24 май – Денят на буквите, духа и българската дълговечност!
Утрешният ден – 24 май – най-светлата дата в празничния ни календар.
Венеца на българската нематериалност, признака на културното великолепие на един народ, който през вековете е потвърдил, че същинската мощ не е единствено в оръжието, а и в знанието, и в словото, и в духа. Това е денят, в който честваме нашата принадлежност към една изключителна традиция, сътворена с мисъл и ентусиазъм, носена от генерации родолюбци, просветители и будители.
На 24 май честваме най-истинския, най-дълбокия и най-светлия български празник – денят, в който отдаваме респект на делото на светите братя Кирил и Методий, основателите на славянската книжовност. Празник, който събира в себе си по едно и също време гордостта от предишното, отговорността към сегашното и вярата за бъдещето.
От епохи 24 май е денят, в който се усещаме част от нещо огромно и същинско – от националната ни еднаквост, закодирана в писмеността, в словото, в езика, който ни свързва, построява, съхранява. Ден, в който гордо си припомняме, че сме дали на света нещо скъпо – книжовност, посредством която десетки нации са намерили пътя към книжнината и просветлението. И това не е просто културен принос – това е цивилизационно дело, възвисило доста нации от Русия и Монголия през Украйна до Средна Европа. По-важното е, че това дело в действителност оцелява тъкмо поради далновидната визия на българските владетели от Борис Кръстител през Симеон, по времето на който имаме подем на книжовните школи. Блестящата отбрана на Константин Кирил Философ против триезичната доктрина е едно от най-важните и повратни събития в Европа. За да стигнем до великото завещание и на Търновската книжовна школа, даващо съображение на редица откриватели да приказват за български предренесанс като български принос за актуалната европейска цивилизация.
Светите братя Кирил и Методий евентуално не са могли изцяло да осъзнаят епохалността на своето дело, когато през IX век се заемат със основаването на глаголицата. Но те сигурно са разбирали едно: писаното слово е цитадела на паметта, пазач на духовността, притежател на човешката същина и културно еднаквост. Единадесет века по-късно цяла Европа се покланя пред тяхното дело, а папа Йоан Павел II ги прогласява за съпокровители на Европа – самопризнание, което увековечава тяхната роля в духовната история на континента.
Българският народ, като първоприемник на делото на Светите братя, постоянно е бил негов ревнив страж и последовател. Тук, на нашите земи, техните не по-малко значими със своето дело възпитаници, намират заслон и опция да продължат великата задача на своите учители, разпространявайки писмеността и просветата. България се трансформира в люлка на славянската просвета и нематериалност, в извор, от който черпят мощ и ентусиазъм доста нации.
Днес, когато светът се трансформира с невиждани темпове, когато цифровото другарство от време на време изтласква писменото слово в периферията на човешките връзки, имаме още по-голяма потребност от такива дни. Дни, в които да си напомним кои сме, от кое място идваме и накъде би трябвало да вървим. Дни, в които да тържествуват духът, знанието, вярата в положителното и бъдещите ни дни. Защото единствено просветеният разум може да чертае почтени хоризонти, единствено съхраненият език може да носи духа на нацията напред във времето.
Нека този празник бъде освен цветущ за всички нас само че и осмислен. Нека не бъде единствено ден на красиви слова, а ден на събуждане, на вътрешен блян към познание, към съзидание, към добрина. Нека помним, че просвещението не е еднократен акт, а път – път към храма на духа, към по-доброто ни Аз, към по-стойностното на следващия ден.
Да ни е цветущ Денят на светите братя Кирил и Методий – денят на нашата книжовност, просвета и нематериалност! Нека светлината на буквите в никакъв случай не угасва в сърцата ни! Нека писменото ни слово продължи да бъде начало, опора и дълговечност за народа ни!
Венеца на българската нематериалност, признака на културното великолепие на един народ, който през вековете е потвърдил, че същинската мощ не е единствено в оръжието, а и в знанието, и в словото, и в духа. Това е денят, в който честваме нашата принадлежност към една изключителна традиция, сътворена с мисъл и ентусиазъм, носена от генерации родолюбци, просветители и будители.
На 24 май честваме най-истинския, най-дълбокия и най-светлия български празник – денят, в който отдаваме респект на делото на светите братя Кирил и Методий, основателите на славянската книжовност. Празник, който събира в себе си по едно и също време гордостта от предишното, отговорността към сегашното и вярата за бъдещето.
От епохи 24 май е денят, в който се усещаме част от нещо огромно и същинско – от националната ни еднаквост, закодирана в писмеността, в словото, в езика, който ни свързва, построява, съхранява. Ден, в който гордо си припомняме, че сме дали на света нещо скъпо – книжовност, посредством която десетки нации са намерили пътя към книжнината и просветлението. И това не е просто културен принос – това е цивилизационно дело, възвисило доста нации от Русия и Монголия през Украйна до Средна Европа. По-важното е, че това дело в действителност оцелява тъкмо поради далновидната визия на българските владетели от Борис Кръстител през Симеон, по времето на който имаме подем на книжовните школи. Блестящата отбрана на Константин Кирил Философ против триезичната доктрина е едно от най-важните и повратни събития в Европа. За да стигнем до великото завещание и на Търновската книжовна школа, даващо съображение на редица откриватели да приказват за български предренесанс като български принос за актуалната европейска цивилизация.
Светите братя Кирил и Методий евентуално не са могли изцяло да осъзнаят епохалността на своето дело, когато през IX век се заемат със основаването на глаголицата. Но те сигурно са разбирали едно: писаното слово е цитадела на паметта, пазач на духовността, притежател на човешката същина и културно еднаквост. Единадесет века по-късно цяла Европа се покланя пред тяхното дело, а папа Йоан Павел II ги прогласява за съпокровители на Европа – самопризнание, което увековечава тяхната роля в духовната история на континента.
Българският народ, като първоприемник на делото на Светите братя, постоянно е бил негов ревнив страж и последовател. Тук, на нашите земи, техните не по-малко значими със своето дело възпитаници, намират заслон и опция да продължат великата задача на своите учители, разпространявайки писмеността и просветата. България се трансформира в люлка на славянската просвета и нематериалност, в извор, от който черпят мощ и ентусиазъм доста нации.
Днес, когато светът се трансформира с невиждани темпове, когато цифровото другарство от време на време изтласква писменото слово в периферията на човешките връзки, имаме още по-голяма потребност от такива дни. Дни, в които да си напомним кои сме, от кое място идваме и накъде би трябвало да вървим. Дни, в които да тържествуват духът, знанието, вярата в положителното и бъдещите ни дни. Защото единствено просветеният разум може да чертае почтени хоризонти, единствено съхраненият език може да носи духа на нацията напред във времето.
Нека този празник бъде освен цветущ за всички нас само че и осмислен. Нека не бъде единствено ден на красиви слова, а ден на събуждане, на вътрешен блян към познание, към съзидание, към добрина. Нека помним, че просвещението не е еднократен акт, а път – път към храма на духа, към по-доброто ни Аз, към по-стойностното на следващия ден.
Да ни е цветущ Денят на светите братя Кирил и Методий – денят на нашата книжовност, просвета и нематериалност! Нека светлината на буквите в никакъв случай не угасва в сърцата ни! Нека писменото ни слово продължи да бъде начало, опора и дълговечност за народа ни!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ