Увеличението на минималната работна заплата не може да покрие увеличението

Увеличението на минималната работна заплата не може да покрие нарастването на цените. Затова настояваме от средата на годината да има още един растеж, таке че най-малко до известна степен да се компенсира. Това сподели икономическият консултант на КТ „ Подкрепа " Ваня Григорова в предаването „ Тази събота " по бТВ.

Според нея една от главните краткосрочни ограничения е още едно увеличение на минималната работна заплата в средата на годината и понижение на Данък добавена стойност за някои артикули от първа нужда. „ В последна сметка напълно друго е потреблението при бедния и богатия, напълно разнообразни са приходите и разноските, които вършат за тези артикули от първа нужда двете групи ", разяснява тя.

Намаляване на Данък добавена стойност е общоприетата процедура в Европейския съюз и е всеобщо прилагана от началото на рецесията.

Основната мярка в битката с рецесията съгласно Григорова е връщането на компаниите и юридическите лица на контролирания пазар на електрическа енергия. „ Ние можем да покриваме потребността си от електрическа енергия даже в този момент, в случай че не се постанова да изнасяме всичко. Преди Нова година даже държавното управление се опита да организира този диалог с Европейска комисия, само че Европейска комисия сподели „ Не ". когато Европейска комисия ни постанова да прилагаме наказания такива, които нараняват и стопанската система, и българските жители, тогава тя би трябвало да отстъпи от тези безумни политики, които организира, с цел да можем да оцелеем ", съобщи икономистът.

Икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система счита, че по-важно от Данък добавена стойност е да се привлекат вложители, които да не разчитат на евтина работна ръка, а да имат одобрени пазари, високотехнологично съоръжение и да заплащат положителни заплата.

„ Отношение на ставката на Данък добавена стойност за главните храни от опит от много други страни демонстрира, че това не е най-прецизното оръжие за битка с високите цени. Такива стъпки бяха правени преди години и в Румъния, и в Словакия и се оказа, че към 1/4 от понижението на налога единствено се трансферира в по-ниска цена, а 3/4 са в по-висок доход на търговеца и производителя. Много зависи какви са другите пазарни сили и на обособените търговци, на дистрибутори. Така че това не е доста прецизна мярка. Тази мярка оказва помощ и на небогати, и на богатия, т.е. който има доста запаси, използва доста. Така че аз бих се фокусирал върху разходни политики, т.е. пол