Симеон Дянков: Най-лесно е ДДС да се вдигне на 22%
Увеличаването на някои налози в Бюджет 2026 е неизбежно, а самото сформиране на финансовия проект на страната за следващата година ще бъде " един голям цирк " поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща. Това предвижда в ръководителят на Фискалния съвет и някогашен финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков.
Да се вдигне Данък добавена стойност с 2 пункта, а не осигуровките с 3%
Дянков призна, че най-лесната мярка за справяне с недостига е повдигането на основния налог в страната - Данък добавена стойност (от 20% на 22%), тъй като рязането на разноски е мъчно политически в необятна коалиция.
Вдигането навръх Данък добавена стойност обаче е и мярката, която най-вече ще удари хората с ниски приходи, които харчат целия си доход за храна, сметки и базова прехрана на живота.
Още по тематиката
21 март 2025 10:25
Според някогашния министър предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е " най-лошата концепция ", с която може да се излезе. " Тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко разбора, в които акцентира какъв брой неприятна е тази концепция и че в случай че на държавното управление му трябват повече пари, то би трябвало да ги откри някъде на друго място ", сподели Дянков.
По думите му най-лесният вид за излизане от обстановката е повдигането на Данък добавена стойност на 22%, тъй като този налог се събира най-лесно. " Той идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно “, посочи някогашният финансов министър. Дянков е песимист, че държавното управление ще го направи, тъй като сходно круто решение мъчно би намерило поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.
По тази причина съгласно него би трябвало да се прегледат локалните налози и такси, които не са повишавани от дълго време.
Дефицитът ще е много над заложените 6.4 милиарда лева.
Според Дянков ще е много над плануваните 6.4 милиарда лева По думите му всекидневно до август бюджетът е на остатък, а тази година той от дълго време е на недостиг. " Тази година обаче ние към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания... Очаквам през септември опозицията и анализаторите да издигнат въпроса за бюджетния недостиг. Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране ", сподели Дянков.
По думите на шефа на Фискалния съвет държавното управление най-вероятно ще се опита да не усилва налозите и през 2026 година, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025 година По думите на Дянков обаче тази година са заложени " безусловно нереалистични прогнози за събираемост " - да вземем за пример постъпленията от Данък добавена стойност да са с 32% повече от миналогодишните.
" Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане ", счита Дянков.
Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративният налог, се събират тази година много зле. Всъщност, събраният корпоративният налог тази година е доста по-висок от миналогодишния (ръст от 49.2% към юни) поради перото за облагане на финансовите институци. Причината е, че целия изискуем налог за 2026 година " Розовата прогноза за 2025 - сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари ", предизвести Дянков.
По-високи разноски за отбрана
Бившият финансов министър предизвести, че върху фискалната политика през идващите години съществено отражение ще имат нарасналите разноски за защита.
Според Дянков съставянето на Бюджет 2026 година, от една страна, ще бъде " един голям цирк " поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста " сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг ". Неговото редуциране за една година е невероятно даже и от " подобен сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова ".
Още по тематиката
16 декември 2024 13:11
" Това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година и действително президентът Доналд Тръмп ни оказа помощ да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години. Реално още от 2021 година, по времето на първото посещение на Асен Василев в Министерството на финансите се стартира с това, че 3% недостиг е обикновено, а не уравновесен бюджет, към който би трябвало да се стреми страната. Когато си на 3% недостиг, ти елементарно можеш да го минеш с някои изключителни разноски за защита ", изясни Дянков.
" Разбира се, държавното управление незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната. И другото са разноските за защита. През идващото десетилетие би трябвало да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лв. всяка година в допълнение за защита ", сподели той и добави, че тези разноски би трябвало да се покрият от някакви спомагателни доходи.
Еврото не е отговорно за високата инфлация
Бившият финансов министър опроверга изказванията, че еврото е отговорно за високата инфлация. Той даде образец с влизането на Хърватия през 2023 година Там повишението на цените не е било поради въвеждането на единната валута, а поради войната в Украйна и внезапното повишение на енергийните цени.
Последните публични данни за юли демонстрират, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е неприятна вест, която ще се употребява от критиците, които незабавно ще хвърлят цялата виновност на еврото.
" Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 ", изясни ръководителят на Фискалния съвет.
" Основната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата. Като цяло административните разноски ще отидат към 46% през 2025 година, а естественото в България за последните 10 години са 36-37% ", изясни Дянков и добави, че е доста значимо жителите да вършат разлика сред далавера и инфлация.
Бившият финансов министър счита, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите ни.
Да се вдигне Данък добавена стойност с 2 пункта, а не осигуровките с 3%
Дянков призна, че най-лесната мярка за справяне с недостига е повдигането на основния налог в страната - Данък добавена стойност (от 20% на 22%), тъй като рязането на разноски е мъчно политически в необятна коалиция.
Вдигането навръх Данък добавена стойност обаче е и мярката, която най-вече ще удари хората с ниски приходи, които харчат целия си доход за храна, сметки и базова прехрана на живота.
Още по тематиката
21 март 2025 10:25
Според някогашния министър предлаганото увеличение на обществените осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 година с общо 3% е " най-лошата концепция ", с която може да се излезе. " Тя директно удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение по отношение на стопанската система. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко разбора, в които акцентира какъв брой неприятна е тази концепция и че в случай че на държавното управление му трябват повече пари, то би трябвало да ги откри някъде на друго място ", сподели Дянков.
По думите му най-лесният вид за излизане от обстановката е повдигането на Данък добавена стойност на 22%, тъй като този налог се събира най-лесно. " Той идва от потреблението, не от производството, тъй че е много по-малко изкривяващ налог, в сравнение с обществените осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно “, посочи някогашният финансов министър. Дянков е песимист, че държавното управление ще го направи, тъй като сходно круто решение мъчно би намерило поддръжка в необятната коалиция, ръководеща страната.
По тази причина съгласно него би трябвало да се прегледат локалните налози и такси, които не са повишавани от дълго време.
Дефицитът ще е много над заложените 6.4 милиарда лева.
Според Дянков ще е много над плануваните 6.4 милиарда лева По думите му всекидневно до август бюджетът е на остатък, а тази година той от дълго време е на недостиг. " Тази година обаче ние към този момент имаме сериозен недостиг през юни, а предстоят зимните месеци, когато се вършат по-големи разноски поради инфраструктурата и обществените заплащания... Очаквам през септември опозицията и анализаторите да издигнат въпроса за бюджетния недостиг. Колко е действителният и дали държавното управление ще вземе ограничения за неговото възпиране ", сподели Дянков.
По думите на шефа на Фискалния съвет държавното управление най-вероятно ще се опита да не усилва налозите и през 2026 година, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025 година По думите на Дянков обаче тази година са заложени " безусловно нереалистични прогнози за събираемост " - да вземем за пример постъпленията от Данък добавена стойност да са с 32% повече от миналогодишните.
" Данните, с които разполагаме към юни, демонстрират, че Данък добавена стойност в действителност се усилва. Това е добре, само че се усилва с 14% приблизително доникъде на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма по какъв начин това да стане ", счита Дянков.
Той обърна внимание и на обстоятелството, че другите налози, като корпоративният налог, се събират тази година много зле. Всъщност, събраният корпоративният налог тази година е доста по-висок от миналогодишния (ръст от 49.2% към юни) поради перото за облагане на финансовите институци. Причината е, че целия изискуем налог за 2026 година " Розовата прогноза за 2025 - сигурно няма да се покрият приходите, а за идната година ще ни трябват още повече пари ", предизвести Дянков.
По-високи разноски за отбрана
Бившият финансов министър предизвести, че върху фискалната политика през идващите години съществено отражение ще имат нарасналите разноски за защита.
Според Дянков съставянето на Бюджет 2026 година, от една страна, ще бъде " един голям цирк " поради държанието на някои опозиционни партии, които ще го употребяват за всевъзможни други неща, само че и доста " сериозна тематика за България, тъй като към този момент 5 години ние трупаме сериозен недостиг ". Неговото редуциране за една година е невероятно даже и от " подобен сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова ".
Още по тематиката
16 декември 2024 13:11
" Това че сме с по-висок недостиг през 2025 година, че бяхме на ръба през 2024 година и действително президентът Доналд Тръмп ни оказа помощ да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разноски да се броят за изключителни, е в действителност част от фискалната политика, която се води към този момент 5 години. Реално още от 2021 година, по времето на първото посещение на Асен Василев в Министерството на финансите се стартира с това, че 3% недостиг е обикновено, а не уравновесен бюджет, към който би трябвало да се стреми страната. Когато си на 3% недостиг, ти елементарно можеш да го минеш с някои изключителни разноски за защита ", изясни Дянков.
" Разбира се, държавното управление незабавно ще каже, че никога не желае да подвига налозите. Само че на тях им следва първо да излезе истината за недостига, която оставаше на назад във времето поради влизането в еврозоната. И другото са разноските за защита. През идващото десетилетие би трябвало да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лв. всяка година в допълнение за защита ", сподели той и добави, че тези разноски би трябвало да се покрият от някакви спомагателни доходи.
Еврото не е отговорно за високата инфлация
Бившият финансов министър опроверга изказванията, че еврото е отговорно за високата инфлация. Той даде образец с влизането на Хърватия през 2023 година Там повишението на цените не е било поради въвеждането на единната валута, а поради войната в Украйна и внезапното повишение на енергийните цени.
Последните публични данни за юли демонстрират, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е неприятна вест, която ще се употребява от критиците, които незабавно ще хвърлят цялата виновност на еврото.
" Реално най-важната причина за тази висока инфлация са огромните спомагателни разноски за държавната администрация, Министерство на вътрешните работи, МО. С тези спомагателни пари хората харчат повече и надлежно общата инфлация се подвига. Т.е. повода не е във влизането ни в еврозоната, а поради фискалната политика в Бюджет 2025 ", изясни ръководителят на Фискалния съвет.
" Основната тематика не е спекулата, а общото нарастване на инфлацията или по този начин наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с внезапното увеличение на административните разноски в обособени министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на защитата. Като цяло административните разноски ще отидат към 46% през 2025 година, а естественото в България за последните 10 години са 36-37% ", изясни Дянков и добави, че е доста значимо жителите да вършат разлика сред далавера и инфлация.
Бившият финансов министър счита, че макар всички проблеми, за които загатва, България стои доста добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен прогрес през последните 20 години и е избегнала доста от рецесиите, с които се сблъскаха съседите ни.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ