Седемгодишният план на Уулвс променя играта в Англия
Уулвърхамптън Уондърърс имат седемгодишен проект. За този сезон поставената цел е да се приключи в Топ 10 в Премиър Лийг в първото присъединяване в елитния ешалон след 2011/12. Това, с цел да онагледим по-добре нещата, би значело най-хубавото класиране на клуба от сезон 1979/80, като в ПЛ до момента заетите позиции бяха 20-а (последна в таблицата), 17-а, 15-а и отново 20-а.
Тъй че това е година първа. В петте след нея задачата е Уулвс да се утвърдят в зона Шампионска лига. Пак с цел да сложим нещата в подтекст, последното присъединяване на клуба в евротурнир бе в сезон 1980/81, когато пристигна отпадане още в първия кръг против ПСВ Айндховен. Последният опит във водещата континентална конкуренция пък бе в сезон 1959/60 в КЕШ, когато бяха отстранени Форвартс Берлин и Цървена звезда, преди да пристигна провалянето с общ резултат 2:9 от Барселона на четвъртфиналите. В същия сезон Уулвс станаха първенци на Англия, което е задачата им за след седем години.
Та ето го и този проект. До 2025 година клубът желае да завоюва купата. Същото, несъмнено, желаят и Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Арсенал и евентуално Евертън. Да ме извинят тези, които съм оставил отвън листата, тъй като такива сигурно ще има, а точно това прави мисълта за бъдещето толкоз вълнуваща.
Може и да ви наподобява необичайно да предвиждаме изненади в миг, в който мнозина предсказват по какъв начин Манчестър Сити ще усъвършенства първия сезон със 100 извоювани точки в британския футбол, но в действителност може би навлизаме в златна епоха за нас. Защото, при реализиране на проекта на Уулвс, Премиър Лийг може да се окаже също толкоз отворена за продобиване, колкото беше преди време остарялата Първа дивизия. Всъщност се доближаваме към това към този момент от няколко години.
Да стартираме с това, че в 26-те първи сезона в ПЛ челните места не са по този начин непокътнати за водещите тимове, както си представяме. В този интервал 13 разнообразни клуба са завършвали в Топ 3, включително Норич, Нотингам Форест и, несъмнено, Лестър.
В последните 26 години на остарялата Първа дивизия 19 клуба са влизали в Топ 3, така че нещата в действителност не са били чак толкоз отворени за всички, както спомените ни подлъгват. Различното там е, че тези клубове постоянно са идвали от нищото и са реализирали забележителни резултати. Между 1983 и 1991 година Кристъл Палас, Уест Хам, Саутхамптън и Уотфорд записаха класирания в Топ 3 – най-хубави достижения в тяхната история. Сезон 1991/92 пък беше най-хубавият за Шефилд Уензди от над 30 години. Титлата за Астън Вила през 1981 година бе първата му от 1910-а.
За съпоставяне, един път щом Премиър Лийг се откри в новия си тип, постоянно виждахме по какъв начин едни и същи тимове заемат водещите места и единствено си сменят реда. Между Лийдс от 1999/2000 и Манчестър Сити 2010/11 нямаше нов тим в Топ 3, а в последните осем сезона има три нови имена: Манчестър Сити, Тотнъм и Лестър. Никой от тях не бе се борил за купата в ПЛ преди този момент, като два от тях се утвърдиха измежду силите и към този момент ги броим за кандидати за първенци всеки сезон, а третият даже удивително победи най-после. Голямата четворка пък се трансформира в Голямата шестица, а Уулвс имат вяра, че ще я трансфорат в Голямата седмица (Евертън може да я направи даже Голямата осмица).
Днес към този момент сме се запътили в ясна посока. Има голяма разлика сред това да се насладиш на изключително добра година, както беше с Чарлтън и Болтън, и устойчивото израстване като на Тотнъм и Манчестър Сити, запланувано и от Уулвс. Това трансформира играта, което усетиха към този момент Арсенал, две години подред отвън Шампионската лига, и Манчестър Юнайтед, без купа след отдръпването на Алекс Фъргюсън.
Амбицията на Уулвс съставлява сериозна опасност за елита, а като си помислим, че те предишния сезон бяха в Чемпиъншип, невероятно ли е да си представим по същия път с точните вложители да тръгнат спящи колоси като Лийдс и Астън Вила? Дори да повторят подвига на Лестър?
Без значение по какъв начин ще протече осъществяването на седемгодишния проект на Уулвс, самото му пускане е доста позитивно. Имаше страхове, че с всяко последващо отделяне на лъвския къс от пазарния дял на ПЛ от страна на елита става все по-трудно той да бъде конкуриран и заплашван. Видяхме реакцията на водещите клубове след купата на Лестър – тракане по масата с искане на по-големи дялове от приходите от задгранични ТВ права спрямо останалите противници.
Мащабът на цялостния контракт за правата върху Премиър Лийг обаче понижи значимостта на казуса. Това лято видяхме клубове като Уулвс, Евертън, Фулъм и Уест Хам да влагат големи пари за играчи в опит да реализират освен това от просто оцеляване в лигата. Това не подсигурява триумф, но прави опцията за изненада по-голяма.
Със сигурност дните, когато една мъничка защита група клубове изсмукваше всеки важен състезател в британския футбол, са минало. Жозе Моуриньо го предсказа преди три години, когато приказва за прехвърлянето на Йоан Кабай в Кристъл Палас и попълненията на Евертън и Стоук Сити преди сезон 2015/16.
До огромна степен същото може да се каже през днешния ден и за играчи като Рубен Невеш и Ришарлисон. Навремето те щяха да са непокътнати за най-големите клубове, а през днешния ден са част от Уулвс и Евертън. Има ли основна разлика сред прехвърлянията това лято на Арсенал и тези на Марку Силва или Нуну Ешпириту Санту?
Ако Унай Емери не може да усъвършенства равнището на остатъците от състава на Арсен Венгер, в случай че комплицираните вътрешни връзки в Манчестър Юнайтед доведат до стихия, в случай че концепциите на Маурицио Сари не се осъществят завчас в Челси, в случай че Тотнъм остане зациклил на едно място – тогава ето ти опция за възползване от уязвимостта на върха.
Клубовете отвън Голямата шестица имат цялостното право да мислят с обсег. Седемгодишният проект на Уулвс не е някаква чудновата фантазия – в действителност може би е един изцяло действителен знак за идещата смяна.
Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл”
Тъй че това е година първа. В петте след нея задачата е Уулвс да се утвърдят в зона Шампионска лига. Пак с цел да сложим нещата в подтекст, последното присъединяване на клуба в евротурнир бе в сезон 1980/81, когато пристигна отпадане още в първия кръг против ПСВ Айндховен. Последният опит във водещата континентална конкуренция пък бе в сезон 1959/60 в КЕШ, когато бяха отстранени Форвартс Берлин и Цървена звезда, преди да пристигна провалянето с общ резултат 2:9 от Барселона на четвъртфиналите. В същия сезон Уулвс станаха първенци на Англия, което е задачата им за след седем години.
Та ето го и този проект. До 2025 година клубът желае да завоюва купата. Същото, несъмнено, желаят и Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Арсенал и евентуално Евертън. Да ме извинят тези, които съм оставил отвън листата, тъй като такива сигурно ще има, а точно това прави мисълта за бъдещето толкоз вълнуваща.
Може и да ви наподобява необичайно да предвиждаме изненади в миг, в който мнозина предсказват по какъв начин Манчестър Сити ще усъвършенства първия сезон със 100 извоювани точки в британския футбол, но в действителност може би навлизаме в златна епоха за нас. Защото, при реализиране на проекта на Уулвс, Премиър Лийг може да се окаже също толкоз отворена за продобиване, колкото беше преди време остарялата Първа дивизия. Всъщност се доближаваме към това към този момент от няколко години.
Да стартираме с това, че в 26-те първи сезона в ПЛ челните места не са по този начин непокътнати за водещите тимове, както си представяме. В този интервал 13 разнообразни клуба са завършвали в Топ 3, включително Норич, Нотингам Форест и, несъмнено, Лестър.
В последните 26 години на остарялата Първа дивизия 19 клуба са влизали в Топ 3, така че нещата в действителност не са били чак толкоз отворени за всички, както спомените ни подлъгват. Различното там е, че тези клубове постоянно са идвали от нищото и са реализирали забележителни резултати. Между 1983 и 1991 година Кристъл Палас, Уест Хам, Саутхамптън и Уотфорд записаха класирания в Топ 3 – най-хубави достижения в тяхната история. Сезон 1991/92 пък беше най-хубавият за Шефилд Уензди от над 30 години. Титлата за Астън Вила през 1981 година бе първата му от 1910-а.
За съпоставяне, един път щом Премиър Лийг се откри в новия си тип, постоянно виждахме по какъв начин едни и същи тимове заемат водещите места и единствено си сменят реда. Между Лийдс от 1999/2000 и Манчестър Сити 2010/11 нямаше нов тим в Топ 3, а в последните осем сезона има три нови имена: Манчестър Сити, Тотнъм и Лестър. Никой от тях не бе се борил за купата в ПЛ преди този момент, като два от тях се утвърдиха измежду силите и към този момент ги броим за кандидати за първенци всеки сезон, а третият даже удивително победи най-после. Голямата четворка пък се трансформира в Голямата шестица, а Уулвс имат вяра, че ще я трансфорат в Голямата седмица (Евертън може да я направи даже Голямата осмица).
Днес към този момент сме се запътили в ясна посока. Има голяма разлика сред това да се насладиш на изключително добра година, както беше с Чарлтън и Болтън, и устойчивото израстване като на Тотнъм и Манчестър Сити, запланувано и от Уулвс. Това трансформира играта, което усетиха към този момент Арсенал, две години подред отвън Шампионската лига, и Манчестър Юнайтед, без купа след отдръпването на Алекс Фъргюсън.
Амбицията на Уулвс съставлява сериозна опасност за елита, а като си помислим, че те предишния сезон бяха в Чемпиъншип, невероятно ли е да си представим по същия път с точните вложители да тръгнат спящи колоси като Лийдс и Астън Вила? Дори да повторят подвига на Лестър?
Без значение по какъв начин ще протече осъществяването на седемгодишния проект на Уулвс, самото му пускане е доста позитивно. Имаше страхове, че с всяко последващо отделяне на лъвския къс от пазарния дял на ПЛ от страна на елита става все по-трудно той да бъде конкуриран и заплашван. Видяхме реакцията на водещите клубове след купата на Лестър – тракане по масата с искане на по-големи дялове от приходите от задгранични ТВ права спрямо останалите противници.
Мащабът на цялостния контракт за правата върху Премиър Лийг обаче понижи значимостта на казуса. Това лято видяхме клубове като Уулвс, Евертън, Фулъм и Уест Хам да влагат големи пари за играчи в опит да реализират освен това от просто оцеляване в лигата. Това не подсигурява триумф, но прави опцията за изненада по-голяма.
Със сигурност дните, когато една мъничка защита група клубове изсмукваше всеки важен състезател в британския футбол, са минало. Жозе Моуриньо го предсказа преди три години, когато приказва за прехвърлянето на Йоан Кабай в Кристъл Палас и попълненията на Евертън и Стоук Сити преди сезон 2015/16.
До огромна степен същото може да се каже през днешния ден и за играчи като Рубен Невеш и Ришарлисон. Навремето те щяха да са непокътнати за най-големите клубове, а през днешния ден са част от Уулвс и Евертън. Има ли основна разлика сред прехвърлянията това лято на Арсенал и тези на Марку Силва или Нуну Ешпириту Санту?
Ако Унай Емери не може да усъвършенства равнището на остатъците от състава на Арсен Венгер, в случай че комплицираните вътрешни връзки в Манчестър Юнайтед доведат до стихия, в случай че концепциите на Маурицио Сари не се осъществят завчас в Челси, в случай че Тотнъм остане зациклил на едно място – тогава ето ти опция за възползване от уязвимостта на върха.
Клубовете отвън Голямата шестица имат цялостното право да мислят с обсег. Седемгодишният проект на Уулвс не е някаква чудновата фантазия – в действителност може би е един изцяло действителен знак за идещата смяна.
Мартин Самюъл, „ Дейли Мейл”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ