Пенсиите увеличени изпреварващо на лудите цени, но заплатите - не
Увеличението на пенсиите, което беше гласувано тази година, е изпреварило лудия танц на цените и увеличените разноски на семействата. Не по този начин стоят нещата обаче със заплатите, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Според данните, оповестени от Национален статистически институт преди дни, за първата половина на годината приходите от пенсии са се нараснали с 39%, а тези от заплата - единствено със 7,7%. Приходите от независима претовареност нарастват едвам с 1,7%.
Ударното покачване на пенсиите през последната година води до надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите, показват от ИПИ.
Изводът на Адриан Николов - старши икономист в института, е, че приходите на хората едвам съумяват да догонят инфлацията, която на годишна база доближи 17,3%. За образец се дава това, че повишаването на междинния приход на разположение от домакинство през второто тримесечие е с 16,5%. Същевременно темпът на повишаване на потребителските цени на годишна база през април, май и юни е бил 15,6%.
Това показвало, че към средата на годината повишаването на приходите към момента изпреварва полуделите цени, само че с доста малко. А в края на юли годишната инфлация към този момент доближи 17,3% и заради това от ИПИ не изключват опцията през идващото тримесечие инфлацията да надвиши покачването на приходите и хората да стартират действително да обедняват.
Заради ниския растеж на приходите от обществена помощ - 5,2% на годишна база, семействата, които и преди са имали най-ограничени приходи, страдат най-вече от повдигането на цените, показват от института. При тях имало и най-голямо стесняване на покупателната дарба. Това показвало, че има потребност от преформулиране и по-прецизно ориентиране на обществените разноски към най-нуждаещите се, показват в разбора си ИПИ.
Върху семействата спомагателен напън оказвало и по-бързото повишаване на разноските, в сравнение с приходите на годишна база. Това се доказвало и от показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото.
Същевременно се усилва делът на разноските, които българите вършат за храна и превоз, т.е. употребява се по-малко храна, само че се купува на по-висока цена.
Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите от първа нужда, само че при тях цените порастват най-бързо. При храните повишаването е с 24% на годишна база, а при превоза - с 31%.
Според данните, оповестени от Национален статистически институт преди дни, за първата половина на годината приходите от пенсии са се нараснали с 39%, а тези от заплата - единствено със 7,7%. Приходите от независима претовареност нарастват едвам с 1,7%.
Ударното покачване на пенсиите през последната година води до надхвърляне на инфлацията при приходите на пенсионерите, само че това не важи за работещите, показват от ИПИ.
Изводът на Адриан Николов - старши икономист в института, е, че приходите на хората едвам съумяват да догонят инфлацията, която на годишна база доближи 17,3%. За образец се дава това, че повишаването на междинния приход на разположение от домакинство през второто тримесечие е с 16,5%. Същевременно темпът на повишаване на потребителските цени на годишна база през април, май и юни е бил 15,6%.
Това показвало, че към средата на годината повишаването на приходите към момента изпреварва полуделите цени, само че с доста малко. А в края на юли годишната инфлация към този момент доближи 17,3% и заради това от ИПИ не изключват опцията през идващото тримесечие инфлацията да надвиши покачването на приходите и хората да стартират действително да обедняват.
Заради ниския растеж на приходите от обществена помощ - 5,2% на годишна база, семействата, които и преди са имали най-ограничени приходи, страдат най-вече от повдигането на цените, показват от института. При тях имало и най-голямо стесняване на покупателната дарба. Това показвало, че има потребност от преформулиране и по-прецизно ориентиране на обществените разноски към най-нуждаещите се, показват в разбора си ИПИ.
Върху семействата спомагателен напън оказвало и по-бързото повишаване на разноските, в сравнение с приходите на годишна база. Това се доказвало и от показаните от Национален статистически институт промени в количествата употребявани артикули, където спад се следи при хляба, зеленчуците, месото, млякото.
Същевременно се усилва делът на разноските, които българите вършат за храна и превоз, т.е. употребява се по-малко храна, само че се купува на по-висока цена.
Домакинствата редуцират разноските си до стоките и услугите от първа нужда, само че при тях цените порастват най-бързо. При храните повишаването е с 24% на годишна база, а при превоза - с 31%.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ