Увеличаване на максималния осигурителен доход с поне 450 лева през

Увеличаване на оптималния застрахователен приход с най-малко 450 лв. през 2022 година - зад това предложение застанаха “Продължаваме промяната” и Българска социалистическа партия по време на договарянията за съдружно съглашение сред Политическа партия, “Демократична България”, “Има подобен народ” и Българска социалистическа партия по направление “Финанси”. В момента прагът е 3000 лв..

Още на самата полемика остро против предлагането се изрече икономистът Георги Ганев, част от преговорния екип на “Демократична България”.

Последва и декларация от организации в бранша на високите технологии, които се оповестиха срещу предлагането.

Защо не трябва да се усилва оптималният застрахователен приход - по тематиката от ФАКТИ разговаряхме с гл. ас. доктор Георги Ганев, депутат в 45-тото, 46-тото, а след конституирането му подобен ще бъде и в 47-мото Народно заседание.

Георги Ганев уточни две аргументи за оповестяването си срещу нарастването. “Първата причина е, че нашият метод по начало е да не се усилва данъчно-осигурителната тежест върху българските жители. Със сигурност разширение въз основата на едно осигурително заплащане, въпреки ставката да не се трансформира, е нарастване на данъчно-осигурителната тежест. Това опонира на ценностната настройка, с която ние подхождаме към тези въпроси”, сподели той.

“Втората причина е, че аргументът в интерес на сходно нещо ненапълно е, че редом ще се усили и оптималната пенсия. В избран размер тя е обвързана с оптималния застрахователен приход. Възражението е, че концепцията на пенсионната система - изключително от разходопокривен вид, какъвто е в България, преобладаващо - изключително в обстановка на спадащо население и съществени вероятности за непрестанно понижаване на броя осигуряващи се по демографски аргументи, не може по никакъв метод да служи за обезпечаване на благополучие на старини.

Задачата на пенсионната система - доколкото има детайл на взаимност, е да обезпечи немизерия на старини. Тоест индивидът, който получава пенсия, да няма потребност от в допълнение подкрепяне от страна на другите български жители, да може да живее с това, което получава, само че никога в някакъв разкош. Ако някой въпреки всичко желае да живее в разкош на старини, да икономисва по време на трудовия си стаж на доброволни, лични, персонални частни начала. Българската пенсионна разходопокривна система е непоносимо спестовно средство. Тя има извънредно сериозна негативна възвръщаемост. На никого не предлагам да икономисва посредством нея за старини”, сподели още икономистът.

На въпроса дали въвеждането на система с самостоятелни партиди в Национален осигурителен институт взема решение въпроса, той отговори: “Това може да помогне малко за възобновяване на чувството за правдивост. Разходопокривният дирек на пенсионната система в България е насилствена, наложителна Понзи скица - пирамида, с намаляващ брой участници . Все по-малко хора, внасящи в нея, би трябвало да устоят от ден на ден старовнесли и чакащи да живеят от това. Това не може да докара до благополучие за никого, в никакъв случай, при никакви обстоятелства”.

“Точно по тази причина тази система би трябвало да служи единствено за това, когато човек докара до старини, да не изпадне в тотална взаимозависимост и неспособност да се устоя, а на всичко от горната страна това би трябвало да е с частни спестовни схеми. Тази система не може да обезпечи нищо от горната страна. Независимо дали ние ще водим самостоятелни сметки, те няма да са задоволителни. Това, което се случва в действителност и житейски е, че нашите вноски, внасяни сега, отиват за актуалните пенсионери. Това, че някъде се води някакъв запис за някаква сума пари, които сякаш са на твое име, не значи, че когато ти се пенсионираш, доста по-малкото българи, които тогава ще работят, ще създават толкоз, че ти и всички останали пенсионери като теб ще можете да живеете богато. Няма да можете”, безапелационен е Георги Ганев.

Попитан дали възможното увеличение на оптималния застрахователен приход визира само IT бранша, който към този момент реагира против нарастването, той уточни: “Не, в действителност съгласно мен в най-голяма степен ще са наранени самонаетите хора - самостоятелно стопански дейните хора, с приходи 3000 лв. и нагоре. Аз мисля, че на самите работодатели им е безусловно все едно дали ще внасят едни 78 лв. тук или там. Тотално им е безразлично. Проблемът не е при работодателите, а при самоосигуряващите се и работещите на трудов контракт, в който осигурителната част е над 3000 лв.. Тази мярка ще засегне отрицателно тях, не работодателите”.

Предвид това, че мярката следва да “запълни” дупките в бюджета, Ганев разяснява: “Аз предлагам, в светлината на декларираните извънредно мощни планове, дупките в бюджета да се запълват от понижаване на краденето от бюджета . Увеличаването на оптималния застрахователен приход е директна поръчка за повишение на данъчно-осигурителната тежест върху популацията. Това е решение на бюджетни проблеми с повишение на тежестта върху популацията - нещо, което “Демократична България” не е склонна да одобри. Щом страната не може да се оправи с разноските, дано да ги ограничи”.

“По време на диалозите се хвърлиха някакви изказвания. Твърдеше се, че в Европа съотношението сред оптимално застрахователен приход към междинна било 2,5, даже 3, а ние сме желали да го създадем 2,3. След диалозите обаче ми споделиха, че има места в Европа, където съотношението е доста по-ниско - в Германия да вземем за пример съотношението е единствено 1,7, в Австрия - 1,3. Освен това е хубаво, когато приказваме за пропорционални повишавания, двете страни на уравнението да са сравними - междинната заплата не е сравнима с осигурителния приход, а оптималният застрахователен предел е за застрахователен приход. Средният застрахователен приход нормално е много по-нисък от междинната заплата. Може да се окаже, че даже в този момент - с предел от 3000 лв., сме на съответствие 2,5 ”, разяснява още икономистът.

На въпроса дали това е непочтено по отношение на хората с подобен приход, той отговори: “Единственото, което би трябвало да се каже на хората с приход над 3000 лв., е да не разчитат на пенсията си по разходопокривния дирек за опазване на стандарта си, когато се пенсионират. Трябва да им се каже, че в случай че разчитат единствено на това, стандартът им ще се срине на датата им на пенсиониране, че би трябвало да влагат парите си, където намерят за добре, както намерят за добре, само че да не се възмущават, че виталният им стандарт е паднал в деня на пенсионирането. Това би трябвало да им се каже.

Те ще са плащали и ще получават съответната пенсия. Тя няма да е по никакъв начин висока, тъй като разходопокривната система е икономически неудържима в днешно време с негативната демографска динамичност в България. Съществува и теорията, че разходопокривната система няма никакъв пестелив детайл, а точно спестяванията са това, което зарежда дълготрайният напредък и прочие. Съответно на хората ще се каже, че заплащат вноски на 3000 лв., само че ще получават пенсия, чиято покупателна дарба сигурно няма да е толкоз висока, най-вероятно ще е много по-ниска, само че да внасят парите над 3000 лв. някъде, в случай че желаят да запазят виталния си стандарт, когато се пенсионират”.

“Другият въпрос по линия на справедливостта е точно за тези, които са в бедната част. Много хора в България изживяват като голяма неправда това, че получават доста ниска, близка до минималната пенсия, откакто 40 години са внасяли всичките си вноски. Те споделят: “Разбирам за какво пенсията ми е ниска - животът е противен. Това, което не искам да приема е, че някой, който в никакъв случай не е плащал вноски за пенсия, отново получава същото”. Това отхвърлят да одобряват като заслужено и то е несправедливо”, добави Георги Ганев.

В края на диалога той посочи, че има доста изцяло законни пътища, по които да се заобикаля облагане на оптималния застрахователен приход. “Тези пътища най-вероятно ще стартират да се употребяват много по-масово, надлежно законодателят ще се опита да запуши това, от другата страна ще се намерят други законни способи да се заобикаля нежеланото облагане”, добави икономистът.

“Според мен е нужно извънредно съществено да се ревизира тази икономически неудържима система, каквато е разходопокривната пенсионна система в условия на намаляващо население, което освен това не е в изключително богаташко заварено положение. Имаме потребност продуктивността на труда доста съществено да нарасне, а това става с капиталообразуване и капиталонатрупване във всички форми на капитал, което пък става със икономисване, не с разходопокриване.

Докато акцентът на българските спестявания за старини не се реалокира към спестовния детайл - не се използва през днешния ден, а се влага в развиване на произвеждане, което ще направи по-малкото работещи на следващия ден доста по-производителни, няма да има никакъв късмет. В момента обаче тази система отстрани сходен късмет, тъй като тя не икономисва, тя не образува капитал. Тя просто взима едни пари и ги харчи мигновено ”, приключи Георги Ганев.