
Правителството понастоящем готви да внесе проектофинансова рамка за 2023 година Това ще стане след свикването на 49-ото Народно заседание. З аради проблемите с недостига обаче държавното управление счита да замрази заплатите в администрацията и да вдигне някои налози.
Въпреки това Висш съдебен съвет отново упорства за сериозен растеж на заплатите за магистратите.
Разходите са създадени, като за база е употребен бюджетът на правосъдната власт за 2022 година с планувана актуализация на заплатите с 30%, 20 % от които са планувани за 2023 година и 10% за 2024 година, като за идващите две години – 2025 година и 2026 година, нарастването е планувано с 10%, на разноските за прехрана с 16,9 % (размерът на годишната инфлация за 2022 г.) и предложенията на органите на правосъдната власт, показват от Висш съдебен съвет.
Съгласно член 233, алинея 6, изр. първо от Закон за съдебната власт по бюджетите на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и съдилищата са планувани средства за спомагателни хонорари на магистратите в органите на правосъдната власт, като първата група включва извънредно и високо натоварени съдилища, а втората включва приблизително и ниско натоварени.
Относно данните за Прокуратурата на Репулика България разноските за заплати са , както следва: за 2024 година – 806,3 млн. лева, за 2025 година – 886,9 млн. лева и за 2026 година – 975,6 млн. лева
Капиталовите разноски разчетени по години , са както следва: 2024 година – 97,1 млн. лева, 2025 година – 66,7 млн. лева и 2026 година – 36,6 млн. лева За всяка от идващите три години е плануван запас за неотложни и непредвидени потребности по 900 хиляди лева, показват още от Висш съдебен съвет.
При дебата през днешния ден в Пленума на Висшия правосъден съвет ръководителят на Върховния касационен съд Галина Захарова сложи въпроса за внезапно понижени бюджети за командировки на съда. Тя обаче изясни, че няма да предлага промени във финансовата рамка.
Представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев разяснява от своя страна: „ Само да ви напомня, в случай че си спомняте, за предходната година, когато подготвяхме плана за бюджет на правосъдната власт за тази година, ние го внесохме още по средата на месец септември в Министерството на финансите. Последваха три поредни корекции до внасянето му вероятно, което по този начин и не се случи, несъмнено, в Народното събрание. Поне три пъти коригирахме бюджета, който бяхме заложили, до неговото дефинитивно приготовление от страна на Министерския съвет за внасяне в Народното събрание. “
По предписание желаният от Висш съдебен съвет бюджет се разграничава от това, което предлага държавното управление като промяна . Народното събрание пък всекидневно на първо четене утвърждава проектобюджета, препоръчан от Министерския съвет, и отхвърля този на правосъдната власт.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ