268 нови милионери в банките, повече хора трупат пари на влог
Увеличение на всички депозити в банките – и на дребните, и на милионерските за пръв път от много време насам, демонстрират данните на Българската национална банка към края на септември. Нарастват влоговете, в които хората държат над 1000 до 5000 лв., за които до момента от банката постоянно отчитаха понижение. Общият брой на тези депозити е над 1,67 милиарда, като в тях има близо 4,3 милиарда лв.. Само за три месеца – от юли до септември - са открити нови 30800 такива влога, а сумата по тях се е нараснала с 65 млн. лв..
Една от аргументите за растежа на дребните влогове е ръстътна заплатите у нас, както и несигурната политическа и икономическа среда, както в България, по този начин и в света, което кара хората да заделят въпреки и дребни суми за „ черни дни “. Освен това през летните месеци хората имат по-малките разноски, защото не заплащат сметки за отопление.
Сериозен растеж има и при огромните депозити, в които има над 100 000 до 200 000 лв., единствено за три месеца те са с 2089 повече, а сумите в тях са се повишили с близо четвърт милиард лв.. За година пък новите такива влогове са с 9046 повече, а сумата в тях пораства с над 1,25 милиарда лв.. С 959 повече са депозитите над 200 000 до 500 000 лв., като в тях хората държат към този момент над 5,64 милиарда лв..
Данните демонстрират, че хората избират да задържат парите си в банката, вместо да ги влагат в покупки, в това число и в жилище. Това удостоверяват и данните на Национален статистически институт, които сочат понижаване на покупко-продажбите с парцели през последните месеци. Общият брой подписани покупко-продажби на територията на страната за третото тримесечие на тази година е 54 277, като понижават по отношение на тези, подписани през същия интервал на 2022 година, когато са били 62 459 на брой.
Хората с милиони в банката също се усилват, като за три месеца са открити нови 86 депозита, в които има над 1 млн. лв., а за година те са с 268 повече. Общо 1410 са милионерските депозити у нас на жители, като в тях притежателите им държат над 3,76 милиарда лв., демонстрират още данните на Българска народна банка.
Делът на тези депозити е пет на 100 от всички, а максимален е делът на влоговете сред 50 000 лева и 100 000 лв. – 18,3 на 100. Едва три % са дребните суми, които хората държат на депозит – от 1000 до 2500 лв., а повода е, че поради таксите за поддръжка на сметките такива влогове излизат неизгодно на притежателите им.
Само за три месеца българите са закрили над 6300 депозита, в които е имало до 1000 лв., само че пък сумите в останалите са нарастнали с 21 млн. лв.. За година тези влогове са намалели с над 150000 броя, а изтеглените пари от тях са в размер на 7 млн. лв.. Общо такива са над 4,78 млн. броя депозита в банките, а в тях има над 784 млн. лв., регистрира Българска народна банка.
Общо в края на третото тримесечие семействата държат 8,860 млн. депозита в банките, като размерът на спестяванията в тях нараства на годишна база с 10,5% и доближава 76,460 милиарда лв..
Освен нарастване на депозитите, растеж има и при съвсем всички размери заеми, с изключение на при най-малките – до 1000 лв.. Тези над 1000 до 5000 лв. са близо 700 000, като това най-често са потребителски заеми. Само за три месеца – от юли до септември са изтеглени нови 18 000 такива заема, а сумата по тях се е нараснала с 36,4 млн. лв..
Сериозен растеж има и при огромните заеми - над 100000 до 250000 лв., които единствено за три месеца са с 2876 повече, а сумите в тях са се повишили с близо половин милиард лв.. С 1029 нарастват и заемите над 250000 до 500000 лв., като те възлизат на над 3,7 милиарда лв..
Според финансисти повишението на лихвите и по заемите, и по депозитите, у нас е неизбежно и ще се усети още през идната година.
Последните прогнози на Българска народна банка и на Министерство на финансите също демонстрират такава наклонност. От Българска народна банка регистрират, че кредитната интензивност у нас се резервира висока, изключително при заемите за семейства. През идващите месеци се чака протичащият световен развой на стягане на паричната политика да стартира да се придвижва по-бързо върху лихвените проценти у нас, с което да повлияе за ограничение на кредитната интензивност.
Според специалистите на банката това ще повлияе върху финансовото положение на кредитополучателите. Затова те поучават банките да се придържат към консервативна политика, към навреме и съответно провизиране и към финансово обмисляне, което регистрира вероятността от изостряне на рисковете или нови отрицателни трендове в икономическата среда.
В есенната си прогноза министерството чака в интервала 2024–2026 година заемът за семействата да продължи да забавя растежа си в синхрон с упованията за закъснение на потреблението на семействата и на номиналния напредък на обезщетенията на наетите. Очакваното повишаване на лихвените проценти в следствие от усилване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ и задържането им на по-високи равнища, също ще способства за закъснение на темповете на кредитиране на семействата. Растежът на вземанията им ще се забави от 9,6% през 2024 година до към 8,5% през 2025 година и 8% през 2026 г.
Една от аргументите за растежа на дребните влогове е ръстътна заплатите у нас, както и несигурната политическа и икономическа среда, както в България, по този начин и в света, което кара хората да заделят въпреки и дребни суми за „ черни дни “. Освен това през летните месеци хората имат по-малките разноски, защото не заплащат сметки за отопление.
Сериозен растеж има и при огромните депозити, в които има над 100 000 до 200 000 лв., единствено за три месеца те са с 2089 повече, а сумите в тях са се повишили с близо четвърт милиард лв.. За година пък новите такива влогове са с 9046 повече, а сумата в тях пораства с над 1,25 милиарда лв.. С 959 повече са депозитите над 200 000 до 500 000 лв., като в тях хората държат към този момент над 5,64 милиарда лв..
Данните демонстрират, че хората избират да задържат парите си в банката, вместо да ги влагат в покупки, в това число и в жилище. Това удостоверяват и данните на Национален статистически институт, които сочат понижаване на покупко-продажбите с парцели през последните месеци. Общият брой подписани покупко-продажби на територията на страната за третото тримесечие на тази година е 54 277, като понижават по отношение на тези, подписани през същия интервал на 2022 година, когато са били 62 459 на брой.
Хората с милиони в банката също се усилват, като за три месеца са открити нови 86 депозита, в които има над 1 млн. лв., а за година те са с 268 повече. Общо 1410 са милионерските депозити у нас на жители, като в тях притежателите им държат над 3,76 милиарда лв., демонстрират още данните на Българска народна банка.
Делът на тези депозити е пет на 100 от всички, а максимален е делът на влоговете сред 50 000 лева и 100 000 лв. – 18,3 на 100. Едва три % са дребните суми, които хората държат на депозит – от 1000 до 2500 лв., а повода е, че поради таксите за поддръжка на сметките такива влогове излизат неизгодно на притежателите им.
Само за три месеца българите са закрили над 6300 депозита, в които е имало до 1000 лв., само че пък сумите в останалите са нарастнали с 21 млн. лв.. За година тези влогове са намалели с над 150000 броя, а изтеглените пари от тях са в размер на 7 млн. лв.. Общо такива са над 4,78 млн. броя депозита в банките, а в тях има над 784 млн. лв., регистрира Българска народна банка.
Общо в края на третото тримесечие семействата държат 8,860 млн. депозита в банките, като размерът на спестяванията в тях нараства на годишна база с 10,5% и доближава 76,460 милиарда лв..
Освен нарастване на депозитите, растеж има и при съвсем всички размери заеми, с изключение на при най-малките – до 1000 лв.. Тези над 1000 до 5000 лв. са близо 700 000, като това най-често са потребителски заеми. Само за три месеца – от юли до септември са изтеглени нови 18 000 такива заема, а сумата по тях се е нараснала с 36,4 млн. лв..
Сериозен растеж има и при огромните заеми - над 100000 до 250000 лв., които единствено за три месеца са с 2876 повече, а сумите в тях са се повишили с близо половин милиард лв.. С 1029 нарастват и заемите над 250000 до 500000 лв., като те възлизат на над 3,7 милиарда лв..
Според финансисти повишението на лихвите и по заемите, и по депозитите, у нас е неизбежно и ще се усети още през идната година.
Последните прогнози на Българска народна банка и на Министерство на финансите също демонстрират такава наклонност. От Българска народна банка регистрират, че кредитната интензивност у нас се резервира висока, изключително при заемите за семейства. През идващите месеци се чака протичащият световен развой на стягане на паричната политика да стартира да се придвижва по-бързо върху лихвените проценти у нас, с което да повлияе за ограничение на кредитната интензивност.
Според специалистите на банката това ще повлияе върху финансовото положение на кредитополучателите. Затова те поучават банките да се придържат към консервативна политика, към навреме и съответно провизиране и към финансово обмисляне, което регистрира вероятността от изостряне на рисковете или нови отрицателни трендове в икономическата среда.
В есенната си прогноза министерството чака в интервала 2024–2026 година заемът за семействата да продължи да забавя растежа си в синхрон с упованията за закъснение на потреблението на семействата и на номиналния напредък на обезщетенията на наетите. Очакваното повишаване на лихвените проценти в следствие от усилване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ и задържането им на по-високи равнища, също ще способства за закъснение на темповете на кредитиране на семействата. Растежът на вземанията им ще се забави от 9,6% през 2024 година до към 8,5% през 2025 година и 8% през 2026 г.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ