Отворено писмо от представителите на заетите н сектор „Сценични изкуства“
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Сценичните изкуства са извънредно значима част от културната политика на България. Те са освен мерило за просперитета на нацията, само че и визитка на страната пред света. Потопени в общия подтекст на тежки рецесии и провокации, обаче, през днешния ден театралните изкуства в България са сложени пред алтернативата дали да продължат да съществуват, поради самото си битие, или да подхващат път към промяна, тъй че да могат дейно да извършват своите обществени и културни функционалности.
Проблемите, пред които секторът е изправен, се дискутират от години, само че тези полемики по този начин и не съумяха да стимулират съответни политически и законодателни процеси и дейности в последното десетилетие. Ние, заетите в държавните културни институти в бранш театрални изкуства, идентифицираме следните взаимосвързани основни области и проблеми, които се нуждаят от незабавни съответни решения от страна на страната:
• Заплатите на заетите в бранша са едни от най-ниските в страната. Дори да се съблюдават заложените в браншовите групови трудови контракти коефициенти за образуването им - те са на ниво най-малко 30% по-ниски от междинната работна заплата за страната. Описаната обстановка е годна както за високо квалифицираните художественотворчески експерти, по този начин и за останалите заети в културните институти. В огромна част от културните институти тези коефициенти не могат да се доближат, което на процедура значи, че заплащането на труда на заетите в тях е съизмеримо с закрепените минимални хонорари в страната.
• Дългосрочното привличане на младежи и експерти в културните институти е на процедура невероятно. Секторът не предлага задоволително атрактивни благоприятни условия за реализация нито на излизащите от системата на висшето обучение актьори и експерти, нито на готови експерти за характерните механически длъжности в театралните изкуства. Най-осезаеми са проявленията на този проблем в извънстоличните културни институти, където опциите за спомагателни приходи и занимания на заетите в бранша са доста по-ограничени.
• Държавните културни институти от ден на ден се отдалечават от действителните си районни, обществени и културни функционалности, пробвайки се да съществуват „ на пазарен принцип “. За тази цел те уголемяват голословно обсега на своята активност, организирайки постоянни гостувания в отдалечени райони, вместо да се концентрират върху задачата си във връзка с локалните общности, които следва да обслужват. Друго разследване от насърчаването на чисто пазарния метод е тласкането на репертоарите на културните институти към комерсиално и лесносмилаемо наличие (което по хипотеза може да се самоиздържа). По този метод времевият, креативен и веществен запас на културните институти се влага не с визия за развиване на аудиториите на територията на съответния район и предложение на първокласен и разнороден креативен репертоар, а само за обезпечаване на задоволително доходи от продажби.
Анализирайки посочените проблеми, ние удостоверяваме убеждението си, че огромна част от тях са предизвикани от прилагания понастоящем модел на финансиране и съответно Методиката за систематизиране на средствата по член 23а от Закона за протекция и развиване на културата и Правилата за използване на делегираните бюджети в културните институти. Вследствие на настоящата методика за финансиране на театралните изкуства, отреждаща на културните институти само ролята на пазарни субекти, каквото и да било нарастване на заплатите е на процедура блокирано от свитото ползване в културния бранш в актуалната постковид обстановка. В желанието си да компенсират дефицита на аудитория и доходи, от които напълно зависи благосъстоянието на институтите, шефовете на ДКИ биват подтикнати към основаване и разпространяване на по-масова и елементарно смилаема продукция. Това води до изтощение и амортизиране на креативния и веществен запас, както и до отклонение на институтите от главния им предмет на активност.
Всички посочени причини ясно демонстрират, че настоящият модел на финасиране не работи в изгода и за развиването на театралните изкуства в България. Методиката и Правилата към нея заплашват съществуването на ДКИ и ги тласка изкуствено и редовно към финансов дефицит, ниско възнаграждение на труда, загуба на висококвалифицирани фрагменти и ниско качество на продукцията.
Въз основа на гореизложеното, Ние, представителите на заетите в културния бранш изрично настояваме за:
1. Незабавно приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за протекция и развиване на културата, който да утвърди непрекъснат съставен елемент за даване на дотация за погашение на средства в размер на брутните трудови хонорари и за начисляване на дължимите осигурителни вноски на работещите в ДКИ. По този метод ще се обезпечи опция за установяване и контролиране на възнагражденията в бранша без този развой да става пленник на преследването на чисто пазарни цели. За останалите средства, нужни за реализиране активността на ДКИ, финансирането би могло да остане под формата на Методика и обвързване с избрани приходни резултати. По този метод ще се резервира философията на сегашния модел на финансиране – „ спортния “ му темперамент, ще се даде опция на ръководителите на културните институти да усилват числеността на състава при нужда и при съществуване на финансов запас.
2. Незабавно нарастване с най-малко 50% на минималните стартови заплати заложени в браншовите групови трудови контракти на всички заети в бранш „ Сценични изкуства “ и преустановяване на унизителната позиция на работещи небогати, в която са сложени заетите в държавните културни институти в България.
3. Въз основа разбор на нужната бройка на съставите за осъществяване на главния предмет на активност и с цел да бъде обезпечена тяхната целокупност, да се изработят охранни правила (санитарни минимуми или кадрови неснижаеми минимуми) за броя на чиновниците в съставите, под чиито количествени величини не е разрешено да се остава;
4. Незабавно да бъде основана работна група с присъединяване на представители и специалисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, синдикални, браншови и работодателски организации, които във допустимо най-кратки периоди да извършат проверка и цялостна актуализация на модела на финансиране, Методиката и разпоредбите към нея, в посока отчитане на демографските особености на районите, в които оперират културните институти, потребностите им за поддръжка и прехрана на сградния им фонд, както и въвеждане на съответни критерии за оценка на активността, отразяващи степента на осъществяване на районната им задача.
В случай че не бъде подхваната нужната законодателна самодейност от законодателната и изпълнителната власт в Република България и настояванията ни не бъдат изпълнени, заявяваме готовността си за дейни протестни дейности.
С УВАЖЕНИЕ:
1. Момчил Миланов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Русе
2. Ивайло Ненов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “
– Русе
3. Димитър Пишев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл – Русе
4. Ася Русева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ в Държавна
опера – Русе
5. Силвана Петкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Русе
6. Димитър Илиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Варна
7. Николай Кенаров, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Стоян
Бъчваров “ – Варна
8. Емилия Петкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл - Варна
9. Албена Колева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Народен
спектакъл „ Иван Вазов “ – София
10. Мартин Илиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Национален институт „ Софийска
филхармония “ – София
11. Светослав Добрев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Младежки спектакъл „ Николай
Бинев “ – София
12. Веселин Анчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Театър
Българска Армия – София
13. Александър Бяндов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Пловдив 14. Михаил Пулиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Пловдив
15. Борис Кучков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Държавна
опера – Пловдив
16. Ивайло Христов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Пловдив
17. Неделина Младенова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл –
Бургас
18. Миряна Калушкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Музикално – трагичен
спектакъл „ Константин Кисимов “ – Велико Търново
19. Цветелин Илчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура “ при КТ „ Подкрепа “ в
Музикално – трагичен спектакъл „ Константин Кисимов “ – Велико Търново
20. Кирил Милушев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Музикално – трагичен спектакъл
„ Константин Кисимов “ – Велико Търново
21. Стефани Лечева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл „ Васил
Друмев “ – Шумен
22. Светослав Славчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Габрово 23. Мариан Бозуков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Родопски трагичен спектакъл
„ Николай Хайтов “ – Смолян
24. Диляна Димитрова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл –Търговище
25. Ангел Попов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл „ Георги
Митев “ – Ямбол
26. Владимир Винев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Ловеч
27. Стефан Цирков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл „ Иван Димов “ – Хасково
28. Жанета Керанова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Никола
Вапцаров “ – Благоевград
29. Александър Митев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ вДраматичен спектакъл „ Никола Вапцаров “ – Благоевград
30. Калин Костадинов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл –Враца
31.Юлия Колова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ в
Драматично – куклен спектакъл – Враца
32. Николай Николов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Разградска филхармония„ проф. Димитър Ненов “
Сценичните изкуства са извънредно значима част от културната политика на България. Те са освен мерило за просперитета на нацията, само че и визитка на страната пред света. Потопени в общия подтекст на тежки рецесии и провокации, обаче, през днешния ден театралните изкуства в България са сложени пред алтернативата дали да продължат да съществуват, поради самото си битие, или да подхващат път към промяна, тъй че да могат дейно да извършват своите обществени и културни функционалности.
Проблемите, пред които секторът е изправен, се дискутират от години, само че тези полемики по този начин и не съумяха да стимулират съответни политически и законодателни процеси и дейности в последното десетилетие. Ние, заетите в държавните културни институти в бранш театрални изкуства, идентифицираме следните взаимосвързани основни области и проблеми, които се нуждаят от незабавни съответни решения от страна на страната:
• Заплатите на заетите в бранша са едни от най-ниските в страната. Дори да се съблюдават заложените в браншовите групови трудови контракти коефициенти за образуването им - те са на ниво най-малко 30% по-ниски от междинната работна заплата за страната. Описаната обстановка е годна както за високо квалифицираните художественотворчески експерти, по този начин и за останалите заети в културните институти. В огромна част от културните институти тези коефициенти не могат да се доближат, което на процедура значи, че заплащането на труда на заетите в тях е съизмеримо с закрепените минимални хонорари в страната.
• Дългосрочното привличане на младежи и експерти в културните институти е на процедура невероятно. Секторът не предлага задоволително атрактивни благоприятни условия за реализация нито на излизащите от системата на висшето обучение актьори и експерти, нито на готови експерти за характерните механически длъжности в театралните изкуства. Най-осезаеми са проявленията на този проблем в извънстоличните културни институти, където опциите за спомагателни приходи и занимания на заетите в бранша са доста по-ограничени.
• Държавните културни институти от ден на ден се отдалечават от действителните си районни, обществени и културни функционалности, пробвайки се да съществуват „ на пазарен принцип “. За тази цел те уголемяват голословно обсега на своята активност, организирайки постоянни гостувания в отдалечени райони, вместо да се концентрират върху задачата си във връзка с локалните общности, които следва да обслужват. Друго разследване от насърчаването на чисто пазарния метод е тласкането на репертоарите на културните институти към комерсиално и лесносмилаемо наличие (което по хипотеза може да се самоиздържа). По този метод времевият, креативен и веществен запас на културните институти се влага не с визия за развиване на аудиториите на територията на съответния район и предложение на първокласен и разнороден креативен репертоар, а само за обезпечаване на задоволително доходи от продажби.
Анализирайки посочените проблеми, ние удостоверяваме убеждението си, че огромна част от тях са предизвикани от прилагания понастоящем модел на финансиране и съответно Методиката за систематизиране на средствата по член 23а от Закона за протекция и развиване на културата и Правилата за използване на делегираните бюджети в културните институти. Вследствие на настоящата методика за финансиране на театралните изкуства, отреждаща на културните институти само ролята на пазарни субекти, каквото и да било нарастване на заплатите е на процедура блокирано от свитото ползване в културния бранш в актуалната постковид обстановка. В желанието си да компенсират дефицита на аудитория и доходи, от които напълно зависи благосъстоянието на институтите, шефовете на ДКИ биват подтикнати към основаване и разпространяване на по-масова и елементарно смилаема продукция. Това води до изтощение и амортизиране на креативния и веществен запас, както и до отклонение на институтите от главния им предмет на активност.
Всички посочени причини ясно демонстрират, че настоящият модел на финасиране не работи в изгода и за развиването на театралните изкуства в България. Методиката и Правилата към нея заплашват съществуването на ДКИ и ги тласка изкуствено и редовно към финансов дефицит, ниско възнаграждение на труда, загуба на висококвалифицирани фрагменти и ниско качество на продукцията.
Въз основа на гореизложеното, Ние, представителите на заетите в културния бранш изрично настояваме за:
1. Незабавно приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за протекция и развиване на културата, който да утвърди непрекъснат съставен елемент за даване на дотация за погашение на средства в размер на брутните трудови хонорари и за начисляване на дължимите осигурителни вноски на работещите в ДКИ. По този метод ще се обезпечи опция за установяване и контролиране на възнагражденията в бранша без този развой да става пленник на преследването на чисто пазарни цели. За останалите средства, нужни за реализиране активността на ДКИ, финансирането би могло да остане под формата на Методика и обвързване с избрани приходни резултати. По този метод ще се резервира философията на сегашния модел на финансиране – „ спортния “ му темперамент, ще се даде опция на ръководителите на културните институти да усилват числеността на състава при нужда и при съществуване на финансов запас.
2. Незабавно нарастване с най-малко 50% на минималните стартови заплати заложени в браншовите групови трудови контракти на всички заети в бранш „ Сценични изкуства “ и преустановяване на унизителната позиция на работещи небогати, в която са сложени заетите в държавните културни институти в България.
3. Въз основа разбор на нужната бройка на съставите за осъществяване на главния предмет на активност и с цел да бъде обезпечена тяхната целокупност, да се изработят охранни правила (санитарни минимуми или кадрови неснижаеми минимуми) за броя на чиновниците в съставите, под чиито количествени величини не е разрешено да се остава;
4. Незабавно да бъде основана работна група с присъединяване на представители и специалисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, синдикални, браншови и работодателски организации, които във допустимо най-кратки периоди да извършат проверка и цялостна актуализация на модела на финансиране, Методиката и разпоредбите към нея, в посока отчитане на демографските особености на районите, в които оперират културните институти, потребностите им за поддръжка и прехрана на сградния им фонд, както и въвеждане на съответни критерии за оценка на активността, отразяващи степента на осъществяване на районната им задача.
В случай че не бъде подхваната нужната законодателна самодейност от законодателната и изпълнителната власт в Република България и настояванията ни не бъдат изпълнени, заявяваме готовността си за дейни протестни дейности.
С УВАЖЕНИЕ:
1. Момчил Миланов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Русе
2. Ивайло Ненов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов “
– Русе
3. Димитър Пишев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл – Русе
4. Ася Русева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ в Държавна
опера – Русе
5. Силвана Петкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Русе
6. Димитър Илиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Варна
7. Николай Кенаров, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Стоян
Бъчваров “ – Варна
8. Емилия Петкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл - Варна
9. Албена Колева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Народен
спектакъл „ Иван Вазов “ – София
10. Мартин Илиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Национален институт „ Софийска
филхармония “ – София
11. Светослав Добрев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Младежки спектакъл „ Николай
Бинев “ – София
12. Веселин Анчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Театър
Българска Армия – София
13. Александър Бяндов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Пловдив 14. Михаил Пулиев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Държавна опера – Пловдив
15. Борис Кучков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към Федерация „ Култура “ – КНСБ в Държавна
опера – Пловдив
16. Ивайло Христов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Пловдив
17. Неделина Младенова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл –
Бургас
18. Миряна Калушкова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Музикално – трагичен
спектакъл „ Константин Кисимов “ – Велико Търново
19. Цветелин Илчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура “ при КТ „ Подкрепа “ в
Музикално – трагичен спектакъл „ Константин Кисимов “ – Велико Търново
20. Кирил Милушев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Музикално – трагичен спектакъл
„ Константин Кисимов “ – Велико Търново
21. Стефани Лечева, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл „ Васил
Друмев “ – Шумен
22. Светослав Славчев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Габрово 23. Мариан Бозуков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Родопски трагичен спектакъл
„ Николай Хайтов “ – Смолян
24. Диляна Димитрова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл –Търговище
25. Ангел Попов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Държавен куклен спектакъл „ Георги
Митев “ – Ямбол
26. Владимир Винев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл – Ловеч
27. Стефан Цирков, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл „ Иван Димов “ – Хасково
28. Жанета Керанова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматичен спектакъл „ Никола
Вапцаров “ – Благоевград
29. Александър Митев, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ вДраматичен спектакъл „ Никола Вапцаров “ – Благоевград
30. Калин Костадинов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ САБ “ в Драматично – куклен спектакъл –Враца
31.Юлия Колова, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към НСФ „ Култура при КТ „ Подкрепа “ в
Драматично – куклен спектакъл – Враца
32. Николай Николов, Председател на Следствен отдел към окръжна прокуратура към „ СБМТД “ в Разградска филхармония„ проф. Димитър Ненов “
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ