Любими видове пешеходци
Уважаеми пешеходци, на първо място, да си знаете, че не ви поставям в общ кюп, не ви намирам за отчайващо безотговорни човешки същества и не мисля, че не можете да си вържете сами връзките на обувките.
Аз самият също съм и пешеходец. Даже, като се замисля – през множеството време.
Както има за*ници всред водачите (о, и то какви!), по този начин има за*ници и всред пешеходците. Нещата опират до персона, а не до метод на предвижване. Не всички са идентични, това е значимо. Ако един готвач е неприятен, това не значи, че готвачиТЕ са неприятни (това важи единствено за адвокатиТЕ).
*
И по този начин, да забележим някои от обичаните персонажи, движещи се пешком из обитаемоте места, които ни се постанова да разделяме с тях:
Кво ме гледаш, бе! А ти плеснем два шамара?-типът
Това е особена порода пешеходец. Появата на такова държание се следи нормално у хората, които по принцип са нападателни и си търсят мотив да се спречкат с някой, че даже напряко да се сбият. Те вървят по улицата и търсят да срещнат нечий взор, с цел да питат притежателя на погледа какво тъкмо би желал от тях, за какво очите им са се срещнали и за какво е показал нахалството да не гледа в земята.
Според лекарски наблюдения това държание е директно обвързвано с неналичието на полови взаимоотношения сред индивида и каквото и да е друго създание, също по този начин е директно обвързвано и с опцията му изобщо да организира такова взаимодействие. Понякога се следи и у човеци с ясно изразени следи от корист с препарати за нарастване на мускулната маса.
Странното обаче е, че този тип държание от време на време се следи и у най-обикновени жители, когато се допрян до пешеходна пътека. Съприкосновението с бялата багра на „ зебрата “ отприщва нещо, закодирано в ДНК-то им още от времената, когато прадедите им са ловували мамути с копия измежду студовете на предходната Ледникова ера. Никой академик към момента не е разшифровал какво е това, което кара един елементарен човек да се трансформира в сходно кълбо от експанзия, когато види кола отсреща си.
Тези пешеходци, колкото и да бързат, стъпят ли на пешеходна пътека, стартират да вървят постепенно и предизвикателно и да гледат към спрелите да ги изчакат коли. Дори да седиш добродушно и да ги чакаш, колкото и време да им лишава разходката през улицата, в погледа им се чете: „ Кво, бе, кво ме гледаш. ‘Шот си в кола и си доста печен ли? Аз съм тука с право, бе, ей! А мръдна, а те убих “.
Съвсем към края на пътеката напълно забавя и чака ответна реакция.
Известен факт: през есента, пролетта и зимата са лесни за различаване – болшинството от тях вървят омазани с тиня от инцидентно открити от водачите локви.
Втори прочут факт: когато до зебрата има спряла скъпа кола или джип, този тип не се вижда в близост. Ако има негови представители, то те са прекомерно заети да учат върховете на обувките си и релефа на асфалта, до момента в който бързо минават по пешеходната пътека. Все още не са ясни интервалите на поява на това държание, има съмнение, че е обвързвано с подредбата на планетите.
Подлата усмивка-тип
Разновидност на упоменатия нагоре вид. Но без очевидната експанзия. Прави се, че не те вижда, когато наближиш с колата към него. Но не всякога, единствено когато му е „ забавно “, когато има тръпка.
В други условия си е най-обикновен пешеходец, но…
Пример: София, бул. „ Ал. Стамболийски “ (в центъра, в час пик) би трябвало да бъде прекосен през една от директните, минавайки през гневен трафик. Чакам към 3 минути, с цел да видя междина от коли и от двете страни и когато ми се коства, че съм нацелил от малко малко (с доста риск) миг да се хвърля напред, внезапно се хвърлям на газта, трансформирайки колата си в същински драгстер, и пресичам… едното платно, линията, второт… Но не! Пешеходец с обичаната.
Досега ходели с обикновено движение по тротоара, в този момент, виждайки какво се случва, забързват крачка и хоп – скачат на платното. И единствено дето не се хващат да потанцуват там. Не ме и поглеждат. Усмивка, усмивка, споделят си нещо. В този миг трафикът е на към 15,5 метра от мен и никой, но никой не се и замисля да понижи.
Аз очаквам шегаджиите да се разчистят. Аз и колата ми висим идиотски посред платното и стартирам да си припомням детството, юношеството, младостта, да се възнамерявам за всички неточности, които съм позволил през живота си.
Онези двамата са почти на път да се разкарат и виждам по какъв начин краченцата им а-ха да допрян тротоара. Само момент още. Чувам клаксон. Качват се на тротоара, а аз смъквам цялостен слой от гумите поради мръсната газ, която превърта на място 5-6 оборота. Разминаваме се с първата кола от колоната на косъм и половина.
И в този миг виждам по какъв начин още един „ шегобиец “ вид „ подлата усмивка “ ме гледа, а аз го виждам по какъв начин се ускорява, тъй като е към момента надалеч от улицата, забързвайки особено в моя чест, с цел да стъпи на платното ПРЕД мен. Е, оказа се, че тия виждали и чували. Както пъргаво скоква на платното, по този начин и пъргаво се връща там, откъдето е скокнал. Подминавам. Предполагам ме псува, че съм му лишил преимуществото на пешеходец.
Вело-пешеходци
За вас има особено място в Ада. Да се разберем занапред – „ пешеходец “ е този, който ХОДИ. Има преимущество на пешеходна пътека, когато слезе от колелото си и го БУТА, до момента в който върви. Тогава е пешеходец, бутащ колело. Все едно е количка. Толкова. Докато си на двете си гуми, си участник в придвижването с двуколесно пътно транспортно средство (не моторно, а ППС). Ти също апропо би трябвало да спреш и да дадеш път на пешеходеца.
Но да се движиш по платното дружно с колите и когато видиш пешеходна пътека, нещо в мозъка ти да прещрака и да решиш, че внезапно се превръщаш в хибриден пешеходец с гуми вместо крайници и автоматизирано всички би трябвало да се съобразят с теб… Просто правиш врътка на кормилото и хоп – айде на зебрата, в този момент съм пешеходец. Идваш от улицата, минаваш с колелото по пешеходната и целият трафик стопира да те изчака. И когато мина около подобен хитрец, виждам в огледалото за задно виждане кисела физиономия, че даже и жестове от време на време. Ма, учете ги тия правила. Искате да играете, научете разпоредбите.
Навсякъде ми е пешеходна пътека-тип
Това нормално са разсеяни на тип лелки, които през останалата част на деня – когато не пресичат улици, наподобяват доста съществени и са вид хора, които вървят в интернета, с цел да изясняват, че по този начин повече не може и хората би трябвало да съблюдават разпоредбите. Обикновено са възмутени от безобразията в страната.
На тях на всички места им е пешеходна пътека – преди, след, към светофар/ кръстовище/ кръгово/ надлез/ подлез/ спирка/ площадка за хеликоптери/ писта на летище/ пристанище за военни кораби…
Никъде не се стопират. Странното е, че наподобяват като някаква доста напреднала раса от бъдещето, където хората са толкоз напреднали, че към този момент са неуязвими, надлежно не им трябват инстинкти за самозапазване. Понякога, когато са по двойки, лелите от бъдещето понижават, а е имало и случай ДА СПРАТ на платното, с цел да си кажат нещо доста значимо, да подчертаят нещо в диалога трагично (което изисква да се спре), нещо като: „ Да, бе, не се майтапя, съществено ти споделям – видях го със счетоводителката от втория етаж, бе! Е, почтен кръст “.
.jpg )
Червено-зелено, колѝ-молѝ, глей‘ си работата-тип
Светофарите са за балъците, аз цел живот по този начин си прекосявам, в този момент ти ли ще ме учиш? Аз си знам – огледам се, па като нема коли, си минем.
Те пресичат нормално по слух. Чуят ли клаксон, забързват крачка. Походката им е вид „ афектиран пингвин “. Намръщени, само че въпреки всичко леко гузни. Не че те ненавиждат, само че биха предпочели да не съществуваше. Лошото е, когато водят деца. Не единствено, че ги подлагат да заплаха, само че и ги учат на жалко държание.
Те също се познават по калта по облеклата. Обикновено по гърбовете им.
Забързаният за рейса-тип
Внимание! Където има спирка на градския превоз, има и лекоатлети. От всевъзможни възрасти и форми. Те имат задача. Познават се елементарно. Не единствено че тичат, то човек може да тича и в случай че го гонят. Но тези са някак по-целеустремени. Както казахме – имат задача. Потни. Ококорени. Тип Юсейн Болт. Значи… аз си мисля, че ще е хубава самодейност на общината да начертае към всички спирки коридори за тичане и по една стартова линия. Някой пенсиониран инспектор ще дава старт със стартов револвер, а водачът на рейса ще записва най-хубавите резултати.
Следващите няколко типа ще разгледаме напълно небрежно. Те са постоянно срещани, само че по-скоро досадни, в сравнение с нещо друго.
За какво ми е тротоар?-тип
Срещат се на всички места. Ходят си по улицата, все едно са в планината, на пътеката. Не намират за належащо да употребяват достиженията на актуалната цивилизация – като тротоара, да вземем за пример. Чудя се дали употребяват електричество, асансьор, четка за зъби, котлон… Често са майки с колички (и не, освен когато няма място по тротоара. Това го означавам. Имам поради – постоянно!)
Диагонално пресичащият-тип
За да се стигне от точка А (единият тротоар) до точка В (другият тротоар), е належащо да се мине по една къса ПРАВА линия. Особено, когато има трафик посред им (платното). Но има хора, които обичат да удължават удоволствието от пресичането и хващат диагонала – търсят точка С. По-интересно им е. Докато колоната от коли понижава, понижава зад тях и най-после стопира.
Логиката не е за тези хора. Те са с богата фикция. Вероятно гении.
По паркингите на магазините всичко е пешеходна зона-тип
Не, не е. Може и да ти се коства по този начин, само че там се движат коли (и ти одеве пристигна с такава!), които, когато слязат от останалата част от пътната мрежа, не се трансформират в трансформъри с крайници, а към момента са си коли и някак би трябвало да се придвижват. Да се повличам минута и половина, карайки с 3,5 км/ч зад дебелия ти за*ник, не беше част от проекта ми за тая вечер. Дойдох да пазаря, а не да си упражнявам нервите. Това го върша денем.
Факторът „ Не могат да бегат ли, не могат да бегат…?! “
Мислите си, че най-хубавото лекарство е безшумно доближаване и клаксон? Върши някаква работа, само че обръгналият им слух не се трогва. Има по-добър способ: безшумно доближаване, натискане на съединителя до долу и внезапно форсиране на газта. Готово – пътят е чист. А те, по този начин и по този начин са пристигнали до магазина, ще си купят нови гащи.
Пресичащият през булеварда-тип
Тежко детство ли, що ли? Биеха те, като беше дребен ли? Жена/мъжът ти избяга с друг/друга? Остана без работа ли? Да не си неизлечимо болен?
Представям си диалога при психолога: „ Какво ви накара да вземете такова извънредно решение? Да сложите завършек на живота си? “
Аз съм сигурен, че в историята на търсене в интернет браузърите на тия хора има най-малко едно: „ Как да се самоубием най-ефективно? “
Този вид наподобяват като подплашено животно – тръгне, спре, върне се, отново тръгне, хукне, спре се, зиг-заг, най-после се предава и замръзва с мимика на видял призрака на баба си, посред платното.
Стоящият до пешеходна пътека-тип
Вашето място в Ада е до вело-пешеходците. Когато водачът види, че се доближавате до пешеходната пътека, той понижава и стопира. Не тъй като прави оценка доста готиното палто на леопардови щампи, което тъкмо си купихте от мола и (баси какъв брой добре) се връзва пък с тия обувки, които по този начин ви акцентират прасците и желае да ги прегледа по-добре, а тъй като би трябвало да спре и да ви пусне да минете по тъпата пътека.
А вие си стоите там, говорите си по телефона и се надувате – тоя па са кво желае? Като за начало, желае да не се бяхте срещали в никакъв случай през живота ви, само че и просто да се разкарате в някаква посока, също е добра алтернатива.
И най-после:
Пешеходецът вид „ разкъсан презерватив “
Пешеходецът вид „ разкъсан презерватив “ е изключително събитие. Той както пресича, по този начин и живее остатъка от живота си. Всичко му е мъгла и нищо не го визира изключително доста. Светът е тротоар. Ту е на платното, ту е на тротоара (съвършено трезвен) пресича диагонално… Всъщност прави всичко, изброено нагоре и то в изключително безреден порядък. Но, както казахме, това е единствено част от ежедневните му привички. Той по този начин и работи, яде, по този начин кара кола/колело/ролкови кънки. Всичко по този начин си прави.
Явно не е бил планувано бебе, родителите му не са вложили доста изпитание за него, когато е бил дребен.
Е, това са най-основните видове пешеходци, за които най-малко аз се сещам.
P.S. Ако вие се сещате за още, допълвайте в мненията изпод.
Аз самият също съм и пешеходец. Даже, като се замисля – през множеството време.
Както има за*ници всред водачите (о, и то какви!), по този начин има за*ници и всред пешеходците. Нещата опират до персона, а не до метод на предвижване. Не всички са идентични, това е значимо. Ако един готвач е неприятен, това не значи, че готвачиТЕ са неприятни (това важи единствено за адвокатиТЕ).
*
И по този начин, да забележим някои от обичаните персонажи, движещи се пешком из обитаемоте места, които ни се постанова да разделяме с тях:
Кво ме гледаш, бе! А ти плеснем два шамара?-типът
Това е особена порода пешеходец. Появата на такова държание се следи нормално у хората, които по принцип са нападателни и си търсят мотив да се спречкат с някой, че даже напряко да се сбият. Те вървят по улицата и търсят да срещнат нечий взор, с цел да питат притежателя на погледа какво тъкмо би желал от тях, за какво очите им са се срещнали и за какво е показал нахалството да не гледа в земята.
Според лекарски наблюдения това държание е директно обвързвано с неналичието на полови взаимоотношения сред индивида и каквото и да е друго създание, също по този начин е директно обвързвано и с опцията му изобщо да организира такова взаимодействие. Понякога се следи и у човеци с ясно изразени следи от корист с препарати за нарастване на мускулната маса.
Странното обаче е, че този тип държание от време на време се следи и у най-обикновени жители, когато се допрян до пешеходна пътека. Съприкосновението с бялата багра на „ зебрата “ отприщва нещо, закодирано в ДНК-то им още от времената, когато прадедите им са ловували мамути с копия измежду студовете на предходната Ледникова ера. Никой академик към момента не е разшифровал какво е това, което кара един елементарен човек да се трансформира в сходно кълбо от експанзия, когато види кола отсреща си.
Тези пешеходци, колкото и да бързат, стъпят ли на пешеходна пътека, стартират да вървят постепенно и предизвикателно и да гледат към спрелите да ги изчакат коли. Дори да седиш добродушно и да ги чакаш, колкото и време да им лишава разходката през улицата, в погледа им се чете: „ Кво, бе, кво ме гледаш. ‘Шот си в кола и си доста печен ли? Аз съм тука с право, бе, ей! А мръдна, а те убих “.
Съвсем към края на пътеката напълно забавя и чака ответна реакция.
Известен факт: през есента, пролетта и зимата са лесни за различаване – болшинството от тях вървят омазани с тиня от инцидентно открити от водачите локви.
Втори прочут факт: когато до зебрата има спряла скъпа кола или джип, този тип не се вижда в близост. Ако има негови представители, то те са прекомерно заети да учат върховете на обувките си и релефа на асфалта, до момента в който бързо минават по пешеходната пътека. Все още не са ясни интервалите на поява на това държание, има съмнение, че е обвързвано с подредбата на планетите.
Подлата усмивка-тип
Разновидност на упоменатия нагоре вид. Но без очевидната експанзия. Прави се, че не те вижда, когато наближиш с колата към него. Но не всякога, единствено когато му е „ забавно “, когато има тръпка.
В други условия си е най-обикновен пешеходец, но…
Пример: София, бул. „ Ал. Стамболийски “ (в центъра, в час пик) би трябвало да бъде прекосен през една от директните, минавайки през гневен трафик. Чакам към 3 минути, с цел да видя междина от коли и от двете страни и когато ми се коства, че съм нацелил от малко малко (с доста риск) миг да се хвърля напред, внезапно се хвърлям на газта, трансформирайки колата си в същински драгстер, и пресичам… едното платно, линията, второт… Но не! Пешеходец с обичаната.
Досега ходели с обикновено движение по тротоара, в този момент, виждайки какво се случва, забързват крачка и хоп – скачат на платното. И единствено дето не се хващат да потанцуват там. Не ме и поглеждат. Усмивка, усмивка, споделят си нещо. В този миг трафикът е на към 15,5 метра от мен и никой, но никой не се и замисля да понижи.
Аз очаквам шегаджиите да се разчистят. Аз и колата ми висим идиотски посред платното и стартирам да си припомням детството, юношеството, младостта, да се възнамерявам за всички неточности, които съм позволил през живота си.
Онези двамата са почти на път да се разкарат и виждам по какъв начин краченцата им а-ха да допрян тротоара. Само момент още. Чувам клаксон. Качват се на тротоара, а аз смъквам цялостен слой от гумите поради мръсната газ, която превърта на място 5-6 оборота. Разминаваме се с първата кола от колоната на косъм и половина.
И в този миг виждам по какъв начин още един „ шегобиец “ вид „ подлата усмивка “ ме гледа, а аз го виждам по какъв начин се ускорява, тъй като е към момента надалеч от улицата, забързвайки особено в моя чест, с цел да стъпи на платното ПРЕД мен. Е, оказа се, че тия виждали и чували. Както пъргаво скоква на платното, по този начин и пъргаво се връща там, откъдето е скокнал. Подминавам. Предполагам ме псува, че съм му лишил преимуществото на пешеходец.
Вело-пешеходци
За вас има особено място в Ада. Да се разберем занапред – „ пешеходец “ е този, който ХОДИ. Има преимущество на пешеходна пътека, когато слезе от колелото си и го БУТА, до момента в който върви. Тогава е пешеходец, бутащ колело. Все едно е количка. Толкова. Докато си на двете си гуми, си участник в придвижването с двуколесно пътно транспортно средство (не моторно, а ППС). Ти също апропо би трябвало да спреш и да дадеш път на пешеходеца.
Но да се движиш по платното дружно с колите и когато видиш пешеходна пътека, нещо в мозъка ти да прещрака и да решиш, че внезапно се превръщаш в хибриден пешеходец с гуми вместо крайници и автоматизирано всички би трябвало да се съобразят с теб… Просто правиш врътка на кормилото и хоп – айде на зебрата, в този момент съм пешеходец. Идваш от улицата, минаваш с колелото по пешеходната и целият трафик стопира да те изчака. И когато мина около подобен хитрец, виждам в огледалото за задно виждане кисела физиономия, че даже и жестове от време на време. Ма, учете ги тия правила. Искате да играете, научете разпоредбите.
Навсякъде ми е пешеходна пътека-тип
Това нормално са разсеяни на тип лелки, които през останалата част на деня – когато не пресичат улици, наподобяват доста съществени и са вид хора, които вървят в интернета, с цел да изясняват, че по този начин повече не може и хората би трябвало да съблюдават разпоредбите. Обикновено са възмутени от безобразията в страната.
На тях на всички места им е пешеходна пътека – преди, след, към светофар/ кръстовище/ кръгово/ надлез/ подлез/ спирка/ площадка за хеликоптери/ писта на летище/ пристанище за военни кораби…
Никъде не се стопират. Странното е, че наподобяват като някаква доста напреднала раса от бъдещето, където хората са толкоз напреднали, че към този момент са неуязвими, надлежно не им трябват инстинкти за самозапазване. Понякога, когато са по двойки, лелите от бъдещето понижават, а е имало и случай ДА СПРАТ на платното, с цел да си кажат нещо доста значимо, да подчертаят нещо в диалога трагично (което изисква да се спре), нещо като: „ Да, бе, не се майтапя, съществено ти споделям – видях го със счетоводителката от втория етаж, бе! Е, почтен кръст “.
Червено-зелено, колѝ-молѝ, глей‘ си работата-тип
Светофарите са за балъците, аз цел живот по този начин си прекосявам, в този момент ти ли ще ме учиш? Аз си знам – огледам се, па като нема коли, си минем.
Те пресичат нормално по слух. Чуят ли клаксон, забързват крачка. Походката им е вид „ афектиран пингвин “. Намръщени, само че въпреки всичко леко гузни. Не че те ненавиждат, само че биха предпочели да не съществуваше. Лошото е, когато водят деца. Не единствено, че ги подлагат да заплаха, само че и ги учат на жалко държание.
Те също се познават по калта по облеклата. Обикновено по гърбовете им.
Забързаният за рейса-тип
Внимание! Където има спирка на градския превоз, има и лекоатлети. От всевъзможни възрасти и форми. Те имат задача. Познават се елементарно. Не единствено че тичат, то човек може да тича и в случай че го гонят. Но тези са някак по-целеустремени. Както казахме – имат задача. Потни. Ококорени. Тип Юсейн Болт. Значи… аз си мисля, че ще е хубава самодейност на общината да начертае към всички спирки коридори за тичане и по една стартова линия. Някой пенсиониран инспектор ще дава старт със стартов револвер, а водачът на рейса ще записва най-хубавите резултати.
Следващите няколко типа ще разгледаме напълно небрежно. Те са постоянно срещани, само че по-скоро досадни, в сравнение с нещо друго.
За какво ми е тротоар?-тип
Срещат се на всички места. Ходят си по улицата, все едно са в планината, на пътеката. Не намират за належащо да употребяват достиженията на актуалната цивилизация – като тротоара, да вземем за пример. Чудя се дали употребяват електричество, асансьор, четка за зъби, котлон… Често са майки с колички (и не, освен когато няма място по тротоара. Това го означавам. Имам поради – постоянно!)
Диагонално пресичащият-тип
За да се стигне от точка А (единият тротоар) до точка В (другият тротоар), е належащо да се мине по една къса ПРАВА линия. Особено, когато има трафик посред им (платното). Но има хора, които обичат да удължават удоволствието от пресичането и хващат диагонала – търсят точка С. По-интересно им е. Докато колоната от коли понижава, понижава зад тях и най-после стопира.
Логиката не е за тези хора. Те са с богата фикция. Вероятно гении.
По паркингите на магазините всичко е пешеходна зона-тип
Не, не е. Може и да ти се коства по този начин, само че там се движат коли (и ти одеве пристигна с такава!), които, когато слязат от останалата част от пътната мрежа, не се трансформират в трансформъри с крайници, а към момента са си коли и някак би трябвало да се придвижват. Да се повличам минута и половина, карайки с 3,5 км/ч зад дебелия ти за*ник, не беше част от проекта ми за тая вечер. Дойдох да пазаря, а не да си упражнявам нервите. Това го върша денем.
Факторът „ Не могат да бегат ли, не могат да бегат…?! “
Мислите си, че най-хубавото лекарство е безшумно доближаване и клаксон? Върши някаква работа, само че обръгналият им слух не се трогва. Има по-добър способ: безшумно доближаване, натискане на съединителя до долу и внезапно форсиране на газта. Готово – пътят е чист. А те, по този начин и по този начин са пристигнали до магазина, ще си купят нови гащи.
Пресичащият през булеварда-тип
Тежко детство ли, що ли? Биеха те, като беше дребен ли? Жена/мъжът ти избяга с друг/друга? Остана без работа ли? Да не си неизлечимо болен?
Представям си диалога при психолога: „ Какво ви накара да вземете такова извънредно решение? Да сложите завършек на живота си? “
Аз съм сигурен, че в историята на търсене в интернет браузърите на тия хора има най-малко едно: „ Как да се самоубием най-ефективно? “
Този вид наподобяват като подплашено животно – тръгне, спре, върне се, отново тръгне, хукне, спре се, зиг-заг, най-после се предава и замръзва с мимика на видял призрака на баба си, посред платното.
Стоящият до пешеходна пътека-тип
Вашето място в Ада е до вело-пешеходците. Когато водачът види, че се доближавате до пешеходната пътека, той понижава и стопира. Не тъй като прави оценка доста готиното палто на леопардови щампи, което тъкмо си купихте от мола и (баси какъв брой добре) се връзва пък с тия обувки, които по този начин ви акцентират прасците и желае да ги прегледа по-добре, а тъй като би трябвало да спре и да ви пусне да минете по тъпата пътека.
А вие си стоите там, говорите си по телефона и се надувате – тоя па са кво желае? Като за начало, желае да не се бяхте срещали в никакъв случай през живота ви, само че и просто да се разкарате в някаква посока, също е добра алтернатива.
И най-после:
Пешеходецът вид „ разкъсан презерватив “
Пешеходецът вид „ разкъсан презерватив “ е изключително събитие. Той както пресича, по този начин и живее остатъка от живота си. Всичко му е мъгла и нищо не го визира изключително доста. Светът е тротоар. Ту е на платното, ту е на тротоара (съвършено трезвен) пресича диагонално… Всъщност прави всичко, изброено нагоре и то в изключително безреден порядък. Но, както казахме, това е единствено част от ежедневните му привички. Той по този начин и работи, яде, по този начин кара кола/колело/ролкови кънки. Всичко по този начин си прави.
Явно не е бил планувано бебе, родителите му не са вложили доста изпитание за него, когато е бил дребен.
Е, това са най-основните видове пешеходци, за които най-малко аз се сещам.
P.S. Ако вие се сещате за още, допълвайте в мненията изпод.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ