Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) се подкрепя от 54,1%

Увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) се поддържа от 54,1% от българите, като 1/3 от тях считат, че тя би трябвало да бъде равна на заплатата за прехрана. Това сочат резултатите от представително изследване измежду 804 пълнолетни български жители. Изследването е за настройките по отношение на динамичността на приходите, размера на минималната работна заплата, механизма за нейното установяване и приравняването ѝ към цената на заплатата за прехрана. То е извършено в интервала 30 октомври – 7 ноември 2025 година от социологическа организация „ Мяра “ по поръчка на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Информацията беше показана на конференция в централата на КНСБ.

Почти 19% от интервюираните са срещу нарастването на МРЗ, а 27% се двоумят.

„ Повишението на МРЗ се възприема като належащо социално-икономическо деяние от повече от половината участници в изследването “, споделят специалистите, провели проучването.

Подкрепата за растеж на МРЗ е висока измежду заетите в държавния и в частния бранш, както и измежду безработните, сподели зам.-директорът на Института за обществени и синдикални проучвания и образования (ИССИО) Виолета Иванова. Негативно настроени към нарастването на МРЗ са самонаетите лица и притежателите на бизнес, уточни тя.

Данните сочат още, че 86,1 на 100 от хората са на мнението, че полученият през тази година растеж на възнагражденията не е задоволителен. Само 11,1% дефинират нарастването на МРЗ като задоволително.

Отчита се фрагментация при степента на нарастване на заплатите, като 42,5% са показали, че са получили растеж на възнагражденията от порядъка на 10-15%. С максимален дял е групата с приход в диапазон 2000-3000 лева (59,4%).

Ясно се виждат диспропорциите, които проучването адресира. Те са освен във връзка с обществените неравенства, само че и във връзка с районните, разяснява създателят на организация „ Мяра “ Първан Симеонов. По думите му подобен вид разбор може да помогне на публичния спор за МРЗ и да се покаже мнението на българите.

МРЗ следва да се дефинира по стопански действия и квалификационни групи специалности посредством механизмите на груповото трудово договаряне, означи вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Той сподели, че има законопроект за промени в Кодекса на труда, който „ претендира, че транспонира Директивата за съответни минимални работни заплати “. И подсети, че директивата изисква покритие от 80% на груповото трудово договаряне.

КНСБ упорства за адекватност в измерването на МРЗ, съответстваща на заплатата за прехрана на национално равнище, и по-късно да се пристъпи към МРЗ по стопански действия, които да надграждат националната такава, сподели основният икономист на КНСБ и шеф на ИССИО Любослав Костов./БТА