Утвърдените политически формации ще се ползват с превес на предстоящия

Утвърдените политически обединения ще се употребяват с превес на идния локален избор, тъй като да имаш хрумвания не е задоволително – би трябвало да знаеш и по какъв начин да ги реализираш, сподели Кристиян Вигенин

Кристиан Вигенин е зам.-председател на Българска социалистическа партия и все още депутат в 49-ото Народно събрание. Той бе министър на външните работи в кабинета на Пламен Орешарски в интервала сред май 2013 година и август 2014 година Вигенин дойде в Бургас през вчерашния ден, с цел да , обвързвана с идните локални избори и тактиката, която партията би трябвало да следва по пътя към триумфа. Разговаряме с него по разнообразни тематики, които преливайки една в друга, съумяват да дадат най-малко някаква изясненост на протичащото се все още в политически проект у нас и да показват произхода на продължаващата политическа рецесия .

-Г-н Вигенин, политическата рецесия в България към този момент продължава повече от две години. Сега сполучливо бе формиран кабинет, който наподобява малко чудноват. В тази обстановка наподобява Българска социалистическа партия най-добре си изигра картите. Какъв е вашият взор върху протичащото се и по какъв начин щяхте да реагирате, в случай че трябваше да се съберете с ГЕРБ в сегашната обстановка?

-Ние организирахме градивни диалози, само че видяхме, че това не е допустимо, тъй като очевдино визията на ГЕРБ за ръководството се разминаваше диаметрално с нашата. Затова и се оттеглихме от договарянията, а те си откриха желания сътрудник в действителност – те през цялото време споделиха, че желаят с „ Продължаваме промяната ”. Иначе рецесията, съгласно мен, продължава. Може би е краткотрайно подложен на пауза казусът с постоянното държавно управление и Народното събрание, само че почтено казано от това, което виждам, във всеки един миг можем да се окажем отново в обстановка на разпад и нови парламентарни избори.

Партньорите очевидно си нямат доверие, не разискват значимите въпроси, мъчно стигат до кадрови решения. Има някои съвпадения в политиката и може би това беше основата, върху която стъпиха. Но това събиране на несъбираеми партии, които в действителност са в изначално отричане една на друга, няма по какъв начин да даде дълготрайна непоклатимост. Ние от Българска социалистическа партия декларирахме – ще бъдем съпротива, само че градивна. В тази обстановка обаче ние се обрисуваме като единствената смислена опция.

-Точно по този начин наподобява. Впечатление прави в Народното събрание, че най-адекватните, сдържани и градивни изявления от трибуната са точно на депутатите от Българска социалистическа партия.

-И като визии, и като метод към политиката, не виждам останалите обединения. Едните станаха част от, както ние я нарекохме, „ Коалицията на имунитетите и безпринципността ”. Другите са дотам в плен на популизма и крайните изявления и дейности, че отблъскват хората, които въпреки всичко желаят да има непоклатимост и придвидимост в страната. В тази обстановка Българска социалистическа партия се откроява. Друг е въпросът, че в този парламент ние имаме единствено 23-ма народни представители, което лимитира опциите ни да влияем действително на процесите. Но пък ни дава опция да очертаем какво друго може да се случи и се надяваме хората да го подркрепят. Сега дали това ще ни помогне за местние избори, не знам – те са характерни.

-Можем ли да приказваме за прироритети – локални против национални избори. Кои са по-важните в сегашната обстановка? Все отново до тук историята демонстрира, че когато дадена партия завоюва на локално равнище, след това пътят ѝ към националната власт като че ли е по-лесен.

-Местните са доста значими, само че не надали бих споделил, че са по-важни. Всъщност ние виждаме това, което тези последни две години оказва помощ на ГЕРБ да оцелее като партия и да продължава да печели избори. Това се дължи на обстоятелството, че те държат съвсем цялата локална власт и все още ръководят съвсем всички огромни градове. Това е голяма войска от запаси и гласоподаватели, които те ловко употребяват. Но локалните избори би трябвало да са по-скоро избори, които да оказват помощ за по-доброто ръководство на локално ниво, а не толкоз като още един тест за политическите партии.

Специфичното тук е, че в този момент, на този локален избор, ще вземат участие 3 парламентарно показани партии, които до момента не са взели участие в избора на кметове и общински съветници – „ Продължаваме промяната ”, „ ИТН ” и „ Възраждане ”. Това е невиждано и усложнява обстановката. От друга страна обаче моите усещания от контактите ми по места са, че и трите партии нямат съществени структури, нямат персони, нямат водачи. А в локалните избори ролята на личността е много по-голяма, в сравнение с парламентарните, където националния водач е много по-голям. Затова считам, че ние самите би трябвало да подходим с много повече позитивизъм към локалната власт.

-По време на вашата лекция обаче вие обяснихте нещо доста значимо пред младежите от Българска социалистическа партия – че позитивизмът очевидно не носи толкоз дивиденти, колкото негативизмът. Защо това е по този начин и каква ще бъде акцията на Българска социалистическа партия за локалния избор?

-Имаме на какво да стъпим, имаме положителни образец. Вярно е, че 2019 година не успяхме съществено да се върнем на локално равнище след загубите от предходни избори. Но и в този момент имаме значително сполучливи кметове, които се надяваме хората да оценят и да повторят мандатите си. Такъв е да вземем за пример Тихомир Янакиев в Созопол, който въпреки да е поспаднало доверието към партията, самият той като персона, като кмет, се радва на високо утвърждение, тъй като се оправя с проблемите. Така ненапълно ще разчитаме на тези персони, които се потвърдиха в последните 4 години и имаме вяра, че могат да реализират положителни резултати и в този момент. Техните визити са основа и за останалите.

Давам ви образец от региона, от която съм определен за депутат – Ямбол. Там имаме двама кметове, определени с листата на Българска социалистическа партия – в общините Тунджа и Болярово, а прилежащи на тях общини се ръководят от кметове на други партии. Понякога единствено да минеш границата сред едната и другата община, е задоволително да видиш разликата – като отношение към хората, към проблемите, като предпочитание да обърнеш внимание на всяко нещо. А не както го вършат някои, да бъде безчувствено ефикасен. Кметът споделя да вземем за пример „ Защо да върша нещо по селата, като мен ме избират в града? ” Сякаш в селата не живеят хора. А в случай че въпреки всичко се направи нещо там, то не е тъй като е имало предпочитание, а тъй като такива са изискванията и би трябвало да се усвоят едни пари по европроект да вземем за пример. Национално не може да се види това, само че по места хората знаят добре какво става да речем в община Тунджа и в община Елхово. От тази позиция ние имаме на какво да стъпим.

От друга страна и там, където сме в съпротива в локалните парламенти, имаме дейни общински съветници, които и все още по места работят като коректив на властта. Докато в случай че погледнем останалите партии – новите да речем, не знам те на какво тъкмо ще разчитат. В този смисъл локалните избори са по-лесни за одобрените партии. Тази „ вълна ”, която наблюдавахме преди година две, беше малко по малко ликвидирана. Първо от Има Такъв Народ, след това от Политическа партия. В момента няма такава настройка хората да заложат на нещо ново, друго и незнайно, тъй като са разочаровани. Затова мисля, че идният избор ще бъде по-успешен за одобрените партии.

-Не връщаме ли по този начин стрелката на времето обратно?

-Не на времето, а по-скоро на нормалността в някаква степен. Видя се, че е хубаво да имаш хрумвания и предпочитание, само че би трябвало да знаеш и по какъв начин те се осъществят. Защото когато не знаеш, разочароваш хората и тъкмо това се случи.

-Вие бяхте определен за министър на външните работи преди тъкмо 10 години. Бяхте млад министър, а през вчерашния ден изнесохте лекция пред младежите от Българска социалистическа партия. Какъв съвет ще им дадохте?

-Хубаво е да си млад и да имаш мотивация. Тези избори, които предстоят, са значими, само че те са единствено една стъпка от пътя им. Ако желаят да бъдат съветници, кметове, би трябвало добре да си отговорят на въпроса „ Защо? ”. Те би трябвало да са добре наясно какви проблеми могат да решат, с какво могат да са потребни. Трябва да имат идея, тъй като без такава не може да си ефикасен в политиката и да помагаш на хората. В тази акция целта им не би трябвало да бъде това, че са млади, а каква е идеята им. Да изпъкнат с обучение, професионален опит – да покажат, че са смислени хора, които са способни да вземат решение проблемите.

А това, че са младежи е единствено бонус към цялостната им визия и не може да се разчита единствено на това.

-Преди 10 години, когато вие бяхте министър в кабинета на Орешарски, като че ли външнополитическата конюнктура не беше толкоз обтегната, колкото в този момент. В Украйна към момента нямаше спор, въпреки че подобен зрееше, с Македония като че ли имахме по-добри връзки. Ако в този момент бяхте министър на въшните работи по какъв начин бихте трансформирали посоката, в която се движим в този момент?

-Вече сме в обстановка, в която мъчно може да се промени посоката. Но да ви кажа и тогава не беше толкоз елементарно. Просто световната борба не беше достигнала такива мащаби. Но си припомням първата година обстановката в Сирия, когато едвам избегнахме военния спор там. След това Украйна. Индикациите започнаха още в края на 2013 година, Майданът през 2014 година се случи по наше време. В една конфронтационна среда хората не постоянно чуват това, което би трябвало да се чуе, а по-скоро натъртват на крайностите и е мъчно да се вземе кардиналната и умерената позиция, при която се взима поради мнението на едната и на другата страна.

Тогава се търсеще борбата и това с времето продължи. Сега нещата ескалираха на едно още по-крайно ниво, само че счита, че тогава и едната, и другата страна, направиха неточности, които вместо да бъдат преодоляни през годините, се задълбочиха в допълнение и в последна сметка доведоха до продължаващият към момента боен спор. Мисля, че всеки ръководещ в България би трябвало да отичта две неща. Първо, че България е член на Европейски Съюз и на НАТО и като такава има своите задължения към сътрудниците, и надлежно не може фрапантно да се отклонява от тяхната политика, тъй като в случай че го прави, няма място в тези съюзи. Това е въпрос на избор, който към този момент е изработен.

В същото време обаче всеки ръководещ би трябвало да регистрира особеното отношение на българския народ към Русия и настройките. Не можеш да водиш политика, която се разминава фрапантно с упованията и очакванията на българския народ. Вярвам, че България можеше да има и значително я реализира м.г., когато Българска социалистическа партия бе в държавното управление, една малко по-различна, по-умерена позиция. И да се опита в границите на Европейски Съюз и НАТО да промотира и да търси по-умереният метод. И до през днешния ден ние сме уверени, че да се търси решение на спор от подобен мащаб с военни средстава е задънена улица.

-А къде е дипломацията? И българската в това число.

-Няма такава. Българската дипломация е болна тематика. Всеки министър си мисли, че е направил доста неща. Искам да напомня обаче каква беше обстановката, която заварих във външно министерство след първото държавно управление на ГЕРБ. Когато бюджетът на Министерство на външните работи бе понижен внезапно на половина, по-късно десетки български дипломати бяха оповестени за доносници и върнати от посолствата. Когато влязох в Министерство на външните работи, имах възприятието, че влизам в гробница. Хората се бяха затворили по стаите си, никой не споделяше с никого. Министърът работеше с стеснен екип от няколко човек и това беше външната ни политика. Изразяваше се в това да се причисляваме към европейски и натовски позиции. Опитахме са да го създадем по друг метод – да имаме наша тактика към главните сътрудници.

Тогава тъкмо започнахме създаването на тактика във връзка с Македония и района – въпреки всичко Балканите са си нашият район и тук точно можем да имаме някакво по-сериозно въздействие. Но година и малко са незадоволителни да изградиш здрава основа и за жалост това, което виждам в годините по-късно е едно продължаващо пързаляне надолу. Много хора и през днешния ден ще ви кажат, че обстановката в Министерство на външните работи е тежка и ние към този момент съвсем губим способността  да имаме съответна смислена национална външна политика. Разчитаме всичко да бъде образувано от някой някъде и ние просто да се присъединим.

-Таква наподобява е и обстановката с Република Северна Македония.

-Проблемът в този случай не е единствено на Външно министерство. Актуална е и тематиката с решението на Бундестага, въпреки че смисъла му малко се преувеличава. За РСМ връзките с България и тяхното бъдещо участие в Европейски Съюз е предпочитана. И те влагат големи старания да показват и наложат своята позиция пред който би трябвало. За България има доста други тематики и това със РСМ е една от тях. Подценявахме въпросът – ние сме прави и по тази причина всички би трябвало да споделят нашата позиция, тъй като тя е вярна. Оказа се, че напълно не е по този начин. В един миг управляващите осъзнаха какво се случва – че малко по малко в Европейски Съюз се постанова друга позиция и че тази на Северна Македония наподобява по-убедителна за сътрудниците – тъй като я показват по-убедително, с всички средстава на институциите, разбрахме, че би трябвало да поставим повече старания.

Но въпреки всичко още веднъж разчитахме на това, че сме в Европейски Съюз и че другите страни членки би трябвало да застанат по изискване на наша страна. Да, но политиката не работи по този метод. Спомням си второто държавно управление на Борисов, като съпротива, поставях на дневен ред потребността да се обезпечи избран запас за културно и икономическо наше наличие в РСМ. Да се опитаме да обясняваме пред сътрудниците това, което ние виждаме като проблем. Направи се нещичко, само че както се вижда – прекомерно незадоволително. И тези две години на безвремие, в които през 3 месеца имахме нов външен министър, също не помогнаха. За страна като нашата това е основно. Ако си немския външен министър няма изключително значение името, тъй като зад теб е Германия. Не е по този начин с България.

Тук е доста значимо да бъдеш персона, която печели доверие, вдъхва почитание, когато приказваш, да виждат смисъла в думите ти. Това създаване на доверие лишава време. И по този начин обстановката, в която сме от две години и повече, способства за външнополитическата неустойчивост. За това, че нямаме мощни външно-политически позиции.