Осъзнах, че съм избрала грешния човек. Но увереността в себе си идва често пъти едва след тежък развод!
Уважаеми дами – наши постоянни читателки, по-долу ще изложим заключенията, до които е достигнала една недотам опитна и уверена дама, откакто най-сетне се е осмелила да се разведе с несъответствуващия си брачен партньор. Анализът, която тя прави, е безпощадно самокритичен, само че изводите наподобяват правдоподобни от позиция на личността на дамата и бихте могли да се възползвате вероятно и вие от тях! Да стартираме със следното: в случай че ви липсва убеденост в себе си – тъй като сте такава по темперамент или в резултат на стекли се условия, то не бързайте още първата си сериозна връзка да превърнете в брачна такава. Превъзмогнете параноичният боязън, че „ изоставате “ от приятелките си и се превръщате в „ остаряла мома “, тъй като „ първият “ може да се окаже несъответствуващ – в смисъл да стесни до най-малко персоналното ви пространство.
Не искайте безусловно бракът ви да успее, с цел да извършите обета „ до момента в който гибелта ни раздели “; даже да не е проработил, не губете убеденост, че ще намерите заслужен човек, който ще ви подхожда и ще почита персоналното ви пространство.
Ако сте се разделили със брачна половинка си заради безусловно несходство в характерите, то не се плашете, че ще се наложи да възпитавате детето си на процедура сама – по-добре е то да има двама разграничени родители, в сравнение с фамилията ви да е страда от съмнение, скука, липса на любов и непрекъснати кавги и препирни. Ще имате сили да се справите с такава обстановка сама – повярвайте! А и един нов, сериозен приятел-партньор е доста по-вероятно да ви одобри с ненаситност дружно с детето ви, чувствайки, че и при негов отвод, вие ще си тръгнете с гордо вдигната глава, с цел да продължите напред! Свързано с последното е в никакъв случай да не се подценявате, тъй като това би ви донесло единствено неприятности – както в работата, по този начин и в фамилията. Действително, един средностатистически мъж, би се изкушил от време на време (а с течение на времето и все по-често) да акцентира своето може би безпричинно предимство, с цел да постанова непременно своето мнение. Считайте се за скъпа и почтена като персона и постоянно настоявайте на равностойни връзки с колегата и/или бъдещия брачен партньор – това би укрепило брака ви! Но, къде остава мястото на любовта? По принцип, в никакъв случай не смесвайте половата съгласуемост (химията) с личностната такава. Преборете се с натрапчивостта, че би трябвало безусловно да сте с някого – вярвайте, че може да се справяте и сама! В този смисъл осъзнайте, че можете и без сътрудник до момента в който, въпреки всичко, не намерите този, с който да имате идентична ценностна система – по този начин любовта ви няма да се крепи само на химията, а на сходни житейски възгледи. Но не подценявайте секса – несъвместимостта в това отношение също по този начин елементарно може да унищожи брака ви! Не се считайте за безгрешна – такива хора няма, само че се учете от грешките си, с цел да не ги повтаряте. Бъдете рационално търпелива – няма потребност да сте действате „ напук “ и да блъскате непрекъснато главата си в стена от неразрешими проблеми. И в никакъв случай не казвайте „ в никакъв случай “ – от време на време е належащо да се въоръжите с самообладание, с цел да разрешите някой комплициран или внимателен проблем. Борете се да сте ВИЕ – тогава ще се чувствате същински мощна и щастлива!




