Увеличава се количеството на пластмасови отпадъци в Черно море. Това

Увеличава се количеството на пластмасови боклуци в Черно море. Това са наблюденията на учените от Института по океанология във Варна, които се завърнаха от следващата експедиция.

Коя институция би трябвало да почиства морето от пластмаса - вижте повече детайлности в директното включване на кореспондента ни Нивелина Няголова от Варна.

Варна

Няма институция у нас, която да е длъжна да почиства пластмасовите боклуци в морето. Морска администрация може единствено да глоби корабите, в случай че се откри нарушаване, и това най-често става със сателитни фотоси, които специалистите получават.

Почистването на морето от пластмасата изисква голям механически и финансов запас и не всяка страна може да си го разреши.

Река Дунав е най-големият замърсител на Черно море. Пластмасовите боклуци на половин Европа се изливат в румънски териториални води и поради южното течение се събират в региона на Дуранкулак и нос Калиакра. Корабният трафик също генерира отпадъци. Пластмасови полета се следят по маршрута на плавателните съдове в Черно море.
Доц. Кремена Стефанова, Институт по океанология-Варна при Българска академия на науките: Предимно пластмаса, найлонови торбички, изхвърлени касетки, касетки дори разнообразни размери.
Единственото, което сега могат да вършат институциите, са осведомителни акции.
Мирослава Робинсон, " Басейнова дирекция " -Варна: 80% от отпадъците са от наземно основани източници. Морето не основава боклуци. Създаваме ги ние тук на сушата и от там те попадат в морето главно посредством речния приток и туристическите действия.
Единствено неправителствените организации могат да почистват морето по планове. Помагат и риболовците, само че тази процедура не е наложена в България.

От май тази година влезе в действие Европейската инструкция за пластмасовите боклуци. Тя наложи ограничавания и даже възбрана за производството на някои артикули. Всяка страна членка на Европейски Съюз има период от две години да приложи директивата в своето законодателство. Но за почистването на към този момент попаднали в морето пластмасови артикули решение към момента няма.

Докато светът се пробва да избави моретата и океаните от пластмасата, Световната здравна организация излезе с отчет, че пластмасовите микрочастици съставляват най-малък риск за здравето на хората.

Данните сочат, че всеки ден посредством храната и водата ние гълтаме по 5 мг пластмаса, което е колкото една кредитна карта. Здравните специалисти въпреки всичко прецизират, че предстоят още проучвания и допълнение на отчетите им.
Рискът за здравето от пластмасата в питейната вода е невисок
Пластмасовите микрочастици съставляват най-малък риск за здравето. Това заключава Световната здравна организация в първия си отчет по въпроса. Орга...