Да следваме идеала за чиста и свята република
Уважаеми съграждани,
Трети март е ден за респект и упокой на оня рой апостоли, създали решителната стъпка към възобновяване на самостоятелната българска страна. Денят, в който България изправя снага от пепелищата на 5-вековно иго, е вододелът на националното ни самочувствие.
В родовата ни памет са запечатани както славните победи, по този начин и дните на черното иго. Но концепцията за духовна и национална независимост в никакъв случай не почина, а сплоти млади и остарели по българските землища под знамето на достойните съдбини на българския жанр. Поколения български дъщери и синове погубиха себе си, с цел да бъде жив този блян и да пребъде през вековете.
И в най-тъмните години на робството българският народ не спря своята битка за независимост, опирайки се на вярата и езика си. Българската държавна традиция оживя с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяха да се изградят като самобитни национални институции. Свободата ни бе белязана и със саможертвата на хайдушките дружини, и от огъня на четническото придвижване, и комитетите на Васил Левски, и чутовната Априлска епопея.
Трети март е ден за възхвала на българския войнски дух! Днес свеждаме глави пред войнската чест, героизъм и всеотдайност пред колективния облик на героя. Но подвигът на опълченските отряди от всички краища на българските землища, обърнали хода на войната в решителния миг, е безподобен подвиг и всеотдайност. Да помълчим и си спомним, че и напред в годините след Руско-Турската война 1877-1878 година българските воини в никакъв случай не не помнят национално-обединителния блян, не продават националната чест и лъвски бранят българските флагове. Ни едно от знамената ни не пада в плен – воините дават себе си, живота си за отечеството.
145 години по-късно на този ден ние смирено свеждаме глава, отдавайки респект на починалите за свободата на Отечеството. Наш безвъзвратен дълг е да помним тяхната всеотдайност. Родовата ни памет задължава да следваме идеала „ за чистата и свята република ” и да предаваме на бъдните генерации завета на свободата.
Поклон пред починалите за Свободата на Родината!
Да живее България!
Инж. Александър Държиков
Председател на Общински съвет Пловдив
Трети март е ден за респект и упокой на оня рой апостоли, създали решителната стъпка към възобновяване на самостоятелната българска страна. Денят, в който България изправя снага от пепелищата на 5-вековно иго, е вододелът на националното ни самочувствие.
В родовата ни памет са запечатани както славните победи, по този начин и дните на черното иго. Но концепцията за духовна и национална независимост в никакъв случай не почина, а сплоти млади и остарели по българските землища под знамето на достойните съдбини на българския жанр. Поколения български дъщери и синове погубиха себе си, с цел да бъде жив този блян и да пребъде през вековете.
И в най-тъмните години на робството българският народ не спря своята битка за независимост, опирайки се на вярата и езика си. Българската държавна традиция оживя с нови сили по време на Възраждането, когато българските църкви, учебни заведения и общини, въпреки и в изискванията на иго, съумяха да се изградят като самобитни национални институции. Свободата ни бе белязана и със саможертвата на хайдушките дружини, и от огъня на четническото придвижване, и комитетите на Васил Левски, и чутовната Априлска епопея.
Трети март е ден за възхвала на българския войнски дух! Днес свеждаме глави пред войнската чест, героизъм и всеотдайност пред колективния облик на героя. Но подвигът на опълченските отряди от всички краища на българските землища, обърнали хода на войната в решителния миг, е безподобен подвиг и всеотдайност. Да помълчим и си спомним, че и напред в годините след Руско-Турската война 1877-1878 година българските воини в никакъв случай не не помнят национално-обединителния блян, не продават националната чест и лъвски бранят българските флагове. Ни едно от знамената ни не пада в плен – воините дават себе си, живота си за отечеството.
145 години по-късно на този ден ние смирено свеждаме глава, отдавайки респект на починалите за свободата на Отечеството. Наш безвъзвратен дълг е да помним тяхната всеотдайност. Родовата ни памет задължава да следваме идеала „ за чистата и свята република ” и да предаваме на бъдните генерации завета на свободата.
Поклон пред починалите за Свободата на Родината!
Да живее България!
Инж. Александър Държиков
Председател на Общински съвет Пловдив
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ