Тъжно: Увеличава се броят на недоносените бебета у нас – всяко 12-то е с увреждания
Увеличава се броят на недоносените бебета у нас – всяко 12-то е с увреждания.
Всяка година в България се раждат над 6 500 недоносени бебета. По данни на Фондация „ Нашите недоносени деца “,
всяко 12-о дете у нас се е родило с друга степен на недоносеност.
А преждевременните раждания са се нараснали с над 5% за последните 10 години.
В борбата за живот се включват кардиолози, невролози, гастроентеролози, кинезитерапевти и психолози.
„ Причините са сложни.
У нас играе повече роля и самото следене на бременността, предварителната защита на разнообразни патологични положения,
които могат да провокират прибързано раждане.
Не по-малко значим е факторът за асистираната репродукция,
която също крие риск от прибързано раждане, възрастта на майката.
Многоплодната бременност в множеството случаи приключва с прибързано раждане “,
сподели експертът по ранна детска намеса Маргарита Габровска от Фондация „ Нашите
недоносени бебета “ в студиото на „ България заран “.
Според нея точно поради това следенето на бременността е толкоз значимо.
„ Тенденциите са сходни през годините, като това идва и от компликациите ни във връзка с броя на
медицинските експерти, които работят с недоносени бебета “, добави Габровска.
Психотерапевтът Ния Коновска разкри, че терзанията на родители са в най-различни аспекти.
„ На първо място стои терзанието за самия живот на детето – дали то ще оцелее.
След това идва терзанието за това по какъв начин то ще се развива, какви последствия ще има.
Знаете какъв брой мъчно е да се сътвори един човек и какъв брой са факторите, които го предопределят.
Оттам нататък самите родители имат едно терзание,
което е обвързвано с това дали ще съумеят да изградят връзка с детето си.
Как изобщо те ще могат да живеят с тази контузия, която се е случила в резултат на недоносеността “,
акцентира тя пред Bulgaria ON AIR. По думите ѝ вътрешната борба е изключително огромна.
„ Интензитетът на работа е друг в другите стадии. Когато той е доста изострен първоначално,
наложително е да се окаже психическа помощ.
Всеки ден беседват и със своите близки.
Много постоянно се усещат отговорни и потребността от това да се скрият от света.
Това е един доста внимателен миг, значимо е да приказваме с схващане, тъй като е съвсем невероятно да влезем в обувките на някого “, разяснява още Коновска.
Попитана за какво у нас няма национална стратегия за следене, Габровска отговори:
„ Не е толкоз до финансиране, по отношение на организация на услуги и медицински прегледи,
свързани с следенето.
Става дума за един график, който да е типов,
да е признат на национално равнище, тъй че да няма значение къде тъкмо си роден и при какви условия.
Когато липсва указател, липсва предвидимост какво ще е нужно на тези деца като експерти,
лекарства, изключително през по-рисковите месеци.
“ Психотерапевтът напомни, че доста от тези деца имат потребност от рехабилитация, кардиолог, пулмолог.
Всяка година в България се раждат над 6 500 недоносени бебета. По данни на Фондация „ Нашите недоносени деца “,
всяко 12-о дете у нас се е родило с друга степен на недоносеност.
А преждевременните раждания са се нараснали с над 5% за последните 10 години.
В борбата за живот се включват кардиолози, невролози, гастроентеролози, кинезитерапевти и психолози.
„ Причините са сложни.
У нас играе повече роля и самото следене на бременността, предварителната защита на разнообразни патологични положения,
които могат да провокират прибързано раждане.
Не по-малко значим е факторът за асистираната репродукция,
която също крие риск от прибързано раждане, възрастта на майката.
Многоплодната бременност в множеството случаи приключва с прибързано раждане “,
сподели експертът по ранна детска намеса Маргарита Габровска от Фондация „ Нашите
недоносени бебета “ в студиото на „ България заран “.
Според нея точно поради това следенето на бременността е толкоз значимо.
„ Тенденциите са сходни през годините, като това идва и от компликациите ни във връзка с броя на
медицинските експерти, които работят с недоносени бебета “, добави Габровска.
Психотерапевтът Ния Коновска разкри, че терзанията на родители са в най-различни аспекти.
„ На първо място стои терзанието за самия живот на детето – дали то ще оцелее.
След това идва терзанието за това по какъв начин то ще се развива, какви последствия ще има.
Знаете какъв брой мъчно е да се сътвори един човек и какъв брой са факторите, които го предопределят.
Оттам нататък самите родители имат едно терзание,
което е обвързвано с това дали ще съумеят да изградят връзка с детето си.
Как изобщо те ще могат да живеят с тази контузия, която се е случила в резултат на недоносеността “,
акцентира тя пред Bulgaria ON AIR. По думите ѝ вътрешната борба е изключително огромна.
„ Интензитетът на работа е друг в другите стадии. Когато той е доста изострен първоначално,
наложително е да се окаже психическа помощ.
Всеки ден беседват и със своите близки.
Много постоянно се усещат отговорни и потребността от това да се скрият от света.
Това е един доста внимателен миг, значимо е да приказваме с схващане, тъй като е съвсем невероятно да влезем в обувките на някого “, разяснява още Коновска.
Попитана за какво у нас няма национална стратегия за следене, Габровска отговори:
„ Не е толкоз до финансиране, по отношение на организация на услуги и медицински прегледи,
свързани с следенето.
Става дума за един график, който да е типов,
да е признат на национално равнище, тъй че да няма значение къде тъкмо си роден и при какви условия.
Когато липсва указател, липсва предвидимост какво ще е нужно на тези деца като експерти,
лекарства, изключително през по-рисковите месеци.
“ Психотерапевтът напомни, че доста от тези деца имат потребност от рехабилитация, кардиолог, пулмолог.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ