Трупат се мини под следващ вот за НС - едни искат пак хартията, зачеркнат е пропорционалният избор
Увеличават ли се мъртвите души след преброяването?
Световният ден на изборите ни припомня неприятната процедура разпоредбите за гласоподаване да се поправят в 12 без 5
Вчера отбелязахме Световният ден на изборите - той е всяка година в първия четвъртък на февруари.
Инициативата стартира през 2005 година Тогава на интернационална конференция в Унгария изборни специалисти и представители на изборни комисии от целия свят одобряват концепцията за изпращане на обръщение, което да укрепи свободните и почтени избори. След рухването на социализма една от най-големите закани за новите демокрации в Централна и Източна Европа се оказва неналичието на непрекъснати изборни структури
Така се основава Асоциацията на изборните комисии от Централна и Източна Европа. Сред задачите на деня за избори са: информиране на обществеността за провокациите с другите изборни системи за гласуване; поощряване дейното присъединяване на гласоподавателите; привличане на младите гласоподаватели.
Как стои България на този декор след феноменалната изборна 2021-а - не е имало друга такава година в прехода. Имаше три парламентарни, последните 2 в 1 дружно с президентски. И бе призната дълбока смяна - машинното гласоподаване.
Всеки идващ избор беше с по-ниска изборна интензивност, като доближи рекордно ниските 40,23% на парламентарния избор на 14 ноември и 34,84% на балотажа за президент.
Което е сигнал за проблем с легитимността на демокрацията.
Защо изборното законодателство се трансформира единствено директно преди избори?
Обяснението на Даниел Стефанов, политолог и избирателен специалист:
1. Не остава време за по-дългосрочни въпроси, тъй като постоянно има доста настоящи проблеми, които би трябвало да бъдат решени в незабавен порядък.
2. Навикът на цялата политическа класа да мисли за изборите чак когато те наближат. Това е остаряла болежка на българския политически живот и тя ще продължи през идващите години.
По каква система ще са идващите постоянни парламентарни избори?
Последно Изборният кодекс бе изменен на 14-часово съвещание съвсем до среднощ преди Великден 2021 година Тогава депутатите взеха решение, че пропорционалната система за избор на депутати важи до идващите постоянни парламентарни избори. Но не се знае с какво ще бъде сменена.
Защо бе признат този правилник? Защото на 6 ноември 2016 година “Шоуто на Слави ” инициира народен референдум, на който над 2,5 млн. гласоподаватели гласоподаваха “за ” да се вкара мажоритарна система в два тура. После от “Шоуто на Слави ” взеха решение да основат партия, с цел да се изпълнят решенията на референдума. Създадоха “Има подобен народ ”, която в този момент е в ръководещата коалиция, само че по кое време и по какъв начин ще има мажоритарна система, не се знае.
Ще има ли връщане към хартиените бюлетини?
На 22 януари т.г. на конгрес на Българска социалистическа партия водачът Корнелия Нинова уточни машинния избор като фактор, довел до ниския резултат на левицата. “БСП да премисли твърдата си поддръжка за машинното гласоподаване и да предложи въвеждането на разбъркан избор - на машина и с бюлетини, с цел да може всеки жител да има право на избор ”, уточни Нинова на конгреса. Но пък съобщи, че машинното гласоподаване било значимо в борбата с купения избор и прозрачността на изборите.
След като се преброихме, какво ще стане с изборните описи?
Според предварителната оценка на Национален статистически институт популацията в България е 6,5 млн. души, а по отношение на предходното броене през 2011 година сме намалели с 11%, или към 844 000 души. Въпреки това през ноември 2021 година от ЦИК оповестиха, че право на глас имат малко над 6 708 000 души. На какво се дължи огромната разлика в числата?
Те не би трябвало да бъдат механично сравнявани, сподели Даниел Стефанов. Избирателните описи се изготвят по данни на ГРАО. “ГРАО дава информация за всички хора, които имат издадени ЕГН и множеството от тях имат издадени български персонални карти. Това са всички хора с българско поданство, без значение къде живеят. Докато преброяването на практика регистрира хората, които живеят в границите на България ”, изясни изборният специалист. Според него разликите в числата се дължат както на обстоятелството, че има доста непреброени българи, по този начин и на това, че в описите на ГРАО са включени сънародниците ни в чужбина, без значение дали имат годен документ, или не.
Това повдигна и въпроса за актуализацията на изборните описи, в това число за изчистването на така наречен мъртви души – дълготраен проблем, за който по този начин и не е открито решение.
Доколко обаче той изкривява електоралната картина? Според Даниел Стефанов изказванията, че изборните описи в България са огромен проблем, са пресилени. “Изборният стандарт споделя, че всички с право на глас би трябвало да бъдат в листата, и в случай че не са - тогава имаме проблем. Затова доста тъкмо и деликатно би трябвало да се проучва въпросът със описите ”. Дали в действителност ГРАО не е пропуснало да означи хора, които са умряли?
“Единият вид е да се вземе един изборен лист и да се почне инспекция дали в действителност хората живеят на посочените в листата адреси. Другият вид е противоположното - да се поканят хора, които да ревизират дали са точни данните им в описите. Преди това може да се направи параленост на двата листата - този на ГРАО и на Национален статистически институт, и да се види къде са най-големите разлики ”, изясни Стефанов.
Актуализацията на изборните описи повдига въпроса и за пропуските и злоупотребите в изборните секции от долните равнища на изборната администрация. Само че дали в описите се корени казусът за пропуските и злоупотребите в секциите?
Според Даниел Стефанов, в случай че има злоупотреби в някои секции - да вземем за пример отбелязване на хора, които не са дали своят вот, това не е проблем на изборния лист, а на качеството на изборната комисия.
“Ако някой желае да злоупотребява със листата, той може да го направи без значение дали описът е прецизен, или неакуратен. Може да го направи с хората, които редовно не гласоподават. Във всяко обитаемо място членовете на комисиите имат визия кои хора вървят да гласоподават и кои - не ”, изясни той.
Всъщност още няма детайлна равносметка от провеждането на трите вота у нас предходната година - и във връзка с изборната интензивност, и за резултата от честата промяна на формата на гласоподаване. Такава равносметка може да се получи единствено от обстоен отчет на Централната изборна комисия.
Световният ден на изборите ни припомня неприятната процедура разпоредбите за гласоподаване да се поправят в 12 без 5
Вчера отбелязахме Световният ден на изборите - той е всяка година в първия четвъртък на февруари.
Инициативата стартира през 2005 година Тогава на интернационална конференция в Унгария изборни специалисти и представители на изборни комисии от целия свят одобряват концепцията за изпращане на обръщение, което да укрепи свободните и почтени избори. След рухването на социализма една от най-големите закани за новите демокрации в Централна и Източна Европа се оказва неналичието на непрекъснати изборни структури
Така се основава Асоциацията на изборните комисии от Централна и Източна Европа. Сред задачите на деня за избори са: информиране на обществеността за провокациите с другите изборни системи за гласуване; поощряване дейното присъединяване на гласоподавателите; привличане на младите гласоподаватели.
Как стои България на този декор след феноменалната изборна 2021-а - не е имало друга такава година в прехода. Имаше три парламентарни, последните 2 в 1 дружно с президентски. И бе призната дълбока смяна - машинното гласоподаване.
Всеки идващ избор беше с по-ниска изборна интензивност, като доближи рекордно ниските 40,23% на парламентарния избор на 14 ноември и 34,84% на балотажа за президент.
Което е сигнал за проблем с легитимността на демокрацията.
Защо изборното законодателство се трансформира единствено директно преди избори?
Обяснението на Даниел Стефанов, политолог и избирателен специалист:
1. Не остава време за по-дългосрочни въпроси, тъй като постоянно има доста настоящи проблеми, които би трябвало да бъдат решени в незабавен порядък.
2. Навикът на цялата политическа класа да мисли за изборите чак когато те наближат. Това е остаряла болежка на българския политически живот и тя ще продължи през идващите години.
По каква система ще са идващите постоянни парламентарни избори?
Последно Изборният кодекс бе изменен на 14-часово съвещание съвсем до среднощ преди Великден 2021 година Тогава депутатите взеха решение, че пропорционалната система за избор на депутати важи до идващите постоянни парламентарни избори. Но не се знае с какво ще бъде сменена.
Защо бе признат този правилник? Защото на 6 ноември 2016 година “Шоуто на Слави ” инициира народен референдум, на който над 2,5 млн. гласоподаватели гласоподаваха “за ” да се вкара мажоритарна система в два тура. После от “Шоуто на Слави ” взеха решение да основат партия, с цел да се изпълнят решенията на референдума. Създадоха “Има подобен народ ”, която в този момент е в ръководещата коалиция, само че по кое време и по какъв начин ще има мажоритарна система, не се знае.
Ще има ли връщане към хартиените бюлетини?
На 22 януари т.г. на конгрес на Българска социалистическа партия водачът Корнелия Нинова уточни машинния избор като фактор, довел до ниския резултат на левицата. “БСП да премисли твърдата си поддръжка за машинното гласоподаване и да предложи въвеждането на разбъркан избор - на машина и с бюлетини, с цел да може всеки жител да има право на избор ”, уточни Нинова на конгреса. Но пък съобщи, че машинното гласоподаване било значимо в борбата с купения избор и прозрачността на изборите.
След като се преброихме, какво ще стане с изборните описи?
Според предварителната оценка на Национален статистически институт популацията в България е 6,5 млн. души, а по отношение на предходното броене през 2011 година сме намалели с 11%, или към 844 000 души. Въпреки това през ноември 2021 година от ЦИК оповестиха, че право на глас имат малко над 6 708 000 души. На какво се дължи огромната разлика в числата?
Те не би трябвало да бъдат механично сравнявани, сподели Даниел Стефанов. Избирателните описи се изготвят по данни на ГРАО. “ГРАО дава информация за всички хора, които имат издадени ЕГН и множеството от тях имат издадени български персонални карти. Това са всички хора с българско поданство, без значение къде живеят. Докато преброяването на практика регистрира хората, които живеят в границите на България ”, изясни изборният специалист. Според него разликите в числата се дължат както на обстоятелството, че има доста непреброени българи, по този начин и на това, че в описите на ГРАО са включени сънародниците ни в чужбина, без значение дали имат годен документ, или не.
Това повдигна и въпроса за актуализацията на изборните описи, в това число за изчистването на така наречен мъртви души – дълготраен проблем, за който по този начин и не е открито решение.
Доколко обаче той изкривява електоралната картина? Според Даниел Стефанов изказванията, че изборните описи в България са огромен проблем, са пресилени. “Изборният стандарт споделя, че всички с право на глас би трябвало да бъдат в листата, и в случай че не са - тогава имаме проблем. Затова доста тъкмо и деликатно би трябвало да се проучва въпросът със описите ”. Дали в действителност ГРАО не е пропуснало да означи хора, които са умряли?
“Единият вид е да се вземе един изборен лист и да се почне инспекция дали в действителност хората живеят на посочените в листата адреси. Другият вид е противоположното - да се поканят хора, които да ревизират дали са точни данните им в описите. Преди това може да се направи параленост на двата листата - този на ГРАО и на Национален статистически институт, и да се види къде са най-големите разлики ”, изясни Стефанов.
Актуализацията на изборните описи повдига въпроса и за пропуските и злоупотребите в изборните секции от долните равнища на изборната администрация. Само че дали в описите се корени казусът за пропуските и злоупотребите в секциите?
Според Даниел Стефанов, в случай че има злоупотреби в някои секции - да вземем за пример отбелязване на хора, които не са дали своят вот, това не е проблем на изборния лист, а на качеството на изборната комисия.
“Ако някой желае да злоупотребява със листата, той може да го направи без значение дали описът е прецизен, или неакуратен. Може да го направи с хората, които редовно не гласоподават. Във всяко обитаемо място членовете на комисиите имат визия кои хора вървят да гласоподават и кои - не ”, изясни той.
Всъщност още няма детайлна равносметка от провеждането на трите вота у нас предходната година - и във връзка с изборната интензивност, и за резултата от честата промяна на формата на гласоподаване. Такава равносметка може да се получи единствено от обстоен отчет на Централната изборна комисия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ