Външният свят и Бог са две велики първични изживявания
Уважаеми господин Болце,Само за изясненост: аз съм психиатър, не мъдрец, просто емпирик, който мисли за избрани прекарвания. Психиката за мен е общ термин за съвкупността от всички по този начин наречени умствени процеси. Духът е качествено означение на някои умствени наличия (за разлика от " материално " или " физическо " ).
[...]Бог: вътрешно прекарване, което не се разисква като такова, само че оставя усещане. Психичните прекарвания имат два източника: външният свят и несъзнаваното. Всички директни прекарвания са психологични. Има физически предадени (външен свят) прекарвания и вътрешни (духовни преживявания).
Едното е също толкоз годно, колкото и другото. Бог не е статистическа истина, тъй че е също толкоз неуместно да се опитваме да потвърдим съществуването на Бог, колкото и да го отхвърляме. Ако човек се усеща благополучен, той няма потребност от доказателства или опровержения. Освен това няма причина да имаме вяра, че " щастието " или " тъгата " не могат да бъдат изпитани.
Бог е универсално прекарване, което е замъглено единствено от малоумен рационализъм и също толкоз глупава теология. (Вижте дребната ми книга Psychologie und Religion, Racher-Verlag, Zurich, 1940, за някои тематики по този въпрос.)
Това, което човечеството назовава „ Бог “ от незапомнени времена, вие преживявате всеки ден. Просто му давате друго, по този начин нареченото " рационално " име – да вземем за пример го наричате " афект ". От незапомнени времена той (афектът-бел.ред.) е душевен по-мощен от всяка друга страст, кадърен да подведе всичките ви съзнателни планове, съдбовно да ги осуети, без да остави и едно изсъхнало място у вас.
Следователно доста са тези, които се опасяват от " себе си ". Тогава те назовават Бог " аз самият " и прочие Външният свят и Бог са две първоначални прекарвания, едното е толкоз велико, колкото и другото, и двете имат хиляди имена, които не трансформират обстоятелствата сами по себе си. Корените и на двете са незнайни. Психиката отразява и двете. Вероятно в този миг те са в контакт. Защо въобще питаме за Бог? Бог кипи във вас, водейки ви до най-чудните разсъждения.
Хората приказват за религия, когато са изгубили познание. Вярата и неверието в Бог са просто заместители. Наивният примитивен човек не има вяра, той знае, тъй като вътрешното прекарване с право значи за него толкоз, колкото и външното. Той към момента няма теология и към момента не се е оставил да бъде замаян от подли концепции. Той приспособява живота си - заради нужда - към външни и вътрешни обстоятелства, които не счита (както ние) за непоследователни. Той живее в един свят, до момента в който ние живеем единствено в едната му половина и имаме вяра единствено в другата, в случай че въобще имаме вяра. Това значи, че ние сме го засенчили с по този начин нареченото " духовно развиване ". Още по-комично е, че живеем при собственоръчно създадена електрическа светлина и въпреки всичко или имаме вяра или не имаме вяра в слънцето.
Най-искрено Ваш, К. Г. Юнг 13 февруари 1951Западна Германия
Източник
[...]Бог: вътрешно прекарване, което не се разисква като такова, само че оставя усещане. Психичните прекарвания имат два източника: външният свят и несъзнаваното. Всички директни прекарвания са психологични. Има физически предадени (външен свят) прекарвания и вътрешни (духовни преживявания).
Едното е също толкоз годно, колкото и другото. Бог не е статистическа истина, тъй че е също толкоз неуместно да се опитваме да потвърдим съществуването на Бог, колкото и да го отхвърляме. Ако човек се усеща благополучен, той няма потребност от доказателства или опровержения. Освен това няма причина да имаме вяра, че " щастието " или " тъгата " не могат да бъдат изпитани.
Бог е универсално прекарване, което е замъглено единствено от малоумен рационализъм и също толкоз глупава теология. (Вижте дребната ми книга Psychologie und Religion, Racher-Verlag, Zurich, 1940, за някои тематики по този въпрос.)
Това, което човечеството назовава „ Бог “ от незапомнени времена, вие преживявате всеки ден. Просто му давате друго, по този начин нареченото " рационално " име – да вземем за пример го наричате " афект ". От незапомнени времена той (афектът-бел.ред.) е душевен по-мощен от всяка друга страст, кадърен да подведе всичките ви съзнателни планове, съдбовно да ги осуети, без да остави и едно изсъхнало място у вас.
Следователно доста са тези, които се опасяват от " себе си ". Тогава те назовават Бог " аз самият " и прочие Външният свят и Бог са две първоначални прекарвания, едното е толкоз велико, колкото и другото, и двете имат хиляди имена, които не трансформират обстоятелствата сами по себе си. Корените и на двете са незнайни. Психиката отразява и двете. Вероятно в този миг те са в контакт. Защо въобще питаме за Бог? Бог кипи във вас, водейки ви до най-чудните разсъждения.
Хората приказват за религия, когато са изгубили познание. Вярата и неверието в Бог са просто заместители. Наивният примитивен човек не има вяра, той знае, тъй като вътрешното прекарване с право значи за него толкоз, колкото и външното. Той към момента няма теология и към момента не се е оставил да бъде замаян от подли концепции. Той приспособява живота си - заради нужда - към външни и вътрешни обстоятелства, които не счита (както ние) за непоследователни. Той живее в един свят, до момента в който ние живеем единствено в едната му половина и имаме вяра единствено в другата, в случай че въобще имаме вяра. Това значи, че ние сме го засенчили с по този начин нареченото " духовно развиване ". Още по-комично е, че живеем при собственоръчно създадена електрическа светлина и въпреки всичко или имаме вяра или не имаме вяра в слънцето.
Най-искрено Ваш, К. Г. Юнг 13 февруари 1951Западна Германия
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ