Уважавани от мен журналисти пишат, че това не е журналистика.

Уважавани от мен публицисти пишат, че това не е публицистика.

Съгласен съм с тях. Те знаят какво приказват. Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Николай Слатински.

За мен обаче казусът е по-дълбок. И това, че това не е публицистика не би трябвало да измества вниманието от дълбоката същина на казуса.

А тя е, че това не е страна.

И освен спрямо Европа. Мръднете малко на север, на запад, на юг - при съседите. Ще видите, че на всички места има страна, има закони, има развиване, има обработвани земи, а не пустеещи сиви зони, има издържащи с години без дупчица автомагистрали, има културно обслужване, има съвземащи се села и възземащи се градове, чисти тоалетни и усмихнати хора, културни водачи и образовани мениджъри.

А ние сме като черна дупка. Черната дупка освен гълтам всичко - здраве, живот, очаквания, бъдеще. Тя гълтам и самата себе си и става още по-черна и още по-дупка.

Всеки ден в България стартира да е13-и, петък. Живеем в безжалостна рулетка, чието топче се върти, върти и стопира с проклинание и поличба на някого на напълно инцидентен принцип. Днес то се спря на тези 6 индивида. Утре може да се спре на всеки един от нас.

България взе участие всекидневно в съветска рулетка със самата себе си.

Ето това е дълбоката същина на казуса - че "това, което имаме като страна " (така нескопосано приказва един от тези, дето ни управляват),

не е страна...