Увеличават минималната работна заплата на 780 лева от 1 януари

Увеличават минималната работна заплата на 780 лв. от 1 януари 2023 година Това заяви на брифинг общественият министър Лазар Лазаров. С този размер нарастването ще е с 9,9 на 100 в съпоставяне със настоящия размер от 710 лева В рамките на годишна база това нарастване ще е тъкмо с 20 на 100.

Министър Лазаров посочи, че по този метод се обезпечава опция за компенсиране повишаването на инфлацията през годината. Към този миг, измерена с показателя на потребителските цени, инфлацията е 16,9%. А насъбраната инфлация от началото на годината е 15,8%.

Припомняме какво ни дължат работодателите за празничен труд. Официалните празнициса категорично открити и изброени в член 154, алинея 1 от Кодекса на труда (КТ). Сборът от дните на формалните празници е по-голям от самите тях, тъй като някои от празниците, като да вземем за пример Коледа и Великден, включват по 3-4 календарни дни. Тези празници обгръщат 10 публични празника и включват 15 календарни дни. Ежегодно 2-3 от тези 15 публични празнични дни в годишния календар съответстват с нормалните почивни дни през седмицата - събота и неделя, само че те се честват като публични.

За да разберете какъв брой ще получите, в случай че работите през тези дни, би трябвало да разгледаме два разновидността:

Първияте, в случай че работите на смени, при авансово избран график и ви се пада да сте на работа на тези дни. Тогава работодателят ви дължи двойна отплата. Без значение е в какъв ден от седмицата се пада празникът - елементарен работен ден от понеделник до петък или събота и неделя. Заради лишенията, които понася служащият, е планувано той да получи увеличено възнаграждение на труда със 100% или двойно.

Вториятвариант е, когато служителят поставя труд в ден на формален празник, който за него е почивен, както за всички останали, само че е бил извикан на работа, заради ненадейно зародили непредвидени изключителни условия - индустриална повреда, щета на машина или оборудване, апаратура и други сходни. В тези случаи е налице и ексклузивен труд.

Тогава работодателят би трябвало да му заплати четворна отплата. Това е по този начин, защото 100% увеличениеза ексклузивен труд се пресмята върху естествената отплата за работа в формален празник, която, както казахме, е удвоената дневна заплата.

Работещите при изискванията на сумирано работно време, когато по график поставят труд в дните на публични празни празници, получават най-малко удвоения размер на трудовото си заплащане. За тях изключителният труд се пресмята за интервала на равнене и не е закрепен като съответна дата, тъй че не може да се приказва за ексклузивен труд в празнични или почивни дни.

Официални празници, според Кодекса на труда са:

1 януари – Нова година;

3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство – народен празник;

1 май – Ден на труда;

6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;

24 май – Ден на българската култура и просвета и на славянската писменост;

6 септември – Ден на Съединението;

22 септември – Ден на Независимостта на България;

1 ноември – Ден на националните будители, само че той е задочен единствено за работещите в системата на образованието

24 декември – Бъдни вечер;

25 и 26 декември – Рождество Христово;

Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са избрани за празнуването му.

Министерският съвет може да афишира и други дни еднократно за национални публични празници, както и дни за честване на избрани специалности, дни за оказване на благодарност, и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната отмора – по-малка от 24 часа.

При разбъркване на почивните дни трудът, който се поставя при отработване в почивен ден се заплаща като в естествен работен ден, а трудът, положен в изместения през седмицата почивен ден – като в почивен (а не като на формален празник).

Допълнителни пари се поставят и когато служителят работи над откритото за него работно време в работен ден.

Така за положения ексклузивен труд, с изключение на дължимото по контракт, се заплаща и нарастване, което е:

50 на 100 – за работа през работните дни;

75 на 100 – за работа през почивните дни;

100 на 100 – за работа през дните на формалните празници;

50 на 100 – за работа при сумирано пресмятане на работното време.

Когато не е уговорено друго, нарастването се пресмята върху възнаграждението, несъмнено с трудовия контракт.

Работещите на ненормиран работен ден не получават в допълнение заплащане за положения ексклузивен труд в работни дни. Те употребяват спомагателен заплатен годишен отпуск в размер не по-малко от 5 дни годишно.

За положения от тези служащи ексклузивен труд в почивни дни и дните на формалните празницисе заплаща нарастване надлежно 75 и 100%.

Имайте поради, че полагането на ексклузивен труд в България е лимитирано от Кодекса на труда. В него е записано, чеза една календарна година служителят може да поставя до 150 часа ексклузивен труд. На месец позволеният ексклузивен труд е 30 часа дневен или 20 часа нощен, а на седмица – 6 часа дневен или 4 часа нощен. В два поредни дни може да работите изключително 3 часа дневен или 2 часа нощен труд. С смяна в кодекса през 2020 година беше написано изключителният труд да се усили на 300 часа годишно, само че в случай че това залегне в груповия трудов контракт и то със единодушието на служащите. За полагането на ексклузивен труд би трябвало работодателят да издаде наложително заповед. Той е неразрешен за лица под 18 години, бременни и дами, които са в напреднал стадий на инвитро лекуване. Майки с деца до 6 години и на деца с увреждания, трудоустроени служащи и учащи, могат да поставят ексклузивен труд единствено откакто дадат авансово единодушие за всеки съответен случай.