Мечка роди мечета в изоставена къща в село Кръвеник
Увеличената популация и неналичието на храна в планината принуждават дивите животни да слизат в обитаемоте места
Увеличената популация на кафява мечка и дефицитът на храна във високите елементи на Стара планина принуждават от ден на ден мечки да слизат в по-ниските региони и да навлизат в обитаемоте места. В балканските села на община Севлиево срещите с мечки към този момент са се трансформирали в всекидневие за локалните поданици, а това поражда съществени проблеми, свързани освен със собствеността на дребното останали хора, само че и с тяхната сигурност.
Особено фрапиращ е казусът в село Кръвеник, където мечка се е заселила в изоставена къща. Сградата, необитавана от години, била обрасла с къпинак, което привлякло вниманието на дивото животно. Мечката освен се настанила там, само че и родила дребните си, а в този момент цялото мечешко семейство живее в парцела.
" В селото остана единствено един пчелин, " споделя кметът на Кръвеник Цветан Власеев. Той предвижда, че казусът ще става все по-сериозен поради измръзналите плодни дръвчета и дефицита на храна за дивите животни в планината.
Кметът на село Стоките Георги Александров също удостоверява, че тази година има голям брой сигнали за нападения на мечки. Той получава известия за видени мечки съвсем всеки ден. " Вече не ги броя, доста са, " споделя Александров. Според него животните се движат свободно по пътищата, влизат в дворовете на хората, събарят огради и унищожават пчелини.
Показателен е казусът отпреди единствено два дни, когато притежател на къща в махала Джеловците показа, че през нощта мечка извадила рамките на кошерите му. Мъжът, който не живее непрекъснато в Стоките, бил заставен да нощува там, с цел да опази най-малко част от пчелина си.
Животните губят боязън от хората
Притеснителното е, че мечките все по-малко се плашат от хората и свободно се движат даже измежду бял ден в селата. В тези селища живеят най-вече възрастни хора, които мъчно могат да се защитят при среща с дивия див звяр.
" Какво да направи един възрастен дядо, когато види мечка в двора си? " пита риторично Цветан Власеев и самичък си дава отговор: " Нито козичката си ще излезе да пасе, нито двора си ще засее, тъй като тя като пристигна, вършее наред ".
В село Млечево също има мечки, въпреки и по-малко. Кметският наместник Владимир Тодоров оповестява, че са преброили 14 животни – две мъжки и дванадесет женски, разпознати посредством камерите на ловджиите. И там мечките се социализират – Тодоров на два пъти е видял мече да рови в резервоар в махала Баева морава. Въпреки вечерния час и шума от мотора му, мечето не се уплашило нито от светлината на фаровете, нито от звука на мотора.
" Свикват с нас и не ги е боязън, само че не е редно ние да привикваме с това, " разяснява Тодоров. В Млечево към този момент няма сигнали за набези или произшествия, само че никой не може да планува докога ще продължи по този начин.
Нужда от систематични решения
Директорът на Държавното ловно стопанство " Росица " инж. Иван Степанов предизвестява, че е въпрос на време да се случи сериозен случай. Той се притеснява, че в случай че на хората им пристигна до гуша от мечешките нападения, те ще стартират да убиват, тровят или залагат клопки за животните. Степанов не желае това да се случи и предлага една от опциите да бъде подхранването на животните, с цел да не слизат толкоз ниско в търсене на храна.
Регионалната ревизия по околна среда и води във Велико Търново обаче има друга позиция и твърди, че този тип поддържане е неразрешен.
Кметът на Кръвеник е безапелационен, че мястото на мечките е високо в планината и отговорността на институциите е да създадат нужното, с цел да ги върнат в естествената им среда, а не да вървят по улиците и да влизат в къщите на хората. " Никой не ненавижда мечките, в противен случай. Но това, което се случва в района е доста съществено и надалеч не безвредно както за хората, по този начин и за животните, " споделя инж. Степанов.
Кметовете на засегнатите от набезите на мечки села към този момент организираха среща с представители на институциите и общинския кмет доктор Иван Иванов, с цел да обсъдят опциите за справяне с възходящия проблем. На срещата участваха шефът на ДЛС " Росица " инж. Иван Степанов, шефът на РДГ - Велико Търново инж. Радослав Славов, шефът на Регионална инспекция за опазване на околната среда - Велико Търново инж. Станислав Станчев, както и кметовете на селата Стоките, Кръвеник, Батошево, Столът и Млечево.
Трябва да се означи, че кафявата мечка е предпазен тип в България от 31 декември 1992 година, когато Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед за понижаване на лова и бракониерството и запазване на популацията. Оттогава отстрел се позволява единствено на мечки стръвници, мечки медарки и такива, които са изгубили боязън от хората, и то след особено позволение, утвърдено от Министерство на околната среда и водите.
От 2011 година Изпълнителната организация по околна среда организира годишен мониторинг на положението на типа, само че все пак споровете сред хора и мечки в балканските села не престават да се усилват, а институциите към момента търсят ефикасни решения на казуса.
Увеличената популация на кафява мечка и дефицитът на храна във високите елементи на Стара планина принуждават от ден на ден мечки да слизат в по-ниските региони и да навлизат в обитаемоте места. В балканските села на община Севлиево срещите с мечки към този момент са се трансформирали в всекидневие за локалните поданици, а това поражда съществени проблеми, свързани освен със собствеността на дребното останали хора, само че и с тяхната сигурност.
Особено фрапиращ е казусът в село Кръвеник, където мечка се е заселила в изоставена къща. Сградата, необитавана от години, била обрасла с къпинак, което привлякло вниманието на дивото животно. Мечката освен се настанила там, само че и родила дребните си, а в този момент цялото мечешко семейство живее в парцела.
" В селото остана единствено един пчелин, " споделя кметът на Кръвеник Цветан Власеев. Той предвижда, че казусът ще става все по-сериозен поради измръзналите плодни дръвчета и дефицита на храна за дивите животни в планината.
Кметът на село Стоките Георги Александров също удостоверява, че тази година има голям брой сигнали за нападения на мечки. Той получава известия за видени мечки съвсем всеки ден. " Вече не ги броя, доста са, " споделя Александров. Според него животните се движат свободно по пътищата, влизат в дворовете на хората, събарят огради и унищожават пчелини.
Показателен е казусът отпреди единствено два дни, когато притежател на къща в махала Джеловците показа, че през нощта мечка извадила рамките на кошерите му. Мъжът, който не живее непрекъснато в Стоките, бил заставен да нощува там, с цел да опази най-малко част от пчелина си.
Животните губят боязън от хората
Притеснителното е, че мечките все по-малко се плашат от хората и свободно се движат даже измежду бял ден в селата. В тези селища живеят най-вече възрастни хора, които мъчно могат да се защитят при среща с дивия див звяр.
" Какво да направи един възрастен дядо, когато види мечка в двора си? " пита риторично Цветан Власеев и самичък си дава отговор: " Нито козичката си ще излезе да пасе, нито двора си ще засее, тъй като тя като пристигна, вършее наред ".
В село Млечево също има мечки, въпреки и по-малко. Кметският наместник Владимир Тодоров оповестява, че са преброили 14 животни – две мъжки и дванадесет женски, разпознати посредством камерите на ловджиите. И там мечките се социализират – Тодоров на два пъти е видял мече да рови в резервоар в махала Баева морава. Въпреки вечерния час и шума от мотора му, мечето не се уплашило нито от светлината на фаровете, нито от звука на мотора.
" Свикват с нас и не ги е боязън, само че не е редно ние да привикваме с това, " разяснява Тодоров. В Млечево към този момент няма сигнали за набези или произшествия, само че никой не може да планува докога ще продължи по този начин.
Нужда от систематични решения
Директорът на Държавното ловно стопанство " Росица " инж. Иван Степанов предизвестява, че е въпрос на време да се случи сериозен случай. Той се притеснява, че в случай че на хората им пристигна до гуша от мечешките нападения, те ще стартират да убиват, тровят или залагат клопки за животните. Степанов не желае това да се случи и предлага една от опциите да бъде подхранването на животните, с цел да не слизат толкоз ниско в търсене на храна.
Регионалната ревизия по околна среда и води във Велико Търново обаче има друга позиция и твърди, че този тип поддържане е неразрешен.
Кметът на Кръвеник е безапелационен, че мястото на мечките е високо в планината и отговорността на институциите е да създадат нужното, с цел да ги върнат в естествената им среда, а не да вървят по улиците и да влизат в къщите на хората. " Никой не ненавижда мечките, в противен случай. Но това, което се случва в района е доста съществено и надалеч не безвредно както за хората, по този начин и за животните, " споделя инж. Степанов.
Кметовете на засегнатите от набезите на мечки села към този момент организираха среща с представители на институциите и общинския кмет доктор Иван Иванов, с цел да обсъдят опциите за справяне с възходящия проблем. На срещата участваха шефът на ДЛС " Росица " инж. Иван Степанов, шефът на РДГ - Велико Търново инж. Радослав Славов, шефът на Регионална инспекция за опазване на околната среда - Велико Търново инж. Станислав Станчев, както и кметовете на селата Стоките, Кръвеник, Батошево, Столът и Млечево.
Трябва да се означи, че кафявата мечка е предпазен тип в България от 31 декември 1992 година, когато Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед за понижаване на лова и бракониерството и запазване на популацията. Оттогава отстрел се позволява единствено на мечки стръвници, мечки медарки и такива, които са изгубили боязън от хората, и то след особено позволение, утвърдено от Министерство на околната среда и водите.
От 2011 година Изпълнителната организация по околна среда организира годишен мониторинг на положението на типа, само че все пак споровете сред хора и мечки в балканските села не престават да се усилват, а институциите към момента търсят ефикасни решения на казуса.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ