Дипломацията като обслужващ персонал
Уважаеми читатели, сходни срещи на върха имат за цел да възвръщат доверието. Тъй като то не е непрекъсната категория, даже измежду близки другари, на геополитическата сцена бива постоянно привиквано. За да дава пояснения. Знам, че е горещо, само че дано погледнем нагоре. Не към слънцето над чадъра, а към огромната картина на света, събран в Осака.
Понеже си нямат таман доверие, водачите ще човъркат безмълвно по отворени рани. За да кървят още по-обилно. Тръмп плаши с заличаване нуклеарна страна, Путин взривява фундаментални полезности с тихи провокации. А Меркел няма сили за нови усмивки. Буквално. Наоколо е и Ердоган, който плиска водите на Средиземноморието, до момента в който се опълчва с съветско оръжие на организацията, в която страната му членува.
А комерсиалният спор сред Вашингтон и Пекин може да бъде систематизиран с тези мисли на Макрон: " Няма къси войни. Когато стартира война, знаем по кое време стартира, само че рядко по кое време ще свърши ". Френският президент е безусловно прав. Дори и говорейки по принцип. Но думите му звучат изключително заради обстоятелството, че самият той наподобява като натрапен гостенин на Г-20 със своето съглашение за климата. Сега на никого не му е до това. Както съвсем постоянно на сходни конгреси.
Ала предизвестията на редица учени (ето ги), че филантропичните рецесии в доста унищожени страни ескалират до невиждани размери, че всяко последващо лято ще е по-горещо от предходното, че ние, хората, даже към този момент нямаме дейни механизми, с цел да закрепим света си, че човешката цивилизация може да изчезне - оживяват. И то все по-близо да всеки от нас. Но да - няма да чуете тези страхове на Г-20. Тъй както виновният рядко признава закононарушенията си.
Г-20 стартира. А животът изтича в безвремието на дипломацията, заета да сервира непознати усмивки.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




