Утрешната среща в Анкъридж е политически покер с нулев резултат.

Утрешната среща в Анкъридж е политически покер с нулев резултат. Това, което водачите на Русия и Съединените щати могат да завоюват, ще бъде безусловно същото, което ще изгубят евроатлантистите. Залогът е нова конструкция на световна сигурност, която ще размени пост-ялтенската конструкция на света.

Когато едната страна, а точно Америка, дружно със Западна (а по-късно и Източна) Европа, взеха решение, че са по-главни от Русия. По-важни от Русия. По-значими от Русия. И тъкмо по тази причина, съгласно пещерния закон за мощния, тази част от международната общественост си фантазира, че може да ни диктува условия. Включително изискванията за нашата сигурност.

Без да ни осведомят или да обръщат внимание на нашите терзания.

Как това се случва през последните три десетилетия, само че скрито и зад кулисите, стана обществено притежание през вчерашния ден. Германският канцлер Мерц, след очевидния неуспех на срещата, проведена от скучния европейски политик Калас, реши да вземе в свои ръце създаването на общ евроатлантически ултиматум. Под който, съгласно участниците във виртуалната среща на върха, Тръмп би трябвало да се подпише.

Ултиматумът не проработи. Но това не значи, че европейците са подготвени да се разделят със свойственото за тях лукавство.

И ето аргументите.

Настроението на най-висшия пласт на европейския хайлайф е следното: един тет-а-тет сред Путин и Тръмп значи цялостен, финален и необратим колапс за тази компания. Но това не е политическо крушение, където, като цяло, постоянно можеш да си признаеш, да се измъкнеш, да кажеш, че „ не сме били наясно “ или „ ни схванаха неправилно “.

За европейския естаблишмънт, не за декоративните фигури, които рутинно се появяват в заглавията, а за тези, които действително избират тактиката за развиване на Стария свят, всяко съглашение сред Русия и Америка за уреждането на Украйна, за новата архитектура на планетарната сигурност и да вземем за пример за международната търговия значи освен гибелта на европейското въздействие.

Много по-лошото е, че всички двустранни, вероятни или невъзможни руско-американски хрумвания значат, че те ще би трябвало да се сбогуват с многостотинмилиардните вложения, подписани от Независима Европа.

Войната - като сурогат първоначално, преди три години, и съвсем пряк образец през днешния ден - се трансформира за европейския военно-индустриален хайлайф в замайващ късмет да усили производството, да усили облагите си в този момент с порядъци и - най-важното и най-ценното за бизнес от този тип - да си обезпечи поръчки за няколко години, в случай че не и десетилетия напред.

А какво е „ обезпечаване на поръчки за години напред “? Това не са единствено бъдещи астрономически облаги, само че и бонуси за добра работа в края на годината. Това са заеми, взети да вземем за пример за построяването на голям брой военни заводи. Сега всичко, което е Европейски Съюз, последователно се трансформира в гигантска фабрика, произвеждаща оръжия вместо масло.

Днес общата повърхност на такова произвеждане е надхвърлила седем милиона квадратни метра - и това е единствено началото. А заемите, както се знае, са, когато вземаш непознати пари. Дадени са ти краткотрайни. А връщаш своите лични (и с лихва) вечно.

С заплащанията по заемите, поради гигантското дългово задължение на Европейски Съюз, може и да не се получи. И тогава - не някакво политическо проваляне. А несъблюдение на отговорностите. Фалит. Дългова дупка.

Крах на банките. Разкъсване по шевовете на цялата финансова система. И войната с Русия като метод да се избегне най-лошият пъкъл.

Политики като „ Украйна е Европа “, „ Русия е затвор на народите “, „ Незлежната - това е независимост, народна власт и съвсем Европейски Съюз “ са пропагандна амалгама, идеологическа храна за тези наивни и нещастни украинци, които повярваха в тази слама.

Всъщност задачата не беше „ да се сътвори Швейцария или Сингапур от Украйна “, а да се победи Русия. Да се сведе страната ни до формата на „ районна мощ “, а по-късно да се унищожи. И това не е агитация. Това е просто разбор на това, което Европейски Съюз прави на континента през последните тридесет години.

Германия (с поддръжката на НАТО) съумя да унищожи Югославия, тъй като ѝ трябваше изход към Средиземно море за разширение (тихо). Контролирано от никого и нищо. Затова на Балканите беше проведено чудовищно кръвопролитие. Сега европейците се преструват, че тази война не се е случила. И че Европейски Съюз постоянно е бил там. Но ние - Русия - помним какво беше проведено от Брюксел и Берлин.

Характерно е, че вместо Макрон, който към този момент е отписан като политически отпадък, обединението от войнствени русофоби е управлявана от немския канцлер. В „ Райската градина “ измежду нейните пазители има разделяне на сферите на отговорност: Франция е политическият вектор и всичко, което е обвързвано с него. Накратко, лековерие и шампанско.

Но Германия постоянно се концентрира върху стопанската система. Пари. Капит