Когато уважението липсва: какво да правим, когато на работното място се чувстваш невидим
Уважението не е разкош, а нужда. То е основа за всяко здравословно работно място – като въздуха в офиса: не се вижда, само че без него всичко стартира да тежи. И макар че всички го заслужаваме, не всеки го получава.
Понякога то не идва под формата на обидни думи, а посредством безмълвие, подценяване или игнориране.
Невидимите форми на пренебрежение – спирания, присвиване на очи, недоволни погледи, отхвърлени хрумвания, занемаряване в диалози или липса на самопризнание за положения труд – са също толкоз изтощителни, колкото откритата неприязън. И когато ден след ден се постанова да се бориш за вниманието и признанието на сътрудниците си, не след дълго започваш да се съмняваш в личната си стойност.
Но излаз има. Ето няколко тактики, които могат да ти оказват помощ да се оправиш с неналичието на почитание:
1. Постави граници
Ако сътрудник те прекъсва редовно или омаловажава концепциите ти, умерено, само че изрично съобщи: „ Бих искал(а) да довърша мисълта си. “ С времето хората стартират да се преценяват, когато усетят, че няма да им позволиш да минават границите ти.
2. Бъди ясен(на) и конкретен(на)
Вместо да натрупваш засегнатост, когато почувстваш пренебрежение, назови държанието: „ Когато не получавам противоположна връзка, се усещам пренебрегнат(а). Това ми пречи да се усъвършенствам. “ Честният разговор постоянно отваря очи.
3. Потърси съдружници
Понякога се усещаш сам(а) в битката. Намери най-малко един сътрудник, с който можеш да обменяш мисли и поддръжка. Не е нужно всички да те почитат, с цел да си уверен(а) в себе си – от време на време стига единствено един глас, който споделя: „ Ценя те. “
4. Овладей езика на тялото
Начинът, по който стоим, приказваме и гледаме, издава доста. Изправена стойка, постоянен звук и пряк взор споделят убеденост и излъчват престиж, даже когато от вътрешната страна се чувстваш разколебан(а).
5. Не се самосаботирай
Когато започнеш да вярваш, че не заслужаваш почитание, ти неумишлено започваш да го изискваш по-малко. Напомняй си: неуважението към теб не е твоя виновност, а проблем на отсрещната страна.
6. Документирай протичащото се
Ако обстановката е сериозна и се повтаря, води мемоари. При потребност можеш да се обърнеш към HR или по-висшестоящ, подкрепен(а) с обстоятелства, а освен с страсти.
Да се бориш за почитание не е каприз. Това е метод да покажеш, че вярваш в себе си. Защото когато се уважаваш самичък, започваш да очакваш същото и от света. И колкото и да е мъчно – струва си.
Понякога то не идва под формата на обидни думи, а посредством безмълвие, подценяване или игнориране.
Невидимите форми на пренебрежение – спирания, присвиване на очи, недоволни погледи, отхвърлени хрумвания, занемаряване в диалози или липса на самопризнание за положения труд – са също толкоз изтощителни, колкото откритата неприязън. И когато ден след ден се постанова да се бориш за вниманието и признанието на сътрудниците си, не след дълго започваш да се съмняваш в личната си стойност.
Но излаз има. Ето няколко тактики, които могат да ти оказват помощ да се оправиш с неналичието на почитание:
1. Постави граници
Ако сътрудник те прекъсва редовно или омаловажава концепциите ти, умерено, само че изрично съобщи: „ Бих искал(а) да довърша мисълта си. “ С времето хората стартират да се преценяват, когато усетят, че няма да им позволиш да минават границите ти.
2. Бъди ясен(на) и конкретен(на)
Вместо да натрупваш засегнатост, когато почувстваш пренебрежение, назови държанието: „ Когато не получавам противоположна връзка, се усещам пренебрегнат(а). Това ми пречи да се усъвършенствам. “ Честният разговор постоянно отваря очи.
3. Потърси съдружници
Понякога се усещаш сам(а) в битката. Намери най-малко един сътрудник, с който можеш да обменяш мисли и поддръжка. Не е нужно всички да те почитат, с цел да си уверен(а) в себе си – от време на време стига единствено един глас, който споделя: „ Ценя те. “
4. Овладей езика на тялото
Начинът, по който стоим, приказваме и гледаме, издава доста. Изправена стойка, постоянен звук и пряк взор споделят убеденост и излъчват престиж, даже когато от вътрешната страна се чувстваш разколебан(а).
5. Не се самосаботирай
Когато започнеш да вярваш, че не заслужаваш почитание, ти неумишлено започваш да го изискваш по-малко. Напомняй си: неуважението към теб не е твоя виновност, а проблем на отсрещната страна.
6. Документирай протичащото се
Ако обстановката е сериозна и се повтаря, води мемоари. При потребност можеш да се обърнеш към HR или по-висшестоящ, подкрепен(а) с обстоятелства, а освен с страсти.
Да се бориш за почитание не е каприз. Това е метод да покажеш, че вярваш в себе си. Защото когато се уважаваш самичък, започваш да очакваш същото и от света. И колкото и да е мъчно – струва си.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ




