Увеличаването на броя на ТЕЛК решенията през последните пет години

Увеличаването на броя на ТЕЛК решенията през последните пет години още веднъж сложи на дневен ред въпроса за възможни злоупотреби в системата. По данни на Министерството на труда и обществената политика издадените решения са нарастнали в пъти, което предизвика сериозен публичен спор. Бившият обществен министър Минчо Коралски разяснява тематиката в студиото на " Денят стартира " на Българска национална телевизия, като акцентира, че проблемите са систематични и не могат да бъдат решени посредством прибързани инспекции и ретроактивни ограничения.
 
" Определено не сме най-здравата нация в Европейски Съюз – водим по сърдечносъдови, онкологични, диабетни, неврологични и душевен болести ", сподели Коралски.
Според него общият брой на хората с увреждания в България е съпоставим със междинните равнища в Европа и статистически не демонстрира особеност. 
Скандалите с подправени ТЕЛК решения обаче остават. 
" Фалшификациите не стартират в комисията. Те стартират доста преди този момент – в лабораториите и медицинските центрове, които издават документи, че човек е в тежко положение ", изясни той и акцентира, че ТЕЛК работи по документи ", което прави системата уязвима. 

Един от главните дефицити съгласно Коралски е неналичието на цялостна интеграция сред здравното електронно досие и ТЕЛК системата:
" Не разбирам за какво хората носят купища документи, откакто информацията би трябвало да е налична електронно. Така елементарно ще се отличи действителното заболяване от фиктивното. "

Коралски напомни и че Национален осигурителен институт прави спомагателен надзор на всички решения, само че и там инспекцията е единствено върху документи. Според него обявените всеобщи инспекции на ТЕЛК решения от последните пет години крият съществени правни и на практика опасности.
" Ретроактивното деяние на закона е извънредно лимитирано. Как ще се връщат средства – административно или правосъдно? Какво се случва, в случай че човек към този момент е умрял? Кой ще носи отговорност? ", попита Коралски. 

Той акцентира, че сходна инспекция би блокирала работата на Национален осигурителен институт, който така и така обработва нови пенсии със съществено закъснение.
Друг сензитивен въпрос е лавинообразното нарастване на персоналните асистенти – от към 20 000 преди няколко години до съвсем 90 000 през днешния ден.
Според Коралски това не е безусловно индикация за злоупотреби:
" Право на персонална помощ имат хора, на които ТЕЛК е определил потребност от непозната помощ. Преди пандемията бяха към 30 000. Сега, дружно с децата, са над 100 000. Това е оптималният реален потенциал съгласно броя на нуждаещите се. "
Той обаче признава, че има случаи, които би трябвало да бъдат тествани – да вземем за пример асистенти, които живеят в различен град от индивида, на който би трябвало да оказват помощ.

Коралски предизвести, че промяната би трябвало да бъде деликатно планувана:
" Ако има злоупотреби, те би трябвало да се пресекат, само че не трябва рестрикцията да се насочва към всички. Трябва персонализирана, а не безредна промяна. "

Той засегна и друга тематика – ниското възнаграждение на обществените служащи:
" Това не са служители. Те работят директно с хората, а получават 1600–1800 лева Заплащането демотивира фрагментите, което въздейства на качеството на цялата система. "
Коралски прикани за по-задълбочен и пореден метод към промените в обществената система.