Увеличение: ученици взимат минимум 25 лв. стипендия. 715 училища са

...
Увеличение: ученици взимат минимум 25 лв. стипендия. 715 училища са
Коментари Харесай

Увеличение: ученици взимат минимум 25 лв. стипендия


Увеличение: възпитаници взимат най-малко 25 лева стипендия. 715 учебни заведения са без физкултурни салони, България дава под 1% за просвета, единствено шест са като нас в Европейски Съюз. Стипендиите за възпитаници ще бъдат увеличени.
Най-ниската ученическа стипендия да стане 25 лв., а всички останали да се вдигнат с 20%, предлага просветният министър проф. Галин Цоков. Той показа бюджета за обучение пред отрасловата комисия в Народното събрание.В момента стипендиите за възпитаници са от 21 лева до 60 лева, само че стойностите не са променяни от години, а инфлацията от дълго време ги е изяла. За нарастването са нужни 2,6 млн. лв., посочи министърът.

Номинално парите за обучение са повече в бюджет 2023 година, само че действително са по-малко, разясниха пък депутати. Остава правилото учителските заплати да са 125% от междинната работна заплата, като в бюджета по това перо са заделени 465 млн. лв.. Предвид това, че минималната заплата става 780 лева, за покриване на растежа й са заделени 59 млн. лв.. Тъй като депутатите в предишния парламент одобриха учебниците и помагалата за децата от 1-ви до 7-и клас да са безвъзмездни, малко над 11 млн. лв. са избрани за тази цел. Почти толкоз са и парите за безвъзмезден превоз на учениците, в чиито обитаеми места няма учебно заведение. Още малко над 13 млн. лв. са избрани за професионалните паралелки от предпазени специалности.

746 учебни заведения са без физкултурен салон, разясниха депутати по време на дебата в парламентарната комисия. За да се изградят, са нужни 240 млн. лв., още 100 млн. лв. за ремонт и създаване на студентски общежития. Тези средства обаче ще останат пожелателни в тригодишната прогноза от 2024 година до 2026 година В бюджета няма планувани пари и за безвъзмезден превоз на учители и различен педагогичен личен състав. Още 6 млн. лв. трябват за ремонтни действия по базата на МОН. Ремонти са нужни и във висшите учебни заведения. „ Има необяснимо разминаване в средствата за другите университети “, разяснява обаче Ирена Анастасова от Българска социалистическа партия.

Крайно време е да се възстановяват и заплатите на университетския състав, само че нарастването би трябвало да е осезателно за асистенти и доценти, които вземат ниски заплати, а не за ректорите, счита проф. Андрей Чорбанов от Има Такъв Народ. Сега заплащането на доценти е увеличено с 50 лева и става 1750 лева, което и покрай учителската заплата. В оферти бюджет за обучение за 2023 година спомагателни пари са заделени с изключение на за възнагражденията на университетския състав, за увеличение на качеството на образованието – 16 млн. лв.. 10 млн. лева са за растеж на студентските стипендии, 14 млн. лв. за стипендии на докторанти и 6,8 млн. лв. за студентски столове и общежития.

Оказва се, че България е една от шестте страни в Европейския съюз, която отделя под 1% от брутния вътрешен артикул за просвета. За обучение пък са заделени тази година 4,1% от Брутният вътрешен продукт при планувани 4,5%. „ Процентът за дадена година не може да е по-нисък от миналогодишния, този текст в Закона за предучилищното и учебното обучение е изстрадан “, разяснява и някогашният образован министър Красимир Вълчев, в този момент народен представител от ГЕРБ. Той акцентира, че това се случва за първи път от 2015 година Според Вълчев най-лесно се режат пари от образованието и в този момент поради инфлацията ще се работят по-малко действия, които ще костват по-скъпо. В дебатите по бюджета за обучение участваха и представители на работодателите, на Българска академия на науките, на браншови съюзи, които изрекоха своите претенции и опасения. В последна сметка бюджетът за обучение не беше признат на първо четене в комисията, следва гласоподаване в пленарна зала.

Заплатите на педагогическия личен състав в забавачките би трябвало да са колкото са учителските, разясниха депутати. Липсва задоволително финансиране и за храна на малчуганите поради високите цени на питателните артикули. Решението от предходния парламент родителите да не заплащат такса съгласно някои от народните представители е взето недалновидно. Други пък считат, че таксите, които надалеч не покриват издръжката на детските градини, не са толкоз значим фактор и е нужна държавна политика за развиването и възпитанието на най-малките. По-високи заплати на целия личен състав в детските градини пък ще задържат фрагментите, защото има продължителен дефицит в множеството детски заведения, огромна част от работещите са на пенсионна възраст.
Източник: flashnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР