За света на постглобализма ще подберат нов кормчия
Утре в базиликата " Свети Петър " във Ватикана ще се съберат представители на множеството страни по света, като на най-високо равнище ще бъдат показани цели 60 страни. Опелото за папа Франциск ще бъде може би най-представителната погребална гала в света след сбогуването с понтифика Йоан Павел II преди 20 години.
Не е изненада, че международните водачи ще се съберат във официално най-малката страна в света: Ватикана е единствено върхът на Римокатолическата черква, която сплотява съвсем милиард и половина католици. Да, има повече мюсюлмани по света, само че те не са обединени от обща подчиненост и конструкция, за разлика от християните от римския ритуал.
Но католическата черква не е единствено най-голямата асоциация на религиозните в света, тя е и най-старата и най-мощна световна конструкция. Не просто религиозна, а и политическа, управническа, идеологическа.
Католическата черква беше най-важният строител на глобализацията, почнала през 15-16 век - и даже след раздялата с протестантите (които са доста по-свързани както с капитализма, по този начин и с глобализацията), тя остана най-мощният проводник на западното въздействие, което в продължение на пет века покори целия свят.
И го докара до единство – въпреки и не напълно християнско, а по-късно и никакво. В самата Европа католическата черква е подложена на най-силните офанзиви от страна на страни (формално католически като Франция), революции и елити от края на 18 век, само че тя оцелява освен като религиозна институция, само че и като най-влиятелната глобалистка конструкция.
Но колкото по-активно напредваше англосаксонският (т.е. протестантският в корените си) план за глобализация, толкоз по-трудно ставаше да се дефинира бъдещето на Римската черква: ще стане ли тя младши сътрудник в напредващия план за „ едно човечество “, което също ще изисква нова международна вяра, или ще се опита да отбрани своя личен план за глобализация, опция на англосаксонците?
В този смисъл избирането на Франциск за папа през 2013 година беше самобитен знак: първият йезуит, първият неевропеец на папския трон, изключително определен след невижданата абдикация на неговия предходник. По това време с цялостна мощ се чуха настояванията за демократични промени в католицизма (първата вълна от които беше още през 60-те години) - до ръкополагането на дами за свещеници в това число.
Франциск не е направил нищо сходно и даже спорните му изявления за гейовете не могат да се поясняват като проверка на позицията на католическата черква. Ватикана не тича след глобализацията и постъпи вярно. Защото по времето, когато Франсис умря, стана ясно, че демократичната глобализация не просто се е провалила – тя се е счупила. На идеологическо, финансово, комерсиално равнище и в последна сметка на геополитическо равнище.
Англосаксонците към този момент не могат да управляват човечеството - те нямат задоволително мощ, а и международните цивилизации не го желаят. Европа се отдръпва от позицията на международен водач, която остана като част от Запада (чието единение също става все по-крехко).
Но крахът на протестантския модел на глобализация дава нов късмет на Ватикана – освен да резервира, само че и да укрепи позициите си. Не във все по-дехристиянизирана Европа (въпреки че отчасти възобновление на католицизма и там е изцяло възможно), а в света като цяло, изключително в Глобалния Юг.
Повечето католици от дълго време живеят в Латинска Америка, само че това не е единствено въпрос на брой, а на въздействие. Сегашната американска администрация е най-католическата в историята на Съединените щати, където обичайно по-голямата част от властта е протестантска, а във вътрешния кръг на Тръмп има доста католици.
Най-много кардинали през последните години са назначени на последния континент, осигуряващ растежа на човешката популация: Африка. Това апропо не значи, че новият папа ще бъде черен или полукитаец, като известния филипински кардинал. За да направи пробив, Ватикана не се нуждае от другоземен папа, а от удобно нареждане на световните сили.
И тъкмо това се случва в този момент. Защото самата глобализация не се срутва: един от нейните модели, най-авантюристичният, се провали. На този декор опитът и знанието печелят - а кой, в случай че не католическата черква, има най-богатия опит в работата с целия свят?
Някога йезуитите отвориха Китай за Европа, католическите ордени овладяха Латинска Америка - даже международните финансови потоци бяха контролирани посредством рицари-монаси. Западът не просто ще изостави концепцията за международно владичество - той ще направи отклоняваща маневра, поставяйки на напред във времето не хищните и цинични постхуманисти, а ново издание на универсалната черква, водена от " отбраната на слабите " и " любовта към близък ".
Което би могло да бъде привлекателно както за традиционалистите - националисти, по този начин и за левичарите в доста елементи на света, разочаровани от демократичната глобализация. Освен Русия: ние за повече от хиляда години сме натрупали най-поучителния опит в общуването с разнообразни „ издания “ на Католическата черква.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10017Румен Петков: Имали сме 400 самолета и едни от най-силните Военновъздушни сили за страни с нашите габарити в светаАлтернативен Поглед4607Проф. Нако Стефанов: Китай има мощни жокери в разразилата се „ митническа война “ със САЩАлтернативен Поглед18338Д-р Саймън Ципис: Парадът на 9 май в Москва може да стане знак на единството на БРИКСАлтернативен Поглед15927Д-р Саймън Ципис: Тръмп не може да притисне Лондон, това е по силите единствено на БРИКС, в случай че е единенАлтернативен Поглед15131Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед104692Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон по едно и също време
Не е изненада, че международните водачи ще се съберат във официално най-малката страна в света: Ватикана е единствено върхът на Римокатолическата черква, която сплотява съвсем милиард и половина католици. Да, има повече мюсюлмани по света, само че те не са обединени от обща подчиненост и конструкция, за разлика от християните от римския ритуал.
Но католическата черква не е единствено най-голямата асоциация на религиозните в света, тя е и най-старата и най-мощна световна конструкция. Не просто религиозна, а и политическа, управническа, идеологическа.
Католическата черква беше най-важният строител на глобализацията, почнала през 15-16 век - и даже след раздялата с протестантите (които са доста по-свързани както с капитализма, по този начин и с глобализацията), тя остана най-мощният проводник на западното въздействие, което в продължение на пет века покори целия свят.
И го докара до единство – въпреки и не напълно християнско, а по-късно и никакво. В самата Европа католическата черква е подложена на най-силните офанзиви от страна на страни (формално католически като Франция), революции и елити от края на 18 век, само че тя оцелява освен като религиозна институция, само че и като най-влиятелната глобалистка конструкция.
Но колкото по-активно напредваше англосаксонският (т.е. протестантският в корените си) план за глобализация, толкоз по-трудно ставаше да се дефинира бъдещето на Римската черква: ще стане ли тя младши сътрудник в напредващия план за „ едно човечество “, което също ще изисква нова международна вяра, или ще се опита да отбрани своя личен план за глобализация, опция на англосаксонците?
В този смисъл избирането на Франциск за папа през 2013 година беше самобитен знак: първият йезуит, първият неевропеец на папския трон, изключително определен след невижданата абдикация на неговия предходник. По това време с цялостна мощ се чуха настояванията за демократични промени в католицизма (първата вълна от които беше още през 60-те години) - до ръкополагането на дами за свещеници в това число.
Франциск не е направил нищо сходно и даже спорните му изявления за гейовете не могат да се поясняват като проверка на позицията на католическата черква. Ватикана не тича след глобализацията и постъпи вярно. Защото по времето, когато Франсис умря, стана ясно, че демократичната глобализация не просто се е провалила – тя се е счупила. На идеологическо, финансово, комерсиално равнище и в последна сметка на геополитическо равнище.
Англосаксонците към този момент не могат да управляват човечеството - те нямат задоволително мощ, а и международните цивилизации не го желаят. Европа се отдръпва от позицията на международен водач, която остана като част от Запада (чието единение също става все по-крехко).
Но крахът на протестантския модел на глобализация дава нов късмет на Ватикана – освен да резервира, само че и да укрепи позициите си. Не във все по-дехристиянизирана Европа (въпреки че отчасти възобновление на католицизма и там е изцяло възможно), а в света като цяло, изключително в Глобалния Юг.
Повечето католици от дълго време живеят в Латинска Америка, само че това не е единствено въпрос на брой, а на въздействие. Сегашната американска администрация е най-католическата в историята на Съединените щати, където обичайно по-голямата част от властта е протестантска, а във вътрешния кръг на Тръмп има доста католици.
Най-много кардинали през последните години са назначени на последния континент, осигуряващ растежа на човешката популация: Африка. Това апропо не значи, че новият папа ще бъде черен или полукитаец, като известния филипински кардинал. За да направи пробив, Ватикана не се нуждае от другоземен папа, а от удобно нареждане на световните сили.
И тъкмо това се случва в този момент. Защото самата глобализация не се срутва: един от нейните модели, най-авантюристичният, се провали. На този декор опитът и знанието печелят - а кой, в случай че не католическата черква, има най-богатия опит в работата с целия свят?
Някога йезуитите отвориха Китай за Европа, католическите ордени овладяха Латинска Америка - даже международните финансови потоци бяха контролирани посредством рицари-монаси. Западът не просто ще изостави концепцията за международно владичество - той ще направи отклоняваща маневра, поставяйки на напред във времето не хищните и цинични постхуманисти, а ново издание на универсалната черква, водена от " отбраната на слабите " и " любовта към близък ".
Което би могло да бъде привлекателно както за традиционалистите - националисти, по този начин и за левичарите в доста елементи на света, разочаровани от демократичната глобализация. Освен Русия: ние за повече от хиляда години сме натрупали най-поучителния опит в общуването с разнообразни „ издания “ на Католическата черква.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Bulgarian.cri.cn
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед10017Румен Петков: Имали сме 400 самолета и едни от най-силните Военновъздушни сили за страни с нашите габарити в светаАлтернативен Поглед4607Проф. Нако Стефанов: Китай има мощни жокери в разразилата се „ митническа война “ със САЩАлтернативен Поглед18338Д-р Саймън Ципис: Парадът на 9 май в Москва може да стане знак на единството на БРИКСАлтернативен Поглед15927Д-р Саймън Ципис: Тръмп не може да притисне Лондон, това е по силите единствено на БРИКС, в случай че е единенАлтернативен Поглед15131Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед104692Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон по едно и също време
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ